Ако всичко мине по план, на 21-ви юни ракетата “Протон-М

Ако всичко мине по проект, на 21-ви юни ракетата “Протон-М ” с ускорителния блок “ДМ-03 ” ще изпрати обсерваторията “Спектр-РГ ” на път към точката на Лагранж L2 от системата “Земя-Слънце ”. Това е превъзходен мотив да създадем исторически обзор на руските и съветските галактически телескопи. 

Макар че доста хора не са осведомени с този факт, руската галактическа стратегия е отправяла поглед освен към Луната, Венера и Марс, само че и към далечните звезди. Даже бих споделил, че руските галактически обсерватории са били доста по-успешни от марсианските задачи. Също така Русия продължава да основава галактически телескопи даже и след разпадането на Съюза и това се оказва една от дребното области на научната ѝ стратегия, които са съхранени, най-малко до известна степен. 

Първите галактически телескопи на Съюз на съветските социалистически републики са тясно свързани с пилотираната космонавтика. Два телескопа “Орион ” са разгърнати през 1971 и 1973 година, надлежно на орбиталната станция “Салют 1 ” и на галактическия транспортен съд “Союз 13 ”. Космонавтът Виктор Пацаев от екипажа на “Салют 1 ” влиза в историята на космонавтиката като първия човек, работил с телескоп отвън пределените на земната атмосфера. За страдание той умира дружно с сътрудниците си Георги Доброволски и Владислав Волков по време на завръщането на кораба “Союз 11 ”. Но да се върнем на “Орион 1 ”, телескопа, с който си служи Пацаев. Това е ултравиолетов телескоп, с диаметър на главното огледало 280 mm, фокална дължина 1400 mm и общо тегло 170 kg. В хода на работата са получени спектрограми на звездите Вега и Бета Кентавър. 

“Орион 2 ”, инсталиран на борда на “Союз 13 ”, е също ултравиолетов телескоп. Той е ръководен от космонавта Валентин Лебедев. Получена е UV спектрограма от планетарната мъгливост IC 2149 и са открити спектрални линии от алуминий и исполин. До този миг тези детайли не са следени в планетарните мъглявини. Телескопите “Орион 1 ” и “Орион 2 ” са замислени и основани в Армения от пионера на галактическата астрономия Григор Гурзадян.

На 23 март 1983 година благодарение на ракета “Протон ” е изстрелян галактическият телескоп “Астрон ”. Той е основан от Съюз на съветските социалистически републики в съдействие с Кримската астрофизическа обсерватория и лабораторията на Марсилия във Франция. Телескопът е основан на платформата за междупланетни задачи “МВ ”, която преди този момент е била употребена при експедициите “Марс 4 ”, “Марс 5 ”, “Марс 6 ” и “Марс 7 ”, както и “Венера 9 ”, “Венера 10 ”, “Венера 11 ”, “Венера 12 ”, “Венера 13 ”, “Венера 14 ”, “Венера 15 ” и “Венера 16 ”. Създателите на “Астрон ” плануват той да работи към една година, само че телескопът просъществува цели шест, като през това време е най-големият ултравиолетов галактически уред в употреба. Получените от “Астрон ” данни разрешават на откривателите да задълбочат познанията си по отношение на еволюцията на звездите. 

Най-мощната галактическа обсерватория, построена по руско време, носи името “Гранат ”. Тя е основана от Съюз на съветските социалистически републики в съдействие с Франция, Дания и България. Изстреляна е на 1 декември 1989 година благодарение на ракета “Протон ”, като това е една от последните научно-изследователски руски задачи. “Гранат ” е базирана на платформата за междупланетни задачи “Венера ” и работи в орбита цели девет години. Работата на обсерваторията е съществено затруднена след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, защото контролният център на задачата се намира в Евпатория, Крим, част от Украйна. Но най-сериозното предизвикателство се оказва дефицитът на пари за галактически планове в следсъветска Русия. За благополучие френската галактическа организация поема финансовата отговорност за “Гранат ” и избавя плана от колапс. Всичко това си коства в името на науката, защото въз основата на наблюденията от “Гранат ” са оповестени повече от 400 публикации в съветски и задгранични научни списания. 

Космическите телескопи от серията “Спектр ” са замислени още през 80-те години на предишния век, написа журналистът Анатолий Зак. Програмата “Спектр ” припомня тази на НАСА за основаването на серия от “велики ” телескопи, работещи в другите области на електромагнитния набор – забележимата област (телескопа “Хъбъл ”), гамалъчевата област (телескопа “Комптън ”), рентгеновата област (телескопа “Чандра ”), инфрачервената област (телескопа “Спицер ”). Всички тези американски телескопи са изведени сполучливо в космоса в интервала сред 1990 и 2003 година, само че ориста на “Спектр ”-ите не е такава. Телескопите стартират да бъдат извеждани чак след 2011 година, като тогава излетява “Спектр-Р ” (радиотелескоп), а в този момент през 2019-та ще полети и “Спектр-РГ ”, обсерватория, която ще работи в рентгеновата и гамалъчевата област. Всъщност окончанието “РГ ” значи “рентген-гама ”.

Причината за късната реализация на програмата “Спектр ” е, естествено, разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато не остават пари за галактически планове. Малкото останали запаси се трансферират към реализацията на марсианската задача “Марс 96 ”, която аварира скоро след изстрелването си през 1996-та. Едва след злополуката Русия взема решение да пренасочи средства към “Спектр ” и програмата се трансформира в съществена цел за съветската космонавтика. 

Според новия график радиотелескопът “Спектр-Р ” се обрисува да лети в интервала 2005-2006 година. В действителността изстрелването е чак през 2011, пет-шест години по-късно. Това е отсрочване, типично за модерните съветски планове. Подобно на всички тях, по този начин и в хода на създаването и тестването на “Спектр-Р ” са открити голям брой механически проблеми. На 18-ти юли 2011 изстрелването е най-сетне факт благодарение на ракетата “Зенит ”. На фона на всичките тези страдания “Спектр-Р ” се трансформира в най-успешната научноизследователска задача на Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Телескопът по проект би трябвало да работи пет години, т.е. до 2016-та, само че той надвишава всички упования и контактът прекъсва чак при започване на актуалната 2019-та.

“Спектр-РГ ”, който ще бъде изстрелян този месец, в миналото е бил предпочитан план измежду съветските галактически обсерватории, само че впоследствие стартът му бил изместен след този на “Спектр-Р ”. Всъщност и двата телескопа, “Спектр-Р ” и “Спектр-РГ ”, са съвременни галактически задачи на 21-ви век. Предишни телескопи като “Гранат ” и “Астрон ” са основани въз основата на руските междупланетни станции, само че двата “Спектр ” са основани на актуалната сателитна платформа на Неправителствени организации Лавочкин “Навигатор ”. 

Първоначалните проекти за “Спектр-РГ ” плануват полет през 2011 година чрез ракета-носител “Союз-2 ”. След това телескопът е трансфериран на ракета “Зенит ”, която се оказва задоволително мощна, с цел да е в положение да  изведе телескопа дружно с двата му научни инструмента: немския eROSITA и съветския ART-XC. Поради забавяния в създаването на инструментите, както и фиаското с задачата до спътника Фобос на Марс “Фобос-Грунт ”, което в допълнение разстройва съветската галактическа стратегия, изстрелването на “Спектр-РГ ” е отсрочено за 2012, а след това за след 2013 година.  

Съдбовната 2014-та година е тази, в която връзките сред Русия и Украйна внезапно се утежняват около Евромайдан и анексацията на Крим. Ракетата-носител “Зенит ”, която преди е била употребена за сполучливото изстрелване на “Спектр-Р ”, е украинска. Такава ракета е заделена и за “Спектр-РГ ”. Междувременно забавянията в създаването на инструментите eROSITA и ART-XC стават много съществени, което отсрочва старта най-малко за 2017-та година. Покрай неприятните връзки сред Русия и Украйна производството на “Зенит ” е на практика прекратено, а гаранцията на единствената останала ракета е на път да изтече. Накрая е взето решение тази последна ракета “Зенит ”, която е била предвидена за “Спектр-РГ ”, да се употребява за изстрелването на анголския сателит “Ангосат ” (за забавянето на изстрелванията на частни спътници се изплащат обезщетения). Така “Спектр-РГ ” е наложително трансфериран да лети на руска ракета “Протон-М ” с блок “ДМ-03 ”.

Според информация, оповестена от Зак на страниците на Планетното общество, учените не са по никакъв начин очаровани от прехвърлянето от една ракета на друга (но нищо не могат да създадат по въпроса). Обсерваторията би трябвало да се пренастрои за старт на “Протон ”, а това наслагва отсрочване с спомагателни девет месеца. Учените се тормозят, че заради дългата разработка, някои от неповторимите съставни елементи на борда на “Спектр-РГ ” ще излязат отвън гаранция. 

Поредните отлагания са свързани с протаканията на доставката на радиосистемите за телескопа и по този начин стартът се измества от 2018 за 2019-та година. Този път гаранцията на ускорителния блок “ДМ-03 ” на ракетата-носител “Протон-М ” е застрашена от приключване. Ако “Спектр-РГ ” не полети до септември 2018-та, блокът би трябвало да бъде пресертифициран. Пак по данни от Зак, пресертифицирането на блока е затруднено, тъй като то се реализира чрез остарели руски принадлежности. Те към този момент са толкоз амортизирани, че се е наложило да бъдат незабавно ъпгрейднати. 

И ето ни към този момент тук – през юни 2019-та, няколко седмици преди изстрелването, което ще бъде осъществено с ракета “Протон-М ”, на която й остават броени месеци преди да й изтече гаранцията, с пресертифицирана горна степен “ДМ-03 ” заради към този момент изтекла гаранция и с галактическа обсерватория “Спектр-РГ ”, минала през многочислени проблеми и с съставни елементи на борда, които остаряват. 

Остава единствено да се надяваме, че по време на изстрелването и след него шансът ще е на страната на Русия и Германия. Двете страни несъмнено имат потребност от конска доза шанс. Евентуален неуспех ще нанесе сериозен удар върху науката и ще горчи дълго време…