Служиш на държавата, а после…
Ако загинеш, може да ти повдигнат монумент, в случай че пострадаш, ставаш военноинвалид, в случай че стигнеш до пенсия, си пропуснат в множеството случаи. Това са по-голямата част от вероятностите пред един боен, които неизбежно засягат и фамилията му.
Тези дни Народното събрание гласоподава на първо четене смяна в Кодекса за обществено обезпечаване. Прозира обаче заплахата в желанието си да подкрепят избрана група жители, депутатите да регламентират със закон една неправда по отношение на други. Промяната цели родителите на починали военнослужещи в интервенции и задачи зад граница да имат право на наследствена пенсия. Забележете, по този начин както в този момент е при родителите на умряли при наборна военна работа военнослужещи.
Прави усещане, че законопроектът е импортиран от депутати от разнообразни парламентарни групи: Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев. На този стадий смяната има отношение към родителите на 23 военнослужещи. В Камбоджа през 1992-1993 година починаха 10 военнослужещи, а в Ирак – 13 през 2003-2005 година Те ще получават пенсия за военна неработоспособност при трайно понижена продуктивност над 90 на 100, т.е. за редови войници и сержанти 150 на 100 върху обществената пенсия за напреднала възраст, а за офицери – 160 на 100. Смята се, че финансовото изражение на законодателната смяна все още ще бъде 55 589 лева годишно при изискване, че всички 23-ма починали са офицери.
На процедура това е изключение, което дава в допълнение право на обезпечени лица да се отпусне пенсия. В случая става дума за военнослужещи, които извършват военна работа в интервенции и задачи отвън страната, на основата на подписан контракт, заради което попадат в кръга на обществено обезпечените лица, а наследниците им имат право на пенсия за неработоспособност при трудова акцидент. Аналогията се прави с наследствените пенсии за военна неработоспособност за умряли по време на наборна военна работа, които са обезпечени лица. Очевидно е, че депутатите търсят равнопоставеност, което заслужава поддръжка. И едните, и другите извършват волята на страната и губят живота си вследствие на нейните политически решения.
След като се отива към разширение на кръга на правоимащите лица в това направление, би могло да се намерения за включване и на други категории военнослужещи. От Министерството на защитата оферират да получат такова право и родителите на починалите курсанти и школници от военните и сержантските учебни заведения. Вярно е, че образованието е по персонален избор, само че същото се отнася и за присъединяване в интервенция зад граница. Част от образованието обаче се смяташе за наборна военна работа, а курсантите и школниците изпълняваха редица задания, които имаха директно отношение към военната работа и защитата на страната. Темата за статуса на курсантите е друга и доста необятна. Държавата към момента не може да се реши да ги признае за професионални военнослужещи, които приготвя за свои потребности. И от това, несъмнено, да последват месечни хонорари и редица други обществени придобивки.
Идеята на депутатите е да запълнят една дупка в общественото законодателство във връзка с служилите във Въоръжените сили и техните фамилии. Лошото е, че не се отива към изцяло решение на тази болна тематика, а както и в други случаи, се работи на парче. Тук попадат военноинвалидите, военнопострадалите, ветераните от войните и пенсионираните военнослужещи. Много от тях са на последното обществено ходило. Решението на пръв взор е в по-големите пенсии, само че не и единствено в това. Много от тях се нуждаят от грижи, от лекувания и отдих. Точно в това отношение законодателите следва да бъдат доста деликатни. Предишният състав на Народното събрание, да вземем за пример, промени по този начин Закона за ветераните от войните, че той вместо да оказва помощ пречи. Нещо повече, към този момент година и половина след поправките способените институции не са трансформирали Правилника за използване на закона, което основава условия за разнообразни тълкувания на неговите разпореждания. Все още в правилника е записано, че ветераните от войните имат право на отдих и лекуване един път годишно в санаториумите на Министерството на защитата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на превоза, Министерството на здравеопазването, Националния застрахователен институт и на общините. С смяната на закона, обаче, депутатите ограничиха това право на 14 дни. Има и други такива несъответствия сред регламентиращите документи, които отежняват така и така нелекия живот на някогашните фронтоваци, които през днешния ден са на вързаст сред 95 и 100 години. От сериозна актуализация се нуждаят текстовете в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Без избрани в закон права, изключително в здравно и обществено отношение, са пенсионираните военнослужещи, което е още едно пояснение за незадоволителния интерес към военната специалност и огромния дефицит от фрагменти в армията. Така че е време законодателят да се обърне с лице към всички пропуски в общественото законодателство, което би трябвало да е в полза на всички, които са свързани по един или различен метод с защитата на страната.
Въпросът не е единствено в новата техника
Очевидно е, че освен покупко-продажбите за самолети, кораби и бойни машини би трябвало да вълнуват обществото, когато става дума за войска. Младият човек, който постъпва във Въоръжените сили, си прави сметка какво го чака, след както излезе от тях. И в случай че вижда в бъдещето си днешните грижи на страната за служилите в армията, в това число за ходилите на война или изгубили здравето си в спокойно време, е разумно да се раколебае в избора си.
Тези дни Народното събрание гласоподава на първо четене смяна в Кодекса за обществено обезпечаване. Прозира обаче заплахата в желанието си да подкрепят избрана група жители, депутатите да регламентират със закон една неправда по отношение на други. Промяната цели родителите на починали военнослужещи в интервенции и задачи зад граница да имат право на наследствена пенсия. Забележете, по този начин както в този момент е при родителите на умряли при наборна военна работа военнослужещи.
Прави усещане, че законопроектът е импортиран от депутати от разнообразни парламентарни групи: Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев. На този стадий смяната има отношение към родителите на 23 военнослужещи. В Камбоджа през 1992-1993 година починаха 10 военнослужещи, а в Ирак – 13 през 2003-2005 година Те ще получават пенсия за военна неработоспособност при трайно понижена продуктивност над 90 на 100, т.е. за редови войници и сержанти 150 на 100 върху обществената пенсия за напреднала възраст, а за офицери – 160 на 100. Смята се, че финансовото изражение на законодателната смяна все още ще бъде 55 589 лева годишно при изискване, че всички 23-ма починали са офицери.
На процедура това е изключение, което дава в допълнение право на обезпечени лица да се отпусне пенсия. В случая става дума за военнослужещи, които извършват военна работа в интервенции и задачи отвън страната, на основата на подписан контракт, заради което попадат в кръга на обществено обезпечените лица, а наследниците им имат право на пенсия за неработоспособност при трудова акцидент. Аналогията се прави с наследствените пенсии за военна неработоспособност за умряли по време на наборна военна работа, които са обезпечени лица. Очевидно е, че депутатите търсят равнопоставеност, което заслужава поддръжка. И едните, и другите извършват волята на страната и губят живота си вследствие на нейните политически решения.
След като се отива към разширение на кръга на правоимащите лица в това направление, би могло да се намерения за включване и на други категории военнослужещи. От Министерството на защитата оферират да получат такова право и родителите на починалите курсанти и школници от военните и сержантските учебни заведения. Вярно е, че образованието е по персонален избор, само че същото се отнася и за присъединяване в интервенция зад граница. Част от образованието обаче се смяташе за наборна военна работа, а курсантите и школниците изпълняваха редица задания, които имаха директно отношение към военната работа и защитата на страната. Темата за статуса на курсантите е друга и доста необятна. Държавата към момента не може да се реши да ги признае за професионални военнослужещи, които приготвя за свои потребности. И от това, несъмнено, да последват месечни хонорари и редица други обществени придобивки.
Идеята на депутатите е да запълнят една дупка в общественото законодателство във връзка с служилите във Въоръжените сили и техните фамилии. Лошото е, че не се отива към изцяло решение на тази болна тематика, а както и в други случаи, се работи на парче. Тук попадат военноинвалидите, военнопострадалите, ветераните от войните и пенсионираните военнослужещи. Много от тях са на последното обществено ходило. Решението на пръв взор е в по-големите пенсии, само че не и единствено в това. Много от тях се нуждаят от грижи, от лекувания и отдих. Точно в това отношение законодателите следва да бъдат доста деликатни. Предишният състав на Народното събрание, да вземем за пример, промени по този начин Закона за ветераните от войните, че той вместо да оказва помощ пречи. Нещо повече, към този момент година и половина след поправките способените институции не са трансформирали Правилника за използване на закона, което основава условия за разнообразни тълкувания на неговите разпореждания. Все още в правилника е записано, че ветераните от войните имат право на отдих и лекуване един път годишно в санаториумите на Министерството на защитата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на превоза, Министерството на здравеопазването, Националния застрахователен институт и на общините. С смяната на закона, обаче, депутатите ограничиха това право на 14 дни. Има и други такива несъответствия сред регламентиращите документи, които отежняват така и така нелекия живот на някогашните фронтоваци, които през днешния ден са на вързаст сред 95 и 100 години. От сериозна актуализация се нуждаят текстовете в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Без избрани в закон права, изключително в здравно и обществено отношение, са пенсионираните военнослужещи, което е още едно пояснение за незадоволителния интерес към военната специалност и огромния дефицит от фрагменти в армията. Така че е време законодателят да се обърне с лице към всички пропуски в общественото законодателство, което би трябвало да е в полза на всички, които са свързани по един или различен метод с защитата на страната.
Въпросът не е единствено в новата техника
Очевидно е, че освен покупко-продажбите за самолети, кораби и бойни машини би трябвало да вълнуват обществото, когато става дума за войска. Младият човек, който постъпва във Въоръжените сили, си прави сметка какво го чака, след както излезе от тях. И в случай че вижда в бъдещето си днешните грижи на страната за служилите в армията, в това число за ходилите на война или изгубили здравето си в спокойно време, е разумно да се раколебае в избора си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ