Ако сте слушали размяната на мнения на консултациите при президента

Ако сте слушали " размяната на отзиви " на консултациите при президента несъмнено сте си дали сметка, че политическата рецесия в България има доста по-дълбоки измерения, в сравнение с обрисуват самите прояви на държавна рецесия и " изчерпването " на сегашния парламент. На процедура България не има политическа класа, която въпреки и частично да дава отговор на изискванията за народен хайлайф, който ръководи страната.

Претенцията за нови избори се прави от хора и партии, които единствено преди осем месеца бяха определени с цел да ръководят страната. Защо не могат да я ръководят? Главно по две аргументи. Конкретната - те просто нямат схващане за народен интерес оттатък ползите на тяхната лична настояща партийна обстановка. Вдигнал им се рейтингът в сондажите - беж на избори, да вземем няколко депутата повече... Паднал им рейтинга - какво да създадем, че да не го отнесем през идващата тежка зима...?

И най-важно - несъгласията сред тях и другите партии са толкоз " големи " че били безсмислени напъните да се работи повече " в този парламент ". Ама след идните избори отново с тези други партии ще би трябвало да ръководят. Майната му, тогава ще го мислим...

Втората причина е обидно ниския честен и интелектуален небосвод на персонално и групово схващане, което ръководи дейностите на груповата така наречен " политическа класа ". Тя по традиция е тесногръда и партизанска, което значи и щастливо безотговорна към задължения и отговорности, произлизащи от ползи отвън ползите на обособените партийни котерии - т.е. националните ползи. Нейният групов морал и разсъдък ерозират непрестанно и дърпат надолу качеството на българските политически решения.

Ние, жителите на страната, сме длъжни да плащаме техните общи парламентарни избори през няколко месеца - та нека получат от нас това, което желаят като резултат. Длъжни сме да поносим капризите им, масрафите им, кражбите им, неспособността на две магарета плявата да разделят, управлявайки националната администрация в публичен интерес.

Тази обсада на политическия развой, подбудена от гореописаните характерности на " политическия хайлайф " е двойно рискова. От една страна, тя ни осъжда на бездържавие, липса на институционален ред, неявяване на опция да защитим ползите си като общество и нация. От друга, тази рецесия всекидневно " вика дявола " като напомпва популистки ориентации за " мощна ръка ", която " да оправи нещата ". Да оправи в случай че не държанието на страната, то най-малко да удовлетвори упоритостите на някой мераклия за мощна ръка.

Ако още половин година - два парламентарни цикъла - България не получи обикновено държавно управление, способно да ръководи, вакуумът на властта ще направи допустима реализацията на един от дълго време подготвян проект - проектът за " президентска република ", която в днешна България значи единствено едно - еднолично ръководство в евразийски жанр и способ. Ако питате мен - в този момент е времето да излезете на площада и да заставите суетните лентяи, " съветвани " през днешния ден от Румен Радев, да си запрятат ръкавите и неотложно да се схванат за обичайно ръководство на страната. Без нови масрафи, избори и партизански панаири.

Защото в случай че ги допуснете на избори, даже няма да можете да ги накажете за безотговорността им. Ще накажете Бойко - ще гласувате за Копейкин. Ще накажете Корнелия - ще гласувате за Янев. Ще изхвърлите - изцяло заслужено - Слави и Тошко, ще вкарате Мая Социалната или нещо още по-лошо.

Е, доста добре ще се наредим... Тогава и да си скубем косата - изгода няма. " После е.енье - нема каянье ", гласи новомакедонската изборна сентенция. Затова излизайте през днешния ден и ги притискайте до стената - да запрятат ръкави, и на работа. В този парламент. Следващият парламент ще ви накара да съжалявате за този, подбив няма!