Ричард, Нейтън и Ницше – преследване на перфектното престъпление
Ако имаме вяра на остарялата максима, че задачата оправдава средствата, то тогава би трябвало да си зададем и по-важният въпрос: каква тъкмо може да е задачата? В историята на криминологията съществува терминът „ съвършено закононарушение “. За това дело е известно, че всеки един подробност е изкусен и всяка една диря е изцяло заличена. До този миг, закононарушения от този тип се броят на пръсти и единственият метод да съществува сходно дело е посредством познаването на системата, освен това в огромни елементи.
Това обаче не е такава история и няма по какъв начин да бъде, заради простата причина, че Нейтъл Леополд и неговият другар – Ричард Льоб са едвам на 19 и 18 години. Това не им пречи да отвлекат и убият 14-годишния Робърт Франкс в Чикаго и просто да покажат, че могат да се разминат с безусловно всичко. Престъплението става в Чикаго през 1924 година и ни потвърждава, че човек може да роди някои доста странни хрумвания.
Двамата причинители са студенти в университета в Чикаго, до момента в който Льоб има ползи към правото и счита да специализира в Харвард. Леополд от своя страна се интересува от логика на психиката и най-много от концепта на Ницше за свръхчовека. Пленен от думите на философа, този студент вярвал, че е един от определените, притежаващ свръхестествени качества и върховен разсъдък. Не му е трябвало доста време, с цел да реши, че е тъкмо подобен и разполага с всички умения, с цел да прескочи етиката и законите на правото. Най-накрая съумява да убеди Льоб и двамата стартират да мислят за осъществяването на съвършеното закононарушение. За да тестват теорията, правят най-различни дребни обири. Влизат в една канцелария и отмъкват печатна машина.
Успяват да завлечен и една камера. След като никой не обръща чак толкоз внимание, джентълмените подвигат летвата и стартират да мислят за по-сериозно закононарушение. Ако създадат съвършеното закононарушение, те ще могат да завоюват вниманието на аудиторията и даже могат да се разминат по-късно с наказването, когато решат да берат плодовете на труда си. Прекарват към 7 месеца в подготовка на похищение и ликвидиране, като изпипват всичко до съвършеното равнище. Мислят по какъв начин да убият жертвата си, имат концепция и по какъв начин да скрият тялото и да вземат даже отпкупа. За страдание погледът им попада върху Боби Франкс и за него животът не завършва толкоз добре. Боби има достойнството да е наследник на състоятелен производител и втори братовчед, както и комшия. В продължение на месеци го наблюдават и следят неговата работа, всеки подробност от живота и на 21 май 1924 година задействат смъртоносния си проект.
Взимат кола чартърен с подправено име и отвличат момчето пред учебното заведение, предлагайки бързо прибиране към дома. Той приема и се качва с екипа си за тенис. Боби се настанява на предната седалка до Леополд, до момента в който Льоб седи на задната с длето в ръката. Удря жертвата си няколко пъти и по-късно го завързват. Малко по-късно схващат, че момчето умира още в колата. Карат го на към 50 километра отвън Чикаго, скриват тялото му покрай железопътната линия. Изсипват количество киселина върху лицето и разрязват стомаха му, с цел да не може да се удостовери неговата еднаквост. Прибират се назад в Чикаго и се преструват, че нищо не се е случило. Изпращат единствено писмото за откупа и изгарят пишещата машина, която е служила, с цел да се сътвори настояването. Само няколко дни по-късно един локален открива тялото.
Започва следствие и покрай закононарушението се откриват очила. Те са най-голямата неточност на причинителите. След една по-специална инспекция, полицията открива, че в Чикаго са продадени тъкмо три чифта такива – един от тях е Нейтън Леополд. Извикан е за разпит и споделя, че неговите очила са паднали по време на разходка измежду природата. Една седмица по-късно са открити и останките от пишещата машина и за следващ път ги викат за официално разпитване, една седмица след убийството. Льоб се огъва първи и споделя, че неговият другар е имал концепцията да извърши убийството. Леополд признава, че проектът е негов, само че Льоб е направил убийството. Така двамата свръхчовеци се хващат за гушите, въпреки и до този миг полицията да няма никакви доказателства, а единствено съмнения. Приликата в показанията е също доста съответна, полицията няма доста време, с цел да разбере кой е килърът, кой е измислил целия проект и още доста други. Мотивът е това, което изненадва служителите на реда – убийството е осъществено единствено и само за тръпката и доказването на величието, преследването на съвършеното осъществяване и още доста други. Жертвата се оказала на неверното място и време. Най-накрая идва и време за присъда, като целият град се изсипва, с цел да види простаците, които са си помислили, че убийството може да бъде забавление.
Медиите считат, че са очевидци на закононарушението на света. Семейството на Льоб наема един от най-скъпите юристи, който би трябвало да се бори за спасяването на сина. По време на самото дело, което на практика е единствено чуването на присъда, тъй като и двамата към този момент са дали показания, юристът се моли към 12 часа за премахването на смъртната присъда. Неговата тирада се счита и за една от най-хубавите в кариерата му. Добрата вест е, че съумява да избегне този миг, само че не и по-свирепото наказване – 99 години затвор, които би трябвало да бъдат излежани изцяло, няма право на опрощение.
Докато е в пандиза, Льоб прави още едно ликвидиране, до момента в който в следствие Леополд получава правото да бъде освободен след 33 години за положително държание, явно системата го трансформира и му разрешава да се върне назад в обществото. При освобождението си издава биография и с приходите основава фонд за помощ на младежи. Умира на 66 години в Пуерто Рико, употребявайки подправено име. Никога повече не мисли за съвършеното закононарушение и в никакъв случай повече не се пробва да го повтори. До през днешния ден казусът за криминологията се счита за безспорен казус, само че в историята ще се повторят опити за сходно дело.
Снимки: Wikipedia
