Левичарите превъзхождат десничарите по важен показател
Ако би трябвало да създадем разделяне на международното население, което да не е на породист или сексуален симптом, един от най-лесните способи е като определим с коя ръка пишат – лявата или дясната. Оказва се, че това е директно обвързвано с развиването на избрани зони от мозъка ни, които дават отговор за разнообразни поведенчески качества. Още по-интересното е, че при левичарите има преимущество, което може да им донесе доста триумфи в живота.
Учени идентифицираха 4 генетични зони в мозъка, които дефинират дали ще държим писалката с лявата или с дясната си ръка, оповестява в. „ Мирър “. Три от четирите зони са свързани с протеини, които са забъркани в развиването на мозъка, сочат резултатите от генетично проучване, обхванало към 440 000 души във Англия, в това число над 38 000 левичари, съобщи Българска телеграфна агенция.
„ Установихме също, че у левичарите обвързваните с езика зони в лявата и дясната част на мозъка споделят по-координирано между тях – съобщи ръководителят на проучването Акира Уибърг от Оксфордския университет. – Същите зони евентуално са повода левичарите да имат по-добри вербални умения “, предават от novini.bg.
Известно е, че гените играят роля дали преобладаваща ще е лявата или дясната ръка. Изследвания върху близнаци демонстрираха, че в 25 % от случаите гени са определящи дали човек употребява най-вече лявата или дясната си ръка, само че въпросните гени не бяха разпознати.
„ Около 90 % от хората са десничари и това не се е трансформирало от минимум 10 000 години – означи ученият. – Редица специалисти изследваха биологичната основа на доминирането на лявата или дясната ръка, само че потреблението на огромната база данни на „ Байобанк “ във Англия ни разреши да хвърлим повече светлина върху склонността на някои хора да си служат най-вече с лявата ръка. “
Учените разкрили също връзка сред генетичните зони, забъркани в доминирането на лявата ръка, и нищожно ограничавания риск от заболяването на Паркинсон, както и сред същите зони и напълно малко нараствания риск от шизофрения. Изследването на тези връзки може да способства да се опознаят по-добре механизмите, които водят до развиване на двете болести.
