Ако трябва да се посочи птица, която е емблематична за

Ако би трябвало да се уточни птица, която е емблематична за водните птици, то тя няма да бъде фламингото, макар прелестния розов цвят, нито даже албатросът, с големите си криле, а чаплата. Тя е най-разпознаваемият представител на водните птици, няма по какъв начин да бъде сбъркана с друга, както е застанала на един крайник във водата. Прави го, с цел да се топли. Докато единият крайник стои в студената вода, другият е на открито и птицата го затопля. Така може да стои часове наред.

От тази по този начин присъща стойка има и друга практична изгода - рибките бъркат крайници на птицата с растение, което биха употребявали за скривалище, и стават лесна цел на чаплата.

Дългите крайници и дългият врат, дългият и изострен клюн на чаплата, който употребява като оръжие, разноцветното оперение и странният аспект на птицата в полет я вършат любопитна и забавна за разглеждане. Дали може да се научи още нещо за чаплата?

Класификация на чаплата

Чаплите, които науката назовава с името Ardea, принадлежат към реда Ciconiiformes. Те са газещи птици и водят полуводен метод на живот. Тези Пеликанобподобни се срещат и в България.

Името на рода - Ardea идва от латински, където значи чапла.

Карл Линей назовава целия жанр Големи чапли поради размера на птиците, дължината им нормално е от 80 до 100 сантиметра и повече.

Семейството на чаплите е доста огромно, те са над 60 типа и някои негови членове са доста тясно свързани като сивите, сините и cocoi чаплите, които образуват общ свръхвид. Голямата бяла чапла е поставяна напряко в различен жанр.

Много типове Ardea са известни единствено от фосили и по тази причина класификацията им е с спогодба, че е единствено краткотрайна.

Разпространение и местообитания на чаплата

Чаплите са публикувани в целия свят и по тази причина са толкоз разпознаваеми. Могат да се видят на всички континенти, а някои типове живеят и по островите. За чаплите не знаят нищо единствено на Антарктида.

Навсякъде в местообитанията си чаплите се привързват към водата и се следят в реки, блата, езера, ливади и гъсталаци. В огромни водни резервоари чапла може да се види рядко, само че въпреки всичко е допустимо.

Видове чапли

Чаплите респектират с многообразието си, само че въпреки всичко някои от типовете чапли са по-често срещани и познати.

- Голяма синя чапла - тя може да бъде открита в Северна Америка, чак до Аляска и в южните канадски провинции през лятото. През зимата нейният ареал се простира на юг през Флорида, Мексико и Карибите до Южна Америка.

- Сива чапла - тази птица се среща в Северна Испания, Франция, централните елементи на Италия, Балканите, Иран, Ирак, Кавказ, Индия и Мианмар.Има я в Африка и доста от островите на Средиземно море.

- Ardea cocoi - този ви се среща в Бразилия и някои региони на Южна Америка.

- Черноглава чапла - може да бъде открита в Субсахарска Африка и Мадагаскар.

- Белокоремна чапла - типът е част от фауната в източните Хималаи и Мианмар

- Голямоклюната чапла живее в Южна Азия и Австралия, Индия, Индонезия, Малайзия и Филипините.

- Голямата бяла чапла смята за собствен дом елементи от Азия, Африка, Америка и Южна Европа

Сиви, червени или жълти; дребни и огромни, чаплите заемат средищно място сред щъркелите и едрите птици като пеликани, а нишата им е много обширна.

Как наподобява чаплата?

Това са мощни птици с огромни пера, сходни на копия, дълги вратове и дълги крайници. Човките на чаплите са приблизително дълги.

Характерна специфичност е мощната пъргавина на ставите на шийните им прешлени. Това им разрешава стремително да изстрелват дългия си врат напред и с острия си клюн да нанасят прободни рани на противника си. Когато е в умерено положение, чаплата държи неповторимия си врат в полусгънато положение и той съвсем не се вижда. Огъването на шията е много грозно на тип и наподобява като счупена.

Във фолклора ги показват като птици с неприятен манталитет, които се пробват да ослепят жертвите си с неочаквана офанзива и пронизване с острия иглен връх на клюна.

Други отличителни черти на чаплата са дългите и тънки крайници, дългият клюн, който е прав и тъничък, и късата опашка.

При досег перата на чаплата са гладки, тя има и дребен кичур перушина на главата си.

Птиците, които живеят покрай водата, имат маслена жлеза, която отделя секрет, предпазващ перата от намокряне. При чаплата тази жлеза липсва. На тялото на птицата обаче порастват дребни пера, които от време на време се счупват и се трансформират във тънък прахуляк. Той се разпределя по тялото и защото е водоотблъскващ, тя не се мокри.

В цветово отношение оперението на птицата е нормално еднотипно. Сиво, синьо, бяло, ръждиво алено, жълто, оранжево са цветовете, които доминират. Те дават и наименованието на типа птица. Има и двуцветни, като най-често комбинацията е черно и бяло с жълт клюн и тъмни крайници.

Размерът на чаплите се дефинира от типа и варира доста. Малката чапла е висока към половин метър, а най-високите стигат до 150 сантиметра. Средното тегло на птиците е към 2 кг. Средната дълготрайност на живота на чаплите е 23 години.

Начин на живот и държание на чаплата

Някои представители на тези птици ловуват из засада и вършат това по няколко метода, като във всеки съответен случай избират най-оптималния вид. Да се следи ловуването на чаплата е наслаждение за орнитолозите и феновете.

Чаплата гази грациозно по водата доста постепенно, след това замръзва дълго на едно място и се вглежда с напрежение към водата. Атаката е бърза и постоянно сполучлива, тъй като умее да реши най-подходящото разстояние до плячката.

По време на полет всички птици разтягат вратовете си. Чаплата прави изключение. При нея вратът е прегънат по самобитен метод и по тази причина при полет незабавно се разпознава елементарно.

Чаплите гнездят в колонии. Те се състоят от друг брой човеци. Поселищата им са такива, че не образуват гъсти стада, просто се придържат близо една до друга. Понякога ловуват дружно. А когато си почиват кацат на близките дървета. Може да се следят върби към реките, с натежали клони от накацалите по тях птици.

Хранене на чаплата

Основното меню на чаплата са дребните земноводни и влечугите, както и рибата. Чаплите се хранят с мишки, жаби, само че и други птици като примерно чайки. Обичат и дребните пилета на други водни птици, постоянно атакуват дребните на гмуреца.

Риболовът на чаплата е нещо, което би трябвало да се види. Тя основава сянка, която притегля рибата. За задачата разперва дългите си крила, образувайки купол над избрана повърхност. В същото време спуска главата си надолу, с цел да има време на набоде плячката с клюна си. Поглъща рибите, основно с цел да не нарани хранопровода си с перките им.

Размножаване на чаплата

Чаплите се развъждат единствено един път годишно. Може да бъдат считани за моногамни птици, само че всяка двойка е дружно единствено за един сезон. Мъжките се показват доста автентично пред женските. Те непрекъснато приклякат, демонстрират гребена си, а женската се приближава постепенно, с цел да може мъжкият да я оцени изцяло и да не я отхвърли.

После дружно построяват гнездото си, като главната работа по градежа се пада на мъжкия, а женската взе участие с носене на материалите.

Чаплите построяват гнездата си на дървета, с цел да бъдат покрай съседите си. В някои случаи строят гнездото в тръстиката.

Женската снася до 7 яйца с продълговата форма и със зеленикаво-син цвят. Веднага след снасянето стартира да мъти. Инкубационният интервал трае приблизително 1 месец като мъжкият и женската вземат участие в процеса. Малките не се излюпват по едно и също време и някои от тях изостават в развиването си.

У нас тази забавна птица е предпазена от закона.