Ако това беше филм, щеше да започне с кадър, в

Ако това беше филм, щеше да стартира с кадър, в който камерата се вглежда в пролука на хладилник някъде из Патагонските Анди на нос Огнена земя и наблюдава по какъв начин в дълбините ù изчезва един… телефон. „ 2500 фотоси останаха там. Плюс всичките ми контакти. В първия миг, като гледах по какъв начин пада, бях ужасена. После си споделих – отлично, значи новата година стартира на чисто. “Собственичката на телефона е проектант Пенка Станчева, а това е миг от интервала на нейните интензивни пътувания по невероятни места с рискова природа – Чили, Антарктика, Боливия, Исландия, свързани както с работата ѝ, по този начин и с опити да заживее в внезапно друга среда. Това са пътувания, които по нейните лични думи, в последна сметка се оказват към дома и към теб самия. Срещаме се в нейния апартамент в остаряла софийска постройка. Колко по-прекрасно е чувството онлайн за това пространство, в сравнение с когато го гледаш на фотоси, даже и те да са направени особено за интериорно списание. Пием чай с вкусни сиропирани кюрдски сладкиши от близкото магазинче, въпреки всичко се намираме в мултикултурния и изящен остров в центъра на града. Пенка, както нормално, е спортно облечена и лице съвсем без грим.ОЩЕ...