Ако слушаме Корнелия Нинова, ще повярваме, че по соца не

Ако слушаме Корнелия Нинова, ще повярваме, че по соца не е имало тежки престъпни закононарушения и се е живеело доста, доста умерено. Да, но не! По Тодор-Живково време също се правили убийства и изнасилвания, а по улиците бродели психопати, сравними с Джак Изкормвача. Един от тях е Жоро Павето – наричали го по този начин поради метода по който атакувал жертвите си, с камък в тила.

Павето излежал 14 години зад решетките. На независимост излязъл предварително поради положително държание. Щом напуснал затворническата килия, се прибрал в родния си край и в никакъв случай повече не стъпил в София. Къщата, в която се открил, била в местността Локвата на сливнишката село Ракита. Същия дом употребявали и огромният му брат и татко му.

Таткото съумял да доживее до 90-годишна възраст, а малко преди него се споминал и другият роднина – Симо. Последният умрял след пневмония, а в предишното е бил кметски наместник няколко мандата.

Роднини тогавашното чудовище за нежния пол имал и в Сливница. Там било фамилията на другия му брат Георги.
Останал сам-самичък, през деня Милчо шетал добродушно по двора, охраняван от зли кучета. Във вторник, четвъртък и събота слизал с каруцата си до чаршията, с цел да си напазарува артикули от хоремага. Парите, които оставял в магазина, били от дребната му инвалидна пенсия.

„ Казваме му Милчо, само че името му в персоналната карта е Людмил, разказвали са поданици на Ракита. – Виждаме се постоянно. Черпим се и си пием кафе или безалкохолно. Някога той се занимаваше със скотовъдство. Имало е случаи, в които вълци са го гонили по баирите. Баща му е бил фронтовак през Втората международна. Едно време си е пристигнал без гащи от войната. Цял живот по-късно с децата си се е грижел за животни. ”

Макар съвсем всеки в селото да твърди, че Миланов не е същинският Жоро Павето, а несретник, станал жертва на незаслужено обвиняване, хората в Ракита постоянно са имали и едно мислено. Местните не давали на Милчо да пие друго с изключение на лимонада, тъй като знаели, че ангелите му са слаби и половият му копнеж не бил секнал. Понякога щом зърнел жена, той настойчиво я подканял с жестове да се подмие и да му гостува в къщата.

В Ракита са безапелационни, че именитият им съселянин е наследил хиперсексуалността си от своя дядо. Навремето родственикът на Павето насилвал дами в прилежаща Сърбия и един ден оттова дошъл углавен отряд. За да избегне отмъщението, Милан зарязал дома си в центъра на Ракита и се заселил в труднодостъпната околност Локвата.
Самият Милчо нашумява през 1968-а. В оня интервал умопобъркан неведнъж нападна дами в столицата малко преди изгрев слънце. Приближава ги тихомълком и ги удря в тила с завит в носна забрадка камък.

Зашеметени, жертвите падат в несвяст. Бандитът ги съблича, само че не ги изнасилва. До началото на ноември потърпевшите са 6. Едната от тях – пенсионерка на 69 години, умира в болница от раната на главата си.

София е скована от боязън и смут. Заради нападенията дамите не смеят да излязат сами след залез – вървят единствено се компаньон. Обществеността съобразително кръщава нападателя Жоро Павето.

На 6 ноември същата година наближаваща 60-те жена зърва на прозореца си воайор. Развиква се и оня хуква. По петите му обаче побягва зетят на дамата. Преследвачът вижда наглеца да влиза в общежитие за глухонеми. Тръгва из стаите. В една от тях намира одеве легнал в леглото 20-годишен юноша. Убеден е, че това е индивидът, надничал през прозореца. Хваща го и го завлича принудително в милицията.

Задържаният е глухонемият Милчо Кирилов Миланов от Ракита. В София той работи като дърводелец в „ Тих труд ”. Психолози, очевидци и ченгета са безапелационни – това е Жоро Павето.

Заловеният в началото отхвърля да е правил закононарушенията, за които го упрекват, само че след това признава. Подлъган е да си „ изпее ” всичко с обещанието, че ще му дадат да гледа футболния мач сред „ Левски ” и ЦСКА. Миланов е почитател на „ сините ”.
През февруари 1969-а красавецът е разгласен за вманиачен. Въпреки това е наказан на 20 години затвор. Съобщението на Българска телеграфна агенция тогава гласи:

„ Приключи правосъдният развой против Милчо Кирилов Миланов – причинителя на дръзките набези против дами в столицата през предходната година. По време на процеса бяха изнесени данни от неколкократните медицински експертизи, които потвърдиха, че подсъдимият е глухоням, само че страда също от олигофрения, психопатия и пуерилизъм (вдетиняване), има данни за съществуването на хидроцефалия (вода в мозъка). Вследствие на тези увреждания у него се следи забавено умствено развиване и характерова незрелост. Всичко това съществено е ограничавало опциите му за оценка на осъществените закононарушения. Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна персона като Милчо Миланов са изиграли и попадналите нецензурен фотоси от западни списания. Доказано е обаче, че той не се обрисува като противообществен вид, от който обществото би трябвало да се пази, а по-скоро като една персона, която би трябвало да се лекува. ”

Докато Жоро Павето излежава присъдата си, ненадейно умира майка му. Жената издъхва, измъчвана от терзания по сина си. До последния си мирис тя има вяра, че чедото й е упрекнато незаслужено в похищения над дами. Госпожата счита, че Милчо е тикнат в пандиза, с цел да бъде затулен същинският пакостник – синът на някакъв почитан полковник.
Опандизеният Миланов излиза в отпуска, с цел да участва на погребението на майка си. На траурната гала идва под ескорт от полицаи, разправят поданици на селото му.
Жоро Павето е най-известният нарушител на соца, само че в тези години имало и по-опасни видове от него. Един от тях е Жоро Шилото, поради който столичанките пътували със боязън в трамваите през 80-те. Психарят си имал брачна половинка Гинка, само че тя постоянно му отказвала секс и след всяко нейно „ не ” той излизал гневен от у дома, причаквал вечерните мотриси на неосветени спирки и отмъщавал на нежния пол – ръгал до кръв качващите се пътнички с вилици, отвертки и други остриета. Най-често намушквал прасците, само че от време на време се прицелвал и в задниците.  

„ Вестниците не пишеха за неговите безчинства, само че мълвата се беше разнесла, защото имаше подадени тъжби от 36 потърпевши гражданки. Затова в късните часове в трамваите съвсем не можеше да се види дама без мъж до себе си – я брачен партньор, я брат. Ватманките заключваха кабините си, тъй като се притесняваха да не би злодеят да нападне и тях. Ужасът продължи да витае над София даже и откакто извергът беше задържан и тикнат в пандиза ”, споделя някогашен чиновник на националната милиция.  

Когато Жоро Шилото бил сгащен в акция от патрул на Доброволни отряди на трудещите се (доброволен отряд на трудещите се – б.р.) и униформени чиновници на Министерство на вътрешните работи, със отбраната му се нагърбил Петър Корнажев. Колкото и да се старал обаче, маститият правист не съумял да отърве звяра от кауша. „ Вещите лица дефинираха клиента ми като „ подчертана персона с пристрастеност към полови перверзии “, написал е в записките си юристът, който в зората на демокрацията беше народен представител от Съюз на демократичните сили във Великото национално заседание.

Легенди по соца се носели и за пиромана Жоро Кибрита, който палел сватбени магазини. Също и за Жоро Газа. Последният имал навика да пуска сълзотворен газ в огромните столични киносалони, до момента в който се излъчвали пропагандни руски филми. Хубавото било, че на тях не се събирало доста публика…

Инфо: Уикенд