Китай ще изстреля мисията си до обратната страна на Луната на 7-ми декември
Ако всичко мине по проект, този петък, на 7-ми декември в 20:30 ч. българско време, ще излети галактическата ракета “Лонг Марч 3B ” с автоматизираната лунна станция “Чанг’e 4 ”. Тя се състои от спускаем уред, който ще би трябвало да извърши първото кацане в историята на човечеството на противоположната страна на Луната, и от луноход, който ще е първият, “разходил ” се там.
За страдание според първоначалните клюки китайците евентуално няма да излъчват изстрелването в действително време. В такова състояние сме от 2-ри юли 2017 година, когато тежкотоварната ракета “Лонг Марч 5 ” аварира, до момента в който излъчването на старта й течеше онлайн. Китайските управляващи не обичат да демонстрират пред света неуспехите си.
Така светът ще е лишен от опцията да се усеща съпричастен с тази историческа и значима задача. Никоя страна до този миг не е изпращала спускаем уред на тази страна, която не се вижда от Земята. Съветските луноходи и спускаеми апарати, както и пилотираните експедиции на Съединени американски щати “Аполо ”, са се спускали единствено на забележимата страна. Причината за пренебрежението на противоположната страна е елементарна: всеки спускаем уред там би се намирал отвън радиообхват.
Затова през май Китай изстреля информационния сателит “Чьечиао ”, който се насочи към втората точка на Лагранж Л2, намираща се на разстояние 65 000 километра от Луната. Спътникът ще реализира радиовръзката сред “Чанг’e 4 ” и Земята.
На борда на спускаемия уред и лунохода има общо осем научни инструмента. Но може би най-интересният от всички опити, които ще бъдат извършени, е така наречен мини биосфера. На повърхността на Луната ще бъде спуснат резервоар с биологични организми – картофи и арабидопсис. Учените се надяват, че растенията ще се развият до стадий на разцвет.
Китай продължава да развива амбициозната си лунна стратегия. Ако задача “Чанг’e 4 ” е благополучна, идната ще е “Чанг’e 5 ”, а нейната цел ще е да отиде от естествения ни сателит, да кацне там, да вземе проби и да ги върне на Земята за по-нататъшен разбор в лаборатории. Напомням на читателите, че астронавтите от задачите “Аполо ” донесоха 380 кг лунни скали в интервала сред 1969 и 1972 година, а руските роботизирани задачи – 330 грама в интервала сред 1970 и 1976 година.
