Бях наркоман още на 14. Защо България не вижда зависимите деца и дори не знае колко са
Ако срещнете дете, подвластно от опиати, да знаете, че него като че ли го няма на тази земя. Държавата с половин уста признава, че такива деца съществуват. Няма статистика. Няма протокол за деяние на институциите. Ако подвластно дете стигне до Министерство на вътрешните работи и до болница, най-после просто ще го пуснат да си върви.
Полицаи стопират за инспекция очевидно несъответстващо 15-годишно момиче. Откарват я в токсикологията. Там тя получава диагнозата " нагълтала се с белина ". Полицаите я откарват в районното, където преседява през нощта. На сутринта я пускат да си върви.
Това е действителна история на в този момент 26-годишната Анна-Мария Лазарова. Тя е " чиста " към този момент от дълго време, само че още на 14 стартира с опиатите и скоро става подвластна. Не един път полицията я e прибирала от улицата дрогирана и по-късно я е пускала да си върви.
Така действително се случва с доста деца, хванати дрогирани и просто " пуснати " - с някаква несъществуваща диагноза, без следваща грижа, без даже да са вписани в статистика.
Взимането на опиати може да е било еднократно, само че може и да става дума за към този момент развита взаимозависимост. Няма от кое място да научим какъв брой деца в коя група попадат.
Полицията изпраща в така наречен детски педагогичен стаи тези от тях, които " са в риск ", имат " противообществени прояви " или са " в спор със закона ".
Но в случай че са " единствено " дрогирани, тя или ги предава на родителите им, или ги пуска – както Анна-Мария.
" Може и да те заведат в една бърза токсикология, с цел да не рискуват да им повръщаш в патрулката или да умреш там, опази Боже ", споделя тя.
А медиците в токсикологията " пишат в епикризата всичко друго - натровил се с храна, пил белина, ял отпадъци от земята, само че не и истината ", споделя Анна-Мария - тъй като " ще си основат главоболие " с тези " малолетни наркомани ".
" Ако в тези документи пишеше истината, щяхме да имаме действителна статистика, база, по която да се водим и действителна предварителна защита на младежите ", споделя тя.
В България няма съответни стратегии за лекуването на такива деца. Няма и протокол, по който институциите да работят при залавянето на дрогирано дете.
" Много леснодостъпни "
Когато питат българските възпитаници дали опиатите са елементарно или мъчно налични за тях, те дават отговор по този начин: " доста леснодостъпни ". Данните са от новото Европейско проучване в учебните заведения за алкохола и другите опиати ().
Българските възпитаници са над междинните равнища в Европа по приложимост на канабис и хероин, сочат още данните.
Освен това България е от страните, в които децата най-рано стартират да използват психоактивни субстанции (канабис, екстази, амфетамин/метамфетамин, кокаин/крак, инхалатори) – на възраст 13 години или по-малко.
Всичко това е реалност, без значение от напъните за предварителна защита, осведомителните акции, възбраната за продажба на божествен газ и на вейпове. И макар, взети на Консултативния съвет за национална сигурност при започване на годината:
да се промени Наказателният кодекс, с цел да се ограничи производството, разпространяването и използването на наркотици;да се одобри нова петгодишна национална тактика за битка против злоупотребата с наркотици;да се вземат ограничения за усъвършенстване на структурите, които се занимават с предварителна защита на зависимостите измежду младежите.Аз бях наркоман още на 14, само че ние нали нямаме деца наркомани, никой не взе ограничения против това. Анна-Мария Лазарова
" Аз бях наркоман още на 14, само че ние [в България] нали нямаме деца наркомани, никой не взе ограничения против това. Аз се пропих тежко още на 15 година, само че никой не взе ограничения, тъй като нашите млади генерации не използват алкохол - нали е нелегално въпреки всичко, кой ще им го продаде ", иронизира Анна-Мария Лазарова.
" И тъй като всичко е " несъществуващо ", беше доста мъчно да намеря помощ в точния момент, надлежно станах на 18 и продължих с алкохола и дрогата към този момент легално, към този момент като част от статистиката, към този момент като пълновръстен наркоман ".
Малко след 20-годишната си възраст тя съумява да се откопчи от зависимостите сама, без помощ от институциите. И им няма религия.
" Липсва надзор, липсват доста неща – в цялата система ", споделя тя.
Анна-Мария е във " въртележката " на институциите още от 11-годишна, отнета от майка алкохоличка. Минала е през всевъзможни грижи – дом за деца, спешен център, център за настаняване от фамилен вид, фондация, приемни фамилии.
И се е нагледала на всевъзможни издевателства, нередности и несправедливости. Тя е единствено на 26, само че опитът ѝ през днешния ден я трансформира в " обществен служащ ", " психолог " и " медицински експерт " – и трите едновременно, тъй като познава целия път на децата до зависимостта от опиати. И не стопира да оказва помощ на деца в обществените домове.
" Нещото, което най-вече наскърбява такива деца, е да се появи следващият човек, който да им каже " Аз те разбирам " и в това време да няма безусловно никаква визия през какво са минали те. Това е най-омразното нещо за такива деца. И на мен ми беше, и на тях им е ", споделя Анна-Мария.
Тези, които не са задоволително готови за грижа за наркозависими младежи, не са единствено обществените служащи. Липсват подготвени за работа съответно с такива деца психолози и психиатри.
А в центровете за настаняване от фамилен вид, по наблюдения на Анна-Мария Лазарова, наркозависими са 6 от 10 деца.
" Никога в живота ми не съм срещала помощ от някаква институция ", споделя тя.
Кой (би трябвало да) се грижи за наркозависимите деца
Но кой има грижа към подвластните от опиати малолетни? Краткият отговор е: родителите им. Но единствено в случай че съществуват и в случай че имат пари и предпочитание.
Свободна Европа изпрати въпроси до здравното министерство и подопечните му институции – Националния център по публично здраве и разбори и Националния фокусен център за опиати и наркомании. Въпроси бяха изпратени и до Министерство на вътрешните работи.
Не отговори нито една от институциите.
Неофициален отговор обаче може да бъде даден на доста от тези въпроси – от самите наркозависими деца и техните родители, от неправителствени организации, от документи и тактики, с които Свободна Европа се срещна.
Има ли данни
Близо 15% от младежите на възраст 15 - 19 година са употребявали в миналото през живота си опиати, сочат данни от на центъра по наркомании. Това обаче не дава отговор на въпроса какъв брой от тях са подвластни.
Напоследък от ден на ден наркозависими младежи или техни близки звънят за помощ на националната осведомителна линия за опиатите, алкохола и хазарта. Това сподели за Свободна Европа консултантка от линията, която се поддържа от неправителствена асоциация.
Най-малките от тях са на 10-12 години, до момента в който националните статистики обгръщат младежи на повече от 15 година
Няма статистика и за броя наркозависими, обаждали се на националната линия за деца на Държавната организация за протекция на децата ( ДАЗД ). Те се причисляват към общата рубрика " деца в риск ". Конкретно за психотропните субстанции от началото на годината са извършени 51 съвещания, от тях са регистрирани 12 сигнала за дете в риск ", споделиха от ДАЗД пред Свободна Европа.
Според последните данни (от 2023 г.) на комисията за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните за приложимост на опиати са съветвани 939 деца.
Общо 544 са минали през детските педагогичен стаи поради приложимост на психоактивни субстанции. От тях 412 деца са направили закононарушения, свързани с опиати. Анна-Мария Лазарова, въпреки и малолетна наркозависима, не е попадала в тези заведения, тъй като не е правила " свързани с опиатите закононарушения ".
Националният разбор за настройките на децата към използването на опиати удостоверява изнесеното и в европейското проучване в учебните заведения – че при предпочитание употребяващите постоянно могат да се снабдят. Това макар напъните " да бъде усложнен достъпът ".
Последното национално изследване на центъра по наркомании е отдавнашно – от 2021 година – и е извършено измежду възпитаници от 8 до 12 клас. Според данните най-рано младежите прибягват към опиоиди и инхаланти - на към 14 години. Следват канабис, синтетични канабиноиди и халюциногени - на 15 година Първата приложимост на стимуланти като кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази стартира приблизително на 16 година
Има ли предварителна защита
Близо 7 млн. лева са изхарчени за задачите на Националната тактика за битка с опиатите 2020 – 2024 година, съществена от които е ограничение на търсенето и предлагането. Новата тактика - 2025 - 2029 година трябваше да бъде призната от държавното управление още през юни.
От Министерския съвет не дадоха отговор на въпроса на Свободана Европа на какво се дължи забавянето.
Т. нар. превантивно-информационни центрове по проблемите на наркоманите има във всяка област, а във всяка община - съвет по наркотичните субстанции. Има и 21 национални и районни стратегии (за 2023 г.), както и акции за предварителна защита измежду младежите.
Доколко те работят обаче - мерило няма. Според данните от ESPAD - не са ефикасни, доколкото България остава на едно от първите места в Европа по приложимост на опиати измежду младежите. Според оценката на Националния фокусен център за опиати и наркомании успеваемостта за 2023 година е 31%.
За предварителна защита в учебните заведения се хвърлят доста старания и пари. Стигне ли се обаче до взаимозависимост и лекуване, националните отчети мълчат.
И какво вършим със подвластните деца
Има лицензирани (но не и субсидирани) от страната стратегии и лечебни общности, които поставят грижи за малолетните наркозависими. Но те са частни, скъпи, а успеваемостта им не се подлага на оценяване.
" Изключително сериозен е казусът с осигуряването/достъпа на лекуване и психосоциална рехабилитация на лица под 18 година ", се споделя във към момента неприетата тактика за битка с опиатите.
В страната има единствено две профилирани стратегии за психосоциална рехабилитация наркозависими деца, от които единствено едната е стационарна, само че местата в тях са незадоволителни, написа още там.
Като аргументи за първа приложимост на опиат децата показват любознание, с цел да бъдат признати от другите и с цел да изпитат прелестен резултат.
Зависим се става обаче заради липса на нещо – на обич, на другари, на семейство, на схващане, на диалози, на приемане..., споделя Анна-Мария Лазарова.
Тя обикаля центрове за настаняване от фамилен вид из цялата страна и приказва с децата. " Здрасти, хора, аз съм Ани и съм като вас. И когато споделям, че ви разбирам, аз в действителност ви разбирам. Била съм тук, знам какво вършиме, по какъв начин го вършиме, хайде да поговорим за какво го вършиме ", им споделя тя.
" Това което върша, е да ги насоча да назовем казуса с същинското му име. То не е " Аз съм наркоман ", то е " Аз съм уединен или сърцето ми е разрушено ".
Полицаи стопират за инспекция очевидно несъответстващо 15-годишно момиче. Откарват я в токсикологията. Там тя получава диагнозата " нагълтала се с белина ". Полицаите я откарват в районното, където преседява през нощта. На сутринта я пускат да си върви.
Това е действителна история на в този момент 26-годишната Анна-Мария Лазарова. Тя е " чиста " към този момент от дълго време, само че още на 14 стартира с опиатите и скоро става подвластна. Не един път полицията я e прибирала от улицата дрогирана и по-късно я е пускала да си върви.
Така действително се случва с доста деца, хванати дрогирани и просто " пуснати " - с някаква несъществуваща диагноза, без следваща грижа, без даже да са вписани в статистика.
Взимането на опиати може да е било еднократно, само че може и да става дума за към този момент развита взаимозависимост. Няма от кое място да научим какъв брой деца в коя група попадат.
Полицията изпраща в така наречен детски педагогичен стаи тези от тях, които " са в риск ", имат " противообществени прояви " или са " в спор със закона ".
Но в случай че са " единствено " дрогирани, тя или ги предава на родителите им, или ги пуска – както Анна-Мария.
" Може и да те заведат в една бърза токсикология, с цел да не рискуват да им повръщаш в патрулката или да умреш там, опази Боже ", споделя тя.
А медиците в токсикологията " пишат в епикризата всичко друго - натровил се с храна, пил белина, ял отпадъци от земята, само че не и истината ", споделя Анна-Мария - тъй като " ще си основат главоболие " с тези " малолетни наркомани ".
" Ако в тези документи пишеше истината, щяхме да имаме действителна статистика, база, по която да се водим и действителна предварителна защита на младежите ", споделя тя.
В България няма съответни стратегии за лекуването на такива деца. Няма и протокол, по който институциите да работят при залавянето на дрогирано дете.
" Много леснодостъпни "
Когато питат българските възпитаници дали опиатите са елементарно или мъчно налични за тях, те дават отговор по този начин: " доста леснодостъпни ". Данните са от новото Европейско проучване в учебните заведения за алкохола и другите опиати ().
Българските възпитаници са над междинните равнища в Европа по приложимост на канабис и хероин, сочат още данните.
Освен това България е от страните, в които децата най-рано стартират да използват психоактивни субстанции (канабис, екстази, амфетамин/метамфетамин, кокаин/крак, инхалатори) – на възраст 13 години или по-малко.
Всичко това е реалност, без значение от напъните за предварителна защита, осведомителните акции, възбраната за продажба на божествен газ и на вейпове. И макар, взети на Консултативния съвет за национална сигурност при започване на годината:
да се промени Наказателният кодекс, с цел да се ограничи производството, разпространяването и използването на наркотици;да се одобри нова петгодишна национална тактика за битка против злоупотребата с наркотици;да се вземат ограничения за усъвършенстване на структурите, които се занимават с предварителна защита на зависимостите измежду младежите.Аз бях наркоман още на 14, само че ние нали нямаме деца наркомани, никой не взе ограничения против това. Анна-Мария Лазарова
" Аз бях наркоман още на 14, само че ние [в България] нали нямаме деца наркомани, никой не взе ограничения против това. Аз се пропих тежко още на 15 година, само че никой не взе ограничения, тъй като нашите млади генерации не използват алкохол - нали е нелегално въпреки всичко, кой ще им го продаде ", иронизира Анна-Мария Лазарова.
" И тъй като всичко е " несъществуващо ", беше доста мъчно да намеря помощ в точния момент, надлежно станах на 18 и продължих с алкохола и дрогата към този момент легално, към този момент като част от статистиката, към този момент като пълновръстен наркоман ".
Малко след 20-годишната си възраст тя съумява да се откопчи от зависимостите сама, без помощ от институциите. И им няма религия.
" Липсва надзор, липсват доста неща – в цялата система ", споделя тя.
Анна-Мария е във " въртележката " на институциите още от 11-годишна, отнета от майка алкохоличка. Минала е през всевъзможни грижи – дом за деца, спешен център, център за настаняване от фамилен вид, фондация, приемни фамилии.
И се е нагледала на всевъзможни издевателства, нередности и несправедливости. Тя е единствено на 26, само че опитът ѝ през днешния ден я трансформира в " обществен служащ ", " психолог " и " медицински експерт " – и трите едновременно, тъй като познава целия път на децата до зависимостта от опиати. И не стопира да оказва помощ на деца в обществените домове.
" Нещото, което най-вече наскърбява такива деца, е да се появи следващият човек, който да им каже " Аз те разбирам " и в това време да няма безусловно никаква визия през какво са минали те. Това е най-омразното нещо за такива деца. И на мен ми беше, и на тях им е ", споделя Анна-Мария.
Тези, които не са задоволително готови за грижа за наркозависими младежи, не са единствено обществените служащи. Липсват подготвени за работа съответно с такива деца психолози и психиатри.
А в центровете за настаняване от фамилен вид, по наблюдения на Анна-Мария Лазарова, наркозависими са 6 от 10 деца.
" Никога в живота ми не съм срещала помощ от някаква институция ", споделя тя.
Кой (би трябвало да) се грижи за наркозависимите деца
Но кой има грижа към подвластните от опиати малолетни? Краткият отговор е: родителите им. Но единствено в случай че съществуват и в случай че имат пари и предпочитание.
Свободна Европа изпрати въпроси до здравното министерство и подопечните му институции – Националния център по публично здраве и разбори и Националния фокусен център за опиати и наркомании. Въпроси бяха изпратени и до Министерство на вътрешните работи.
Не отговори нито една от институциите.
Неофициален отговор обаче може да бъде даден на доста от тези въпроси – от самите наркозависими деца и техните родители, от неправителствени организации, от документи и тактики, с които Свободна Европа се срещна.
Има ли данни
Близо 15% от младежите на възраст 15 - 19 година са употребявали в миналото през живота си опиати, сочат данни от на центъра по наркомании. Това обаче не дава отговор на въпроса какъв брой от тях са подвластни.
Напоследък от ден на ден наркозависими младежи или техни близки звънят за помощ на националната осведомителна линия за опиатите, алкохола и хазарта. Това сподели за Свободна Европа консултантка от линията, която се поддържа от неправителствена асоциация.
Най-малките от тях са на 10-12 години, до момента в който националните статистики обгръщат младежи на повече от 15 година
Няма статистика и за броя наркозависими, обаждали се на националната линия за деца на Държавната организация за протекция на децата ( ДАЗД ). Те се причисляват към общата рубрика " деца в риск ". Конкретно за психотропните субстанции от началото на годината са извършени 51 съвещания, от тях са регистрирани 12 сигнала за дете в риск ", споделиха от ДАЗД пред Свободна Европа.
Според последните данни (от 2023 г.) на комисията за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните за приложимост на опиати са съветвани 939 деца.
Общо 544 са минали през детските педагогичен стаи поради приложимост на психоактивни субстанции. От тях 412 деца са направили закононарушения, свързани с опиати. Анна-Мария Лазарова, въпреки и малолетна наркозависима, не е попадала в тези заведения, тъй като не е правила " свързани с опиатите закононарушения ".
Националният разбор за настройките на децата към използването на опиати удостоверява изнесеното и в европейското проучване в учебните заведения – че при предпочитание употребяващите постоянно могат да се снабдят. Това макар напъните " да бъде усложнен достъпът ".
Последното национално изследване на центъра по наркомании е отдавнашно – от 2021 година – и е извършено измежду възпитаници от 8 до 12 клас. Според данните най-рано младежите прибягват към опиоиди и инхаланти - на към 14 години. Следват канабис, синтетични канабиноиди и халюциногени - на 15 година Първата приложимост на стимуланти като кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази стартира приблизително на 16 година
Има ли предварителна защита
Близо 7 млн. лева са изхарчени за задачите на Националната тактика за битка с опиатите 2020 – 2024 година, съществена от които е ограничение на търсенето и предлагането. Новата тактика - 2025 - 2029 година трябваше да бъде призната от държавното управление още през юни.
От Министерския съвет не дадоха отговор на въпроса на Свободана Европа на какво се дължи забавянето.
Т. нар. превантивно-информационни центрове по проблемите на наркоманите има във всяка област, а във всяка община - съвет по наркотичните субстанции. Има и 21 национални и районни стратегии (за 2023 г.), както и акции за предварителна защита измежду младежите.
Доколко те работят обаче - мерило няма. Според данните от ESPAD - не са ефикасни, доколкото България остава на едно от първите места в Европа по приложимост на опиати измежду младежите. Според оценката на Националния фокусен център за опиати и наркомании успеваемостта за 2023 година е 31%.
За предварителна защита в учебните заведения се хвърлят доста старания и пари. Стигне ли се обаче до взаимозависимост и лекуване, националните отчети мълчат.
И какво вършим със подвластните деца
Има лицензирани (но не и субсидирани) от страната стратегии и лечебни общности, които поставят грижи за малолетните наркозависими. Но те са частни, скъпи, а успеваемостта им не се подлага на оценяване.
" Изключително сериозен е казусът с осигуряването/достъпа на лекуване и психосоциална рехабилитация на лица под 18 година ", се споделя във към момента неприетата тактика за битка с опиатите.
В страната има единствено две профилирани стратегии за психосоциална рехабилитация наркозависими деца, от които единствено едната е стационарна, само че местата в тях са незадоволителни, написа още там.
Като аргументи за първа приложимост на опиат децата показват любознание, с цел да бъдат признати от другите и с цел да изпитат прелестен резултат.
Зависим се става обаче заради липса на нещо – на обич, на другари, на семейство, на схващане, на диалози, на приемане..., споделя Анна-Мария Лазарова.
Тя обикаля центрове за настаняване от фамилен вид из цялата страна и приказва с децата. " Здрасти, хора, аз съм Ани и съм като вас. И когато споделям, че ви разбирам, аз в действителност ви разбирам. Била съм тук, знам какво вършиме, по какъв начин го вършиме, хайде да поговорим за какво го вършиме ", им споделя тя.
" Това което върша, е да ги насоча да назовем казуса с същинското му име. То не е " Аз съм наркоман ", то е " Аз съм уединен или сърцето ми е разрушено ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ