Леонардо да Винчи - живот и изобретения
Ако би трябвало да дадем образец за повсеместен талант, то това несъмнено е Леонардо да Винчи. Няма да сбъркаме, в случай че го определим и като връх на италианския Ренесанс. Всички вероятни суперлативи му подхождат, тъй като Леонардо в действителност е образец за безконечен талант, пред който се прекланя светът.
Животът и работата на Леонардо да Винчи оставят дълбока и неизличима диря в дългата история на човечеството, тъй като става въпрос за многостранно талантлив създател. Той е по едно и също време популярен художник, ваятел, проектант, откривател, анатом, ботаник, зоолог, музикант, физик, дизайнер на костюми. Сякаш няма сфера от човешката активност, в която да не се е показал и да не е бил на висота.
Около личността на Леонардо да Винчи има доста загадки, само че при едно по-детайлно изследване на персоналния му живот се вижда, че загадките имат своята логичност, тъй като произтичат както от бурното време, в което живее, по този начин и от ударите на ориста, които понася още с раждането си. Целите, които си слага, са неразбираеми за съвременниците му, само че това е изцяло обяснимо - кой талант може да бъде изцяло свестен?
Непрекъснатият интерес към личността му се дължи на неговата екстравагантност за времето му, новаторството и гениалността му. Всеки план, който стартира, без значение в коя област е, е дал своя голям принос в сферата, към която принадлежи.
Да се опитаме през днешния ден да разчетем тази комплицирана персона е не по-малко мъчно, само че можем да оценим въздействието, което е оказал, от вероятността на време, отдалечено няколко века от неговото.
Житейската орис на Леонардо да Винчи
Макар че най-често одобряваме да Винчи за фамилия на гениалния италианец, това е неточност. Леонардо няма фамилно име. Буквално да Винчи значи от град Винчи - родното му място в региона Тоскана.
Във времето, когато е живял Леонардо, наследствени фамилни имена са имали единствено представителите на висшата класа. Чак след ХVІ век това става по-масова процедура, само че по времето на Леонардо се е приемало хората да носят името на родното си място. Затова геният е просто Леонардо от Винчи, тъй като не е принадлежал към висшето съсловие, без значение че животът му минава измежду най-влиятелните хора на Ренесанса в Италия.
Нещо повече - той е противозаконен наследник на богатия флорентински нотариус Сер Пиеро и 16-годишната прислужница Катерина. Скоро след раждането му на 15 април 1452 година в Анкиано, квартал на град Винчи, майка му се омъжва за майстор. Произходът му е нещо, което го травмира от детството му и му основава комплекс за цялостен живот.
Имайки поради гениалността му във всички области на живота е учудващо, че той не е получил публично обучение. Усвоява четене, писане и основите на аритметиката, само че задълбоченото обучение е нещо, което му се случва на по-късен стадий от живота му. Латинският език, който по това време е необятно застъпен, Леонардо усвоява самичък по-късно. Висшата математика му се разкрива в своето величие към 30-годишната му възраст.
През 1466 година Леонардо да Винчи постъпва като чирак в ателието на уважавания художник Андреа дел Верокио. Тогава е 15-годишен и това е в цялостно единодушие с каноните на времето.
При Верокио бъдещият талант освен усвоява съществени рисувателни и скулптурни техники, само че и инженерство. Учи също по този начин химия, металургия и металообработване. На 20 години го одобряват във Флорентинската колегия на художниците, само че прекарва още 5 години при Верокио, преди да поеме по пътя на независимото си развиване.
Флоренция, Милано и Рим - трите столици на Ренесанса, са градове, с които е обвързван животът и работата му. Там намира хора измежду богатите фамилии, които му поръчват да работи за тях. Най-известен измежду тях е Лудовико Сфорца. Известно време го наема като инженер и друга известна фигура от ренесансовата ера - Чезаре Борджия, синът на папа Александър VІ.
През 1516 година Леонардо получава покана от френския крал Франсоа І, където против обилно възнаграждение получава независимост да работи по своите планове. Имал е задача също да провежда обилни приеми за кралския двор.
На 2 май 1519 година Леонардо умира във Франция, в имението, предоставено му от краля.
Гениалните произведения и изобретения на Леонардо да Винчи
Може би поради международно известни произведения като Мона Лиза, Дамата с хермелина, Тайната вечеря и други Леонардо да Винчи живее в съзнанието на актуалния човек основно като художник, само че това напълно не е по този начин. Около 12 картини сега се считат като потвърдено негови произведения, в това време ни е оставил голям брой скици, проучвания по анатомия, строителни проекти, планове за танкове, летателни апарати, дори и за леководолазен костюм, планове на мостове, градоустройствен проект. Повечето от концепциите му не са осъществени, той прекалено много е изпреварил времето си.
Леонардо прави гражданска война в портретната живопис. Портретите, които рисува, основават облика на ренесансовия човек. Те влизат в несъгласие с креативните догми на времето. Дамите към този момент не са рисувани отстрани, както е било всекидневно, а гледат наблюдаващия в анфас.
Но не това е най-важното. В Леонардовата живопис индивидът е подложен в центъра - той е началото и края на живота, събира в едно визията за положителното и злото, сплотява духовно и светско. Той е новият човек, който има преимуществото и отговорността да живее в една нова ера, на най-блестящият интервал от развиването на Европа. Затова облиците, рисувани от художника Леонардо, са информативен фонд за схващане на човешката същина.
Леонардо до Винчи е създател и на доста научни открития, които намират своето схващане чак в наши дни. Във всяко от тези инициативи той е престъпвал от позицията на откривателя, теоретика до реализатора.
Идеите му в региона на техниката поразяват с разностранност и проницателност. Научните опити по механика, техника, военно дело, транспортни машини, измервателни уреди, оптика към този момент са осъществени през днешния ден. Техническото завещание от към 7 хиляди ръкописа и чертежи е напряко грандиозно дело, което трансформира визията ни за опциите на човешката персона.
Може би цялата му талантливост се дължи на обстоятелството, че е гледал на науката и изкуството като на едно неделимо цяло, както и света е бил неделимо единение в неговите показа. Изпълнен е през целия си живот с любознание към този чудноват свят, търсел е да разгадае всичките му секрети и в изкуството си е присъединил детайли от природонаучните си знания, на които е посветил значително време, с цел да изучи пропорциите на човешкото тяло, по какъв начин действат органите и какво движи живота. Това е индивидът с максимален принос в разгадаването на великия промисъл на природата.
Значение на делото на Леонардо да Винчи
Леонардо самичък по себе си е ера в развиването на индивида като мотор на живота. Той демонстрира измеренията на човешкия разум, доказвайки че няма граници за него. Както и за гения и обсега на ползите, които могат да занимават и движат човешката персона. Всеки човек може да бъде създател, стига да има око и сърце за света, която го заобикаля. Няма друга персона, която да въплъщава тази визия по-добре от Леонардо от Винчи. Затова и през днешния ден, повече от 500 години след гибелта му, този несравним талант на човечеството е безконечен знак на гения и гениалността.
