Една трета от премиерите в Третата българска държава са били и външни министри
Ако след ротацията вицепремиерът и външен министър Мария Габриел стане министър-председател, тя ще бъде 59-ят министър председател по време на Третата българска страна.
Голяма е вероятността заради комплицираната интернационална конюнктура, изискваща задълбочена експертност, тя да резервира настоящия си пост на министър на външните работи, настояват осведомени.
Ако това се случи, Мария Габриел ще стане 23-ят български министър председател, който оглавява и дипломацията.
Тази опция към този момент породи редица мнения, че сходно съвместяване на длъжности било необичайно и надали не министър председател и външен министър по едно и също време е бил единствено Васил Коларов през далечната 1946 година
Оказва се, че това не е по този начин.
Двата поста съвместяваше при започване на работата си като министър-председател проф. Любен Беров през 1993 година Служебен министър председател и външен министър бе и Марин Райков в по-ново време - през 2013 година
Но във времето на Царство България преди 1944 година това е била много публикувана процедура. Цели 19 министър председатели са били и министри на външните работи и на вероизповеданията, както се е казвал тогава постът.
И външни министри са били последните трима министър-председатели преди 9 септември 1944 година - Богдан Филов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.
Съвместяването на двата поста е било нещо всекидневно във времето след преврата от 19 май 1934 година и важи за Кимон Георгиев и Георги Кьосеиванов.
Но и преди тази дата министър председателят Никола Мушанов е бил и посланик №1. Както и реформаторът Александър Стамболийски и управлявалият след 9-юнския прелом проф. Александър Цанков.
Александър Малинов, Васил Радославов и Иван Евстатиев Гешов - видни фигури от българския политически живот по време на Балканските войни и Първата международна война, също са били по едно и също време министър председатели и външни министри.
Прославеният боен ген. Рачо Петков, който два пъти е бил министър председател, е бил и началник на дипломацията.
В края на ХIХ, в зората на Третата българска страна пък двата поста съвместяват Драган Цанков и Казимир Ернрот.
