Тази земетръсна бомба от Втората световна е създадена да пропуска целта си – ето защо
Ако сте гледали кино лентата „ The Dam Busters “ от 1955 година, може би сте осведомени с Барнс Уолис – британски инженер и откривател, прочут най-много с това, че основава набор от особени експлозиви. Те са употребявани дейно по време на Втората международна война. Филмът се концентрира върху напълно действителната задача от 1943 година с кодово име „ Операция Chastise “. В нея английските Кралски военновъздушни сили (RAF) употребяват „ подскачащите “ бомби на Уолис, с цел да взривят язовири по долината на Рур – централен нацистки промишлен регион.
Тези бомби са проектирани по този начин, че да подскачат по водата, заобикаляйки контрамерките на торпедните мрежи.
Именно с това ексцентрично мислене е прочут Уолис през цялата си кариера. Преди скачащите бомби той основава геодезични самолетни корпуси. Te се оказват по-здрави от множеството фюзелажни структури по това време.
Следващото откритие на Уолис е обвързвано с нуждата от разрушение на бункери. Трудно е да се дефинира точният брой на издигнатите от нацистите, само че по приблизителни данни те са над 25 000.
Германските бункери са били пословично сложни за продупчване – от Атлантическия вал до бункера „ Тирпиц “ в Дания с повърхност 7 500 кв. м.
Един подобен 26-метров покрив от бетон, желязо и стомана защитаваше загражденията за подводници в Сен-Назер, Франция.
Бункерът Ла Купол, който изстрелваше ракети V-2, беше затрупан с купол, изработен от 55 000 тона бетон и пълен 5 метра.
Обикновено хвърляните бомби нямат никакъв късмет да повредят сходни структури.
Така че, употребявайки ексцентрично мислене, Уолис създава такава, която може да пропусне набелязаната цел, само че въпреки всичко да сътвори задоволително сила, с цел да я унищожи.
Британският „ Tallboy “ несъмнено може да раздруса земята
През 1941 година Уолис написа публикация, в която изяснява по какъв начин съюзническите сили могат да пуснат солидна тежка бомба покрай задачата, която да се стигне надълбоко в земята и по-късно да се взриви. Последвалата детонация би отприщила толкоз мощна ударна вълна, че би могла да унищожи самите основи на дадена постройка, като по този метод я отслаби задоволително.
Идеята е директният удар да не е наложителен, само че въпреки всичко да се унищожи задачата.
Така и при двата случая структурата ще бъде изцяло неизползваема.
От научна позиция е известно, че ударните талази минават по-бързо и по-ефективно през твърди тела, в сравнение с през въздух. Идеята е оправдана и английската RAF дава зелена светлина на Уолис да опитва с изработването на такава бомба.
Появява се Tallboy – бомба с тегло 5443 кг. Преди това най-тежката налична бомба е тежала едвам 453 кг. С височина 6.4 метра, творението на Уолис оправда името си.
С диаметър от 1.1 метра и 2358 кг експлозив Torpex D1, да пъти по-силен от тротила, упованията са големи. Пусната от височина към 6100 метра, бомбата прави кратер бездънен 24 метра, с диаметър от 30 метра. Терминалната скорост на Tallboy се прави оценка на към 1100 метра в секунда. Може да пробие 5 метра бетон. Бомбата се удря в земята със скорост към 1200 километра в час.
По време на войната са пуснати над 700 такива бомби по стотици цели, в това число по немския военен транспортен съд „ Тирпиц “.
