Социологът Живко Георгиев пред „Труд“: Битката срещу корупцията ще реши бъдещето ни
Ако в околните 2-3 години не реализираме поврат, няма потребност да мислим за ярко бъдеще
Какви са подводните камъни в връзките сред ръководещи и съпротива. Защо ГЕРБ и Българска социалистическа партия се врекоха, че няма в никакъв случай да ръководят дружно. Стабилно ли е ръководството и има ли късмет да посрещнем европредседателството със служебно държавно управление. Докъде може да стигне напрежението сред властимащите и президента. Какво става с лявото и дясното освен у нас. По тези въпроси беседваме със социолога Живко Георгиев .
– Какво печелят и какво губят Българска социалистическа партия и ГЕРБ от този остър политически звук сред тях, господин Георгиев?
– Периодично виждаме такива изостряния и като социолог не съм установил загуба или облага на някого от такива обстановки. Това са крамоли в така наречен политически хайлайф, които нямат шанса да повлияят доста съществено нито върху обществото като цяло, нито върху електоралните корпуси. Бих посъветвал и двете партии, в случай че изобщо одобряват препоръки, да престанат с тази драматургия, която не е забавна на никого. Хората се интересуват от напълно други неща, а не какви са взаимоотношенията сред ръководещи и съпротива, т.е. сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
– Двете партии се врекоха, че в никакъв случай няма да вземат участие в коалиция една с друга. Как ви звучат тези заклинания, откакто постоянно изплува в общественото пространство тезата за тайната фантазия на ГЕРБ да взе участие в ръководство с Българска социалистическа партия и назад – среди в Българска социалистическа партия напират за коалиция с ГЕРБ? Има ли шансове за сходни фантазии?
– Силно се колебая в тези секрети фантазии на който и да било. Не виждам нужда от това – нито Българска социалистическа партия, нито пък ГЕРБ имат потребност от взаимна коалиция. Това е доста рисково за двете. Може и да е имало избрани среди, които са се надявали, само че те не са измежду най-влиятелните и в двете партии. По-скоро този сюжет от време на време се задейства за вътрешно-партийните премервания на силите. А другояче, доста добре знаем, че заклинания от вида „ в никакъв случай със… ” са по-скоро за обществена консумация. Наблюдаваме какво се случва с Германия. И там бяха споделили „ в никакъв случай, в никакъв случай ”, само че има обстановки, в които се извършва „ нужния комромис ”. Затова в никакъв случай не казвай в никакъв случай – има такова предписание в политическия живот.
– С думите: „ Никога с Българска социалистическа партия “ Бойко Борисов не бетонира ли Корнелия Нинова и не обезоръжи ли така наречен дясно крило в Българска социалистическа партия, което се надяваше на бъдещи общи дейности с ГЕРБ?
– Това е политически обичай, всекидневие, което няма късмет да наложи някакъв стратегически, отиващ към бъдещето, отпечатък нито върху едната, нито върху другата партия. Нито Бойко Борисов се бетонира, нито Корнелия Нинова ще бъде бетонирана. Двете партии си имат задоволително самостоятелен живот и това, което може да ги дестабилизира, са вътрешни напрежения и спорове.
– Виждате ли някакъв абстрактен конфликт сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ или всичко в последно време почива на персонални кавги сред хора в двете партии?
– Не бих заподозрял, че ГЕРБ е идейна партия. Така че, тезата за абстрактен конфликт е малко комплицирана. В Българска социалистическа партия обаче има недостиг на хрумвания. Но тя, като идеологизирана значително партия, има по-голям интерес да избистри идейното си благосъстояние. ГЕРБ е друго формирование – то може да си разреши да съществува без общи хрумвания и политики, тъй като заварката там е друга. Докато за Българска социалистическа партия е решаващо да си измисли идейния профил. Социалистическата партия се нуждае да запази идентичността си доста повече от ГЕРБ.
– Имаше много пропуквания в обединението сред ГЕРБ и патриотите, които бързо заздравяват. Смятате ли, че ръководството е устойчиво и властта бетонирана?
– Не единствено дясната коалиция, а целият парламент в настоящия си тип няма явен интерес да върви към избори най-малко в околните 12 месеца. И то освен поради прословутото европредседателство. Управляващите в тяхната много спорна настройка, имат потребност да показват някаква успешност най-малко в едно-две посоки. Някои от опозиционните парии, които не са изключително постоянни, нямат интерес от нови избори, защото не е ясно каква ще бъде ориста им тогава. Даже и Българска социалистическа партия не е подготвена в настоящия миг за нови избори, тъй като има да взема решение лични проблеми.
– Уцелиха ли ваксата Българска социалистическа партия и Нинова – имаше поредност от точки, които те завоюваха очевидно – свален бе шефът на Народното събрание, филмът на Елена Йончева също раздруса политиката – всички те сякаш раниха ГЕРБ, само че по тази причина пък бързо се възвръщат.
– Всичко тези „ точки “ оставят своя отпечатък. Но даже и най-успешните и кардинални офанзиви против уязвимите страни на едни ръководещи, не са в положение да прибавят мощен приръст към въздействието на опозицията, в случай че тя самата не се показа като мощна опция на статуквото. Българска социалистическа партия съумява да вкарва понякога голове и даже бих споделил, че малко се понаучи да бъде съпротива. Но в полза на истината, в съпротива тя постоянно е била не изключително безапелационна, като ръководеща – също. Сега левицата се понаучи на опозиционност. На нея й е нужна такава школа, както и на всяка партия. Най-малкото, тъй като в действителност няма дейно работеща народна власт, и даже парламент, в случай че в него няма мощна и дейна съпротива. От изгода е и за ръководещите.
– С помощта на „ Воля ” ръководството върви. Но в случай че Марешки може да реши да се обърне против Борисов?
– Не мисля, че политическият план на Марешки е политически постоянен. Той е доста подвластен не просто от ръководещите, а от парламентарното си наличие. Неговата партия „ Воля “ е може би най-рисковата и незаинтересована от предварителни парламентарни избори. Обяснимо е, тъй като въздействието й е много малко, тя няма доста ясна еднаквост, а самият Марешки е много уязвим. Нямам и чувството, че има необикновен потенциал като политическа мощ, камо ли да има някакъв партиен живот. При едни предварителни парламентарни избори късмет биха имали по-скоро други извънпарламентарни планове и играчи.
– Как ще коментирате втвърдения и радикализиран звук на Движение за права и свободи в последно време? Какво цели вота на съмнение, който и Движение за права и свободи, и Българска социалистическа партия готвят?
– При тази парламентарна обстановка резултат – в смисъл раздробяване на ръководещи и присъдружните им партии, надали би се случил. Вотът на съмнение е един типичен опозиционен инструмент. Разглеждам го още веднъж в подтекста на опита най-накрая да има мощна съпротива в този парламент. Това рядко се е случвало през последните години. Естествено, може да има някакви политически плюсове за двете политически партии. Най-малкото, за консолидация на техния електорат.
– Значи не смятате за реален вид служебно държавно управление да посрещне европейските водачи у нас при започване на 2018 година?
– Не, надали и някой позволява това да се случи. Няма и заинтригуваност от който и да било да има предварителни избори. Говоря това за небосвод от най-малко 10-ина месеци. Друг е въпросът, че към края на идната година е допустимо. Ако се стигне до несигурно ръководство, основните партии могат да съчетаят предварителен избор или с евроизборите, или с локален избор. Но това би могло да стане чак през 2019-а.
– Борисов се трансформира в нещо като обичаното момче на Балканите, самият той непрестанно приказва за обединяване, за завършек на езика на омразата. Това отразява ли се на дейностите на ГЕРБ или е по-скоро популизъм?
– Още нямаме доказателства, че Борисов е обичано момче на Балканите, може би имаме доказателства, че се стреми да стане подобен. За жал, България не е в обстановка да бъде локомотив на Балканите. Темата за асоциирането на Западните Балкани към Европейски Съюз е смислена като наш външнополитически приоритет най-малко в краткосрочна вероятност. Но отново споделям – за жалост, България не е страната, която може да бъде съответстващият медиатор, не е тя факторът, от който това ще зависи.
– Защо, не сте ли песимист?
– Не, не съм. И това е въпрос на вярна самопреценка. По-скоро имаме вътрешна нужда да се покажем като значими на фона на депресиращите съпоставения по всевъзможни критерии в границите на Европейски Съюз, където ние все сме последни. Понякога даже си мисля, че се хванахме за концепцията Западните Балкани да влязат в Европейски Съюз с тайната вяра, че в случай че те станат членки, някой ще ни измести от последното място.
– Отваря ли се ниша за нов политически план?
– У нас постоянно е имало такава ниша. Над 50% от българските жители не са политически показани. И защото не всички от тях са аполитични, това отваря ниши и основава предпоставки за нови политически планове. И вдясно, и в популисткото пространство – в центъра, та дори и вляво несъмнено има място, въпреки че там доста не го виждам.
– Надеждите са за Слави Трифонов, някои даже редят пасианси и за предстоящ политически план на президента Радев.
– Не, само че може и да се повтори някакво достижение като резултата на Бареков преди години и на Марешки при последните избори. Това обаче няма да придаде някакво ново качество на българската политическа система. Боя се, че този нов план доста скоро ще се окаже подвластен от партиите на статуквото.
– Докъде може да стигне напрежението сред ръководещите и президентската институция?
– То ще бъде трайно. Логиката на политическия интерес го постанова. Нито президентът, който има много безапелационен мандат в качеството му на друг от другите. Той беше определен в углавен избор против политическата класа. Ако Румен Радев не търси способи за личен глас и не бъде коректив на ръководещите, той ще опровергае упованията на гласувалите за него. Затова няма право да се трансформира. Управляващите също няма да му простят – въпреки всичко президентският избор беше първото съществено проваляне на ГЕРБ. Президентът си остава самостоятелен фактор и по някакъв метод ще продължи да бъде бодил в петите им, а самият Радев бодил в очите им.
– Президентът продължава да е най-одобряваният политик у нас, а Борисов е много след него.
– Бойко Борисов е политик. Президентът Радев към този момент се е опазил да бъде политик. В момента той има позиционирането на общественик, а не на представител на частни ползи, каквито са партийните – на латински партия произлиза от pars, което значи част.
– Смятате ли, че президентът би могъл самичък да изнесе борбата против корупцията, която разяжда българската страна?
– Това никой не може да направи самичък. А ние сме посочили, че и дружно не можем. Тази борба обаче е решаваща за бъдещето на България. Ако в околните 2-3 години не реализираме поврат, няма потребност да мислим на тематика ярко бъдеще. Корупцията, търговията с въздействие, злоупотребата с власт – това са все неща, които в най-голяма степен направиха по този начин, че тези 28 години преход с всички учредения може да ги преглеждаме като история на пропуснати благоприятни условия и все по-стесняващи се печеливши вероятности пред страната.
– Автентичната десница напусна ли политиката у нас? И не иззе ли ГЕРБ цялото дясно политическо пространство?
– Не, достоверната десница просто не беше показана политически в Народното събрание, тя остана зад борда. Хората ги има, само че го няма планът, за търсене на някакъв нов вид десница. Не споделям, че предходната десница беше съответен артикул – тя по тази причина си и отиде и по този начин разочарова огромна част от десния електорат в България. Очевидно е, че и ГЕРБ не можа да я очарова. Смятам за неуместно да се чака, тъй като вдясно има доста дейни, можещи и умни хора. Един от естествените способи за поява на нова партия е тези, които се усещат непредставени, да се активизират и да основат нещо. Не да чакат някой да им предложи артикул – това е потребителско отношение към политиката.
– Поредица от избори в Европа демонстрират, че лявата идеология претърпява рецесия. Удачна ли е концепцията лявото да се преопакова с един по-здравословен шовинизъм, или това ще бъде неточност?
– Да, лявото е в рецесия. Но и дясното не е цъфнало. Десните, които печелят, са по-скоро популисти, националисти. Дясното доста по-рядко е имало проблем да се разпознава в ново време, да се асоциира с някои леко националистически дела или да употребява деснопопулистки тематики. Европейската левица от много време залагаше на две версии – на национализма и на глобализма. Ако левицата желае да бъде съответна на настроенията през днешния ден, би трябвало повече да заиграе с тематиката за по-суверенна национална политика, малко по-скептично да гледа на глобализацията и да се задейства ролята на страната. Точно това дава смисъл и на присъединяване на хората в избори. Ако демонтираме националната страна, то защо да гласуваш?
– Минаха 28 години след измененията през 1989-а, а проучвания сочат, че половината от българите си желаят времето на Живков. Не е ли тъжно това, господин Георгиев?
– Тъжно е, само че всички ние сме отговорни. Не съм подготвен да упреквам единствено някого, че пропуснахме опциите, които имахме през тези 28 години. Сега полето на избори е доста по-малко. И човек има чувството, че влизаме в една бобслей писта. А тази писта не води нагоре, а надолу.
Нашият посетител
Живко Георгиев е роден през 1955 година Завършил е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Председател на Българската социологическа асоциация (1990-1991). Директор по проучванията в ББСС “Галъп интернешънъл ” до 2001 година Член на УС на Института за обществена интеграция от неговото основаване. Бил е негов ръководител от 2002 до 2008 година Преподава социология в Алма матер.
Какви са подводните камъни в връзките сред ръководещи и съпротива. Защо ГЕРБ и Българска социалистическа партия се врекоха, че няма в никакъв случай да ръководят дружно. Стабилно ли е ръководството и има ли късмет да посрещнем европредседателството със служебно държавно управление. Докъде може да стигне напрежението сред властимащите и президента. Какво става с лявото и дясното освен у нас. По тези въпроси беседваме със социолога Живко Георгиев .
– Какво печелят и какво губят Българска социалистическа партия и ГЕРБ от този остър политически звук сред тях, господин Георгиев?
– Периодично виждаме такива изостряния и като социолог не съм установил загуба или облага на някого от такива обстановки. Това са крамоли в така наречен политически хайлайф, които нямат шанса да повлияят доста съществено нито върху обществото като цяло, нито върху електоралните корпуси. Бих посъветвал и двете партии, в случай че изобщо одобряват препоръки, да престанат с тази драматургия, която не е забавна на никого. Хората се интересуват от напълно други неща, а не какви са взаимоотношенията сред ръководещи и съпротива, т.е. сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
– Двете партии се врекоха, че в никакъв случай няма да вземат участие в коалиция една с друга. Как ви звучат тези заклинания, откакто постоянно изплува в общественото пространство тезата за тайната фантазия на ГЕРБ да взе участие в ръководство с Българска социалистическа партия и назад – среди в Българска социалистическа партия напират за коалиция с ГЕРБ? Има ли шансове за сходни фантазии?
– Силно се колебая в тези секрети фантазии на който и да било. Не виждам нужда от това – нито Българска социалистическа партия, нито пък ГЕРБ имат потребност от взаимна коалиция. Това е доста рисково за двете. Може и да е имало избрани среди, които са се надявали, само че те не са измежду най-влиятелните и в двете партии. По-скоро този сюжет от време на време се задейства за вътрешно-партийните премервания на силите. А другояче, доста добре знаем, че заклинания от вида „ в никакъв случай със… ” са по-скоро за обществена консумация. Наблюдаваме какво се случва с Германия. И там бяха споделили „ в никакъв случай, в никакъв случай ”, само че има обстановки, в които се извършва „ нужния комромис ”. Затова в никакъв случай не казвай в никакъв случай – има такова предписание в политическия живот.
– С думите: „ Никога с Българска социалистическа партия “ Бойко Борисов не бетонира ли Корнелия Нинова и не обезоръжи ли така наречен дясно крило в Българска социалистическа партия, което се надяваше на бъдещи общи дейности с ГЕРБ?
– Това е политически обичай, всекидневие, което няма късмет да наложи някакъв стратегически, отиващ към бъдещето, отпечатък нито върху едната, нито върху другата партия. Нито Бойко Борисов се бетонира, нито Корнелия Нинова ще бъде бетонирана. Двете партии си имат задоволително самостоятелен живот и това, което може да ги дестабилизира, са вътрешни напрежения и спорове.
– Виждате ли някакъв абстрактен конфликт сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ или всичко в последно време почива на персонални кавги сред хора в двете партии?
– Не бих заподозрял, че ГЕРБ е идейна партия. Така че, тезата за абстрактен конфликт е малко комплицирана. В Българска социалистическа партия обаче има недостиг на хрумвания. Но тя, като идеологизирана значително партия, има по-голям интерес да избистри идейното си благосъстояние. ГЕРБ е друго формирование – то може да си разреши да съществува без общи хрумвания и политики, тъй като заварката там е друга. Докато за Българска социалистическа партия е решаващо да си измисли идейния профил. Социалистическата партия се нуждае да запази идентичността си доста повече от ГЕРБ.
– Имаше много пропуквания в обединението сред ГЕРБ и патриотите, които бързо заздравяват. Смятате ли, че ръководството е устойчиво и властта бетонирана?
– Не единствено дясната коалиция, а целият парламент в настоящия си тип няма явен интерес да върви към избори най-малко в околните 12 месеца. И то освен поради прословутото европредседателство. Управляващите в тяхната много спорна настройка, имат потребност да показват някаква успешност най-малко в едно-две посоки. Някои от опозиционните парии, които не са изключително постоянни, нямат интерес от нови избори, защото не е ясно каква ще бъде ориста им тогава. Даже и Българска социалистическа партия не е подготвена в настоящия миг за нови избори, тъй като има да взема решение лични проблеми.
– Уцелиха ли ваксата Българска социалистическа партия и Нинова – имаше поредност от точки, които те завоюваха очевидно – свален бе шефът на Народното събрание, филмът на Елена Йончева също раздруса политиката – всички те сякаш раниха ГЕРБ, само че по тази причина пък бързо се възвръщат.
– Всичко тези „ точки “ оставят своя отпечатък. Но даже и най-успешните и кардинални офанзиви против уязвимите страни на едни ръководещи, не са в положение да прибавят мощен приръст към въздействието на опозицията, в случай че тя самата не се показа като мощна опция на статуквото. Българска социалистическа партия съумява да вкарва понякога голове и даже бих споделил, че малко се понаучи да бъде съпротива. Но в полза на истината, в съпротива тя постоянно е била не изключително безапелационна, като ръководеща – също. Сега левицата се понаучи на опозиционност. На нея й е нужна такава школа, както и на всяка партия. Най-малкото, тъй като в действителност няма дейно работеща народна власт, и даже парламент, в случай че в него няма мощна и дейна съпротива. От изгода е и за ръководещите.
– С помощта на „ Воля ” ръководството върви. Но в случай че Марешки може да реши да се обърне против Борисов?
– Не мисля, че политическият план на Марешки е политически постоянен. Той е доста подвластен не просто от ръководещите, а от парламентарното си наличие. Неговата партия „ Воля “ е може би най-рисковата и незаинтересована от предварителни парламентарни избори. Обяснимо е, тъй като въздействието й е много малко, тя няма доста ясна еднаквост, а самият Марешки е много уязвим. Нямам и чувството, че има необикновен потенциал като политическа мощ, камо ли да има някакъв партиен живот. При едни предварителни парламентарни избори късмет биха имали по-скоро други извънпарламентарни планове и играчи.
– Как ще коментирате втвърдения и радикализиран звук на Движение за права и свободи в последно време? Какво цели вота на съмнение, който и Движение за права и свободи, и Българска социалистическа партия готвят?
– При тази парламентарна обстановка резултат – в смисъл раздробяване на ръководещи и присъдружните им партии, надали би се случил. Вотът на съмнение е един типичен опозиционен инструмент. Разглеждам го още веднъж в подтекста на опита най-накрая да има мощна съпротива в този парламент. Това рядко се е случвало през последните години. Естествено, може да има някакви политически плюсове за двете политически партии. Най-малкото, за консолидация на техния електорат.
– Значи не смятате за реален вид служебно държавно управление да посрещне европейските водачи у нас при започване на 2018 година?
– Не, надали и някой позволява това да се случи. Няма и заинтригуваност от който и да било да има предварителни избори. Говоря това за небосвод от най-малко 10-ина месеци. Друг е въпросът, че към края на идната година е допустимо. Ако се стигне до несигурно ръководство, основните партии могат да съчетаят предварителен избор или с евроизборите, или с локален избор. Но това би могло да стане чак през 2019-а.
– Борисов се трансформира в нещо като обичаното момче на Балканите, самият той непрестанно приказва за обединяване, за завършек на езика на омразата. Това отразява ли се на дейностите на ГЕРБ или е по-скоро популизъм?
– Още нямаме доказателства, че Борисов е обичано момче на Балканите, може би имаме доказателства, че се стреми да стане подобен. За жал, България не е в обстановка да бъде локомотив на Балканите. Темата за асоциирането на Западните Балкани към Европейски Съюз е смислена като наш външнополитически приоритет най-малко в краткосрочна вероятност. Но отново споделям – за жалост, България не е страната, която може да бъде съответстващият медиатор, не е тя факторът, от който това ще зависи.
– Защо, не сте ли песимист?
– Не, не съм. И това е въпрос на вярна самопреценка. По-скоро имаме вътрешна нужда да се покажем като значими на фона на депресиращите съпоставения по всевъзможни критерии в границите на Европейски Съюз, където ние все сме последни. Понякога даже си мисля, че се хванахме за концепцията Западните Балкани да влязат в Европейски Съюз с тайната вяра, че в случай че те станат членки, някой ще ни измести от последното място.
– Отваря ли се ниша за нов политически план?
– У нас постоянно е имало такава ниша. Над 50% от българските жители не са политически показани. И защото не всички от тях са аполитични, това отваря ниши и основава предпоставки за нови политически планове. И вдясно, и в популисткото пространство – в центъра, та дори и вляво несъмнено има място, въпреки че там доста не го виждам.
– Надеждите са за Слави Трифонов, някои даже редят пасианси и за предстоящ политически план на президента Радев.
– Не, само че може и да се повтори някакво достижение като резултата на Бареков преди години и на Марешки при последните избори. Това обаче няма да придаде някакво ново качество на българската политическа система. Боя се, че този нов план доста скоро ще се окаже подвластен от партиите на статуквото.
– Докъде може да стигне напрежението сред ръководещите и президентската институция?
– То ще бъде трайно. Логиката на политическия интерес го постанова. Нито президентът, който има много безапелационен мандат в качеството му на друг от другите. Той беше определен в углавен избор против политическата класа. Ако Румен Радев не търси способи за личен глас и не бъде коректив на ръководещите, той ще опровергае упованията на гласувалите за него. Затова няма право да се трансформира. Управляващите също няма да му простят – въпреки всичко президентският избор беше първото съществено проваляне на ГЕРБ. Президентът си остава самостоятелен фактор и по някакъв метод ще продължи да бъде бодил в петите им, а самият Радев бодил в очите им.
– Президентът продължава да е най-одобряваният политик у нас, а Борисов е много след него.
– Бойко Борисов е политик. Президентът Радев към този момент се е опазил да бъде политик. В момента той има позиционирането на общественик, а не на представител на частни ползи, каквито са партийните – на латински партия произлиза от pars, което значи част.
– Смятате ли, че президентът би могъл самичък да изнесе борбата против корупцията, която разяжда българската страна?
– Това никой не може да направи самичък. А ние сме посочили, че и дружно не можем. Тази борба обаче е решаваща за бъдещето на България. Ако в околните 2-3 години не реализираме поврат, няма потребност да мислим на тематика ярко бъдеще. Корупцията, търговията с въздействие, злоупотребата с власт – това са все неща, които в най-голяма степен направиха по този начин, че тези 28 години преход с всички учредения може да ги преглеждаме като история на пропуснати благоприятни условия и все по-стесняващи се печеливши вероятности пред страната.
– Автентичната десница напусна ли политиката у нас? И не иззе ли ГЕРБ цялото дясно политическо пространство?
– Не, достоверната десница просто не беше показана политически в Народното събрание, тя остана зад борда. Хората ги има, само че го няма планът, за търсене на някакъв нов вид десница. Не споделям, че предходната десница беше съответен артикул – тя по тази причина си и отиде и по този начин разочарова огромна част от десния електорат в България. Очевидно е, че и ГЕРБ не можа да я очарова. Смятам за неуместно да се чака, тъй като вдясно има доста дейни, можещи и умни хора. Един от естествените способи за поява на нова партия е тези, които се усещат непредставени, да се активизират и да основат нещо. Не да чакат някой да им предложи артикул – това е потребителско отношение към политиката.
– Поредица от избори в Европа демонстрират, че лявата идеология претърпява рецесия. Удачна ли е концепцията лявото да се преопакова с един по-здравословен шовинизъм, или това ще бъде неточност?
– Да, лявото е в рецесия. Но и дясното не е цъфнало. Десните, които печелят, са по-скоро популисти, националисти. Дясното доста по-рядко е имало проблем да се разпознава в ново време, да се асоциира с някои леко националистически дела или да употребява деснопопулистки тематики. Европейската левица от много време залагаше на две версии – на национализма и на глобализма. Ако левицата желае да бъде съответна на настроенията през днешния ден, би трябвало повече да заиграе с тематиката за по-суверенна национална политика, малко по-скептично да гледа на глобализацията и да се задейства ролята на страната. Точно това дава смисъл и на присъединяване на хората в избори. Ако демонтираме националната страна, то защо да гласуваш?
– Минаха 28 години след измененията през 1989-а, а проучвания сочат, че половината от българите си желаят времето на Живков. Не е ли тъжно това, господин Георгиев?
– Тъжно е, само че всички ние сме отговорни. Не съм подготвен да упреквам единствено някого, че пропуснахме опциите, които имахме през тези 28 години. Сега полето на избори е доста по-малко. И човек има чувството, че влизаме в една бобслей писта. А тази писта не води нагоре, а надолу.
Нашият посетител
Живко Георгиев е роден през 1955 година Завършил е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Председател на Българската социологическа асоциация (1990-1991). Директор по проучванията в ББСС “Галъп интернешънъл ” до 2001 година Член на УС на Института за обществена интеграция от неговото основаване. Бил е негов ръководител от 2002 до 2008 година Преподава социология в Алма матер.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ