Диетолозите Са Ни Лъгали Цял Живот! Казаха, Че Тези Храни Са Вредни, Но Вижте Истината!
Ако сте буен последовател на здравословното хранене, в случай че стартирате утрото с омлет единствено от белтъци, без сол и приключвате деня с варени кокоши гърди, имаме за вас неприятни вести. Вие сте доста по-застрашен от затлъстяване, диабет и сърдечни заболявания, в сравнение с феновете на кафе със сметана и хубавите пържоли и стейкове.
По принцип методът на хранене е претрупан с разнообразни отзиви. Консумирането на избрана храна може да провокира освен наслаждение, само че и горделивост: човек си споделя “аз се храня вярно ”. Но може да провокира и виновност, позор, когато си споделя: “Защо отново си разреших да хапвам нездравословна, неразрешена, неприятна храна! ” Десетилетия наред е признато да разделяме храната на “здравословна ” и “нездравословна ”. Този метод поражда голяма паника по отношение на храненето и ускорява фиксирането на тематика ястие. Човек получава статус “лош ” или “добър ” според от това с какво се храни. Правилен е другият метод - интуитивното хранене. То ни учи да не разделяме храната на здравословна и нездравословна, а да я сортираме по вътрешното ни предпочитание и потребности на тялото. Често тази концепция провокира удивление, даже учудване и опозиция, а в някои случаи и потрес: по какъв начин по този начин да няма здравословна и нездравословна храна?! Как тогава ще избираме вярното и потребното: това, което е положително за тялото и здравето ми!? Този или по-точно тези въпроси имат един-единствен отговор: интуитивното хранене е най-здравословното, а и задоволително простичко и познато: избирайте тази храна, която сега желае вашият организъм. Ще кажете за какво? Защото непрестанно, десетилетия наред, диетолозите трансформират визиите ни за това коя храна е “здравословна ”.
Препоръката да се придържаме към храни с ниско равнище на мазнини напълно се изчерпа. В новата версия рекомендации се показва, че холестеролът, съдържащ се в храната, няма никакво отношение към холестерола в кръвта. Американците, а след тях и целият останал свят, придържащи се към досегашните рекомендации за здравословно хранене, напълно ненужно и на вятъра десетилетия наред избягваха яйчените жълтъци и черния дроб. Тези промени в мнението ще окажат въздействие върху храненето на всички хора, като се стартира от учебните закуски и се стигне до препоръките, давани от клиничните диетолози.
Както написа в. “Ню Йорк Таймс ”, тази майсторска роля изигра лобито на хранителната промишленост, “ловейки риба в мътна вода ”. Десетилетия наред доста добре се продават продуктите с ниско наличие на мазнини. Основната причина обаче е, че тези рекомендации за “здравословно хранене ” бяха учредени на доста слаби научни доказателства:
изследвания от бдителен, епидемиологиен темперамент. За сведение на всички точно тези епидемиологични проучвания показват връзка, асоциация с някакъв фактор, само че не и причинно-следствена връзка сред другите фактори и феномени. И вместо да се съобразят с ограничеността на тези данни за обосновани рекомендации в това отношение, учените преоцениха тяхната значителност. Повечето диетологични рекомендации се основаваха на проучвания на Харвардската медицина, обаче през 2011 година шефът на тази влиятелна школа призна, че резултатите от техните проучвания не могат да бъдат възпроизведени в клинични опити, т.е. не могат да бъдат доказани. Между другото, на същото подозрение бе подложено и ограничението в използването на сол. Редица проучвания през последните години получиха данни, опровергаващи връзката сред използването на така наречен сатурирани (наситени) мазнини и сърдечните болести. А всички бяхме убеждавани, че такава връзка има и свикнахме да мислим по този метод.
Това, че години наред ограничавахме мазнините и холестерола в своето хранене, може към този момент да е нанесло съществени вреди на здравето ни. “Орязването ” на мазнините в храненето автоматизирано значи приложимост на въглехидрати - зърнени артикули и кълнове, плодове и зеленчуци - всичко това, което смятахме за “здравословно хранене ” десетилетия наред. За последните 50 години количеството използвани мазнини се редуцира с 25%, като в това време използването на въглехидрати се усили с 30%.
Съгласно последните проучвателен данни подобен жанр на хранене доста повече усилва риска от затлъстяване, диабет и сърдечни болести, в сравнение с храната, в която участват мазнините и холестеролът. В сегашния миг комитетът, занимаващ се с образуването на новите рекомендации, предлага от менюто да се изключи “немазното месо ” от листата на препоръчваните за здравословно хранене артикули. А също и да се отстранен рекомендациите за редуциране на аленото и обработеното месо. В частност, немазното месо напълно се изключва от ученическите закуски.
Могат ли диетите, изключващи използването на месо, да бъдат здравословни?
Могат, а може и да не могат? Просто до момента светът не знаеше за това. Не съществуват съществени проучвателен данни, на които бихме могли да се опираме, тъй като не са провеждани огромни проучвания с включени в тях вегетарианци и деца.
“Фактически - написа в. “Ню Йорк Таймс ”, откогато през 1961 година бяха спуснати рекомендации за ограничение на сатурираните (наситените) мазнини и холестерола, американците бяха въвлечени в безконтролен, неконтролируем диетичен опит. Настана време обаче да погледнем доста по-скептично на резултатите от епидемиологичните проучвания и да пренастроим тактиката си за хранене от самите й основи. А до момента в който това стане и се случи, се предлага да се върнем към положителната остаряла диета на нашите предшественици: по-малко булгур, по-малко захар и повече животинска храна - месо, масло, естествени, а не обезмаслени млечни артикули.
Яна БОЯДЖИЕВА, myclinic.bg
По принцип методът на хранене е претрупан с разнообразни отзиви. Консумирането на избрана храна може да провокира освен наслаждение, само че и горделивост: човек си споделя “аз се храня вярно ”. Но може да провокира и виновност, позор, когато си споделя: “Защо отново си разреших да хапвам нездравословна, неразрешена, неприятна храна! ” Десетилетия наред е признато да разделяме храната на “здравословна ” и “нездравословна ”. Този метод поражда голяма паника по отношение на храненето и ускорява фиксирането на тематика ястие. Човек получава статус “лош ” или “добър ” според от това с какво се храни. Правилен е другият метод - интуитивното хранене. То ни учи да не разделяме храната на здравословна и нездравословна, а да я сортираме по вътрешното ни предпочитание и потребности на тялото. Често тази концепция провокира удивление, даже учудване и опозиция, а в някои случаи и потрес: по какъв начин по този начин да няма здравословна и нездравословна храна?! Как тогава ще избираме вярното и потребното: това, което е положително за тялото и здравето ми!? Този или по-точно тези въпроси имат един-единствен отговор: интуитивното хранене е най-здравословното, а и задоволително простичко и познато: избирайте тази храна, която сега желае вашият организъм. Ще кажете за какво? Защото непрестанно, десетилетия наред, диетолозите трансформират визиите ни за това коя храна е “здравословна ”.
Препоръката да се придържаме към храни с ниско равнище на мазнини напълно се изчерпа. В новата версия рекомендации се показва, че холестеролът, съдържащ се в храната, няма никакво отношение към холестерола в кръвта. Американците, а след тях и целият останал свят, придържащи се към досегашните рекомендации за здравословно хранене, напълно ненужно и на вятъра десетилетия наред избягваха яйчените жълтъци и черния дроб. Тези промени в мнението ще окажат въздействие върху храненето на всички хора, като се стартира от учебните закуски и се стигне до препоръките, давани от клиничните диетолози.
Както написа в. “Ню Йорк Таймс ”, тази майсторска роля изигра лобито на хранителната промишленост, “ловейки риба в мътна вода ”. Десетилетия наред доста добре се продават продуктите с ниско наличие на мазнини. Основната причина обаче е, че тези рекомендации за “здравословно хранене ” бяха учредени на доста слаби научни доказателства:
изследвания от бдителен, епидемиологиен темперамент. За сведение на всички точно тези епидемиологични проучвания показват връзка, асоциация с някакъв фактор, само че не и причинно-следствена връзка сред другите фактори и феномени. И вместо да се съобразят с ограничеността на тези данни за обосновани рекомендации в това отношение, учените преоцениха тяхната значителност. Повечето диетологични рекомендации се основаваха на проучвания на Харвардската медицина, обаче през 2011 година шефът на тази влиятелна школа призна, че резултатите от техните проучвания не могат да бъдат възпроизведени в клинични опити, т.е. не могат да бъдат доказани. Между другото, на същото подозрение бе подложено и ограничението в използването на сол. Редица проучвания през последните години получиха данни, опровергаващи връзката сред използването на така наречен сатурирани (наситени) мазнини и сърдечните болести. А всички бяхме убеждавани, че такава връзка има и свикнахме да мислим по този метод.
Това, че години наред ограничавахме мазнините и холестерола в своето хранене, може към този момент да е нанесло съществени вреди на здравето ни. “Орязването ” на мазнините в храненето автоматизирано значи приложимост на въглехидрати - зърнени артикули и кълнове, плодове и зеленчуци - всичко това, което смятахме за “здравословно хранене ” десетилетия наред. За последните 50 години количеството използвани мазнини се редуцира с 25%, като в това време използването на въглехидрати се усили с 30%.
Съгласно последните проучвателен данни подобен жанр на хранене доста повече усилва риска от затлъстяване, диабет и сърдечни болести, в сравнение с храната, в която участват мазнините и холестеролът. В сегашния миг комитетът, занимаващ се с образуването на новите рекомендации, предлага от менюто да се изключи “немазното месо ” от листата на препоръчваните за здравословно хранене артикули. А също и да се отстранен рекомендациите за редуциране на аленото и обработеното месо. В частност, немазното месо напълно се изключва от ученическите закуски.
Могат ли диетите, изключващи използването на месо, да бъдат здравословни?
Могат, а може и да не могат? Просто до момента светът не знаеше за това. Не съществуват съществени проучвателен данни, на които бихме могли да се опираме, тъй като не са провеждани огромни проучвания с включени в тях вегетарианци и деца.
“Фактически - написа в. “Ню Йорк Таймс ”, откогато през 1961 година бяха спуснати рекомендации за ограничение на сатурираните (наситените) мазнини и холестерола, американците бяха въвлечени в безконтролен, неконтролируем диетичен опит. Настана време обаче да погледнем доста по-скептично на резултатите от епидемиологичните проучвания и да пренастроим тактиката си за хранене от самите й основи. А до момента в който това стане и се случи, се предлага да се върнем към положителната остаряла диета на нашите предшественици: по-малко булгур, по-малко захар и повече животинска храна - месо, масло, естествени, а не обезмаслени млечни артикули.
Яна БОЯДЖИЕВА, myclinic.bg
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ