Рибата, която сменя по 20 зъба на ден
Ако сте апетитен калмар или рак, устата на тихоокеанския лингкод е последното място, на което желаете да бъдете. Всеядната риба, която може да стигне дължина до метър и половина и тегло до 36 кг, има повече от 500 остри като игла, дребни зъби върху двата й комплекта челюсти. Сега ново изследване откри, че тихоокеанският лингкод губи до 20 зъба дневно – които обаче му порастват още веднъж.
„ Всяка костна повърхнина в устата им е покрита със зъби “, споделя Карли Коен, докторант във Вашингтонския университет и съавтор на проучването, пред Камерън Дюк от Live Science.
Лингкод са ненаситни хищници, които употребяват безбройните си зъби и преносими челюсти, с цел да обхванат съвсем всичко, в това число и други лингкоди със същия размер. Зад първия набор от челюсти на рибата има различен набор, наименуван фарингеални челюсти, който рибата употребява, с цел да дъвче храна, както хората употребяват кътници.
„ Този тип има горна и долна челюст, тъкмо като нашите, само че техните са по-подвижни – могат да бъдат избутани напред и разтворени “, споделя Коен на Елизабет Ан Браун за National Geographic. „ И в случай че погледнете вътре в устата, небцето им също е покрито със зъби. “
Но по какъв начин рибите поддържат зъбите си толкоз остри, от дълго време е мистерия. Новото проучване, неотдавна оповестено в Proceedings of the Royal Society B, откри, че типът заменя почти 3% от зъбите си всеки ден – почти все едно един човек да губи и покарва по един нов зъб всеки ден.
„ Донякъде прави брекетите безполезни… “, споделя Адам Съмърс, професор по биология във Вашингтонския университет и съавтор на проучването, пред National Geographic. „ И четките. “
За да схванат какъв брой бързо рибите сменят зъбите си, учените следят 20 тихоокеански лингкода в лабораторията си в продължение на няколко дни. Първо, във водата в аквариума на рибите е сипана алена багра, която оцветява зъбите им. След това те са върнати в елементарна морска вода за 10 дни. След тези 10 дни учените слагат рибите в аквариум със зелена багра. Сега най-старите зъби са оцветени както в алено, по този начин и в зелено, до момента в който новите зъби са единствено зелени. След като изследва повече от 10 000 дребни зъба на рибите, екипът съумява да дефинира темпото, с което те им падат и порастват още веднъж.
Тази бърза регенерация на зъбите е от решаващо значение за тактиката за лов на лингкода, споделя Кори Евънс, рибен еколог от Университета Райс в Хюстън, който не е взел участие в изследването. „ Колкото по-тъпи са зъбите на рибата, толкоз по-трудно ще му бъде да задържи плячката си. Така че да имаш способността да махаш зъби и да ги сменяш е много значимо “, споделя той на Ани Рот за New York Times. „ Всичките ви зъби би трябвало да бъдат в топ форма. “
Предишни проучвания на подмяната на зъби у рибите са най-вече за акулите, които имат голям брой редове зъби, които непрестанно се сменят. Но защото зъбите на акулите са разнообразни от тези на множеството риби, това изобретение за лингкода може да помогне на учените да схванат по-добре процеса на промяна на зъбите при всички риби, оповестява Ани Рот за New York Times.
„ Повечето риби имат зъби като на лингкода “, споделя Коен пред National Geographic. „ И по този начин може доста добре да се окаже, че множеството риби губят огромни количества от зъбите си всеки ден “ и бързо им порастват още веднъж.
Учените също по този начин откриват, че двата комплекта челюсти на тихоокеанския лингкод заменят зъбите с друга скорост. Изглежда, че вторичните фарингеални челюсти губят зъби най-бързо – феномен, който екипът се надява да изследва още повече.
Лингкодът е ендемичен за западния бряг на Северна Америка, като е най-изобилен край крайбрежията на Британска Колумбия. Този тип се намира на дъното, като множеството човеци живеят по скалисти зони на дълбочина от 10 до 100 метра. Проучванията за демонстрират, че са значително немигриращи типове.
Започвайки от октомври, лингкодът мигрира към крайбрежните места за мятане на хайвера си. Мъжките мигрират първи и откриват места за гнездене в зони със мощно течение в скални пукнатини. Размножаването на хайвера се прави сред декември и март, а женските напущат мястото на гнездото незабавно след изхвърляне на яйцата. Мъжките интензивно пазят гнездото от хищници, до момента в който яйцата се излюпят при започване на март до края на април.
Ларвите са пелагични (не живеят покрай дъното на морето) до края на май или началото на юни, когато към този момент се откриват на дъното.
