Там средната температура за януари е минус 50, телефоните не работят, не расте нищо, затова хората ядат конско и еленско месо
Ако си мислите, че в България е студено, посетете съветското селце Оймякон и ще измененията мнението си. Средната температура за месец януари е -50°C и не е никаква изненада, че е най-студеното непрекъснато заселено място на планетата.
Известно е като " Студеният полюс “, а най-ниската измерена температура е -71.2°C. Това е най-ниската температура, измерена в непрекъснато обитаемо място на Земята, както и най-ниската температура, регистрирана в Северното полукълбо.
Селото, което е дом на към 500 души, през 20-те и 30-те години на 20 век е било място, на което отсядали развъждащите елени, с цел да напоят елените си от термалния извор. Но Съветското държавно управление, в напъните си да засели за непрекъснато номадите, тъй като вярвало, че е мъчно да бъдат следени и са софтуерно и културно изостанали, направило територията непрекъснато населено място.
Иронично името на селото Оймякон значи " незамръзваща вода “ поради близкия термален извор. В множеството домове в Оймякон към момента се горят въглища и дърва за отопление и има прекомерно малко съвременни улеснения.Там не пораства нищо, по тази причина хората ядат конско и еленско месо. Само един магазин доставя нужното, а локалните поданици изкарват прехраната си отглеждайки елени, ловувайки и ловейски риба, написа dama.bg.
Докторите споделят, че повода те да не страдат от недохранване е това, че млякото на тези животни съдържа доста значими хранителни съставки. Не е изненадващо, че локалните са привикнали с климата и за разлика от други страни, където малко снежец затваря цялата страна, единственото учебно заведение в Оймякон затваря порти единствено в случай че температурите паднат под -52°C. Оймякон се намира на 750 метра надморска височина, а денят варира от 3 часа през декември до 21 часа през лятото. Въпреки ужасяващите зими, през юни и юли температури над 30°C не са необикновени.
Има няколко съвременни улеснения в селото – само че доста от постройките към момента имат външни тоалетни и множеството хора употребяват въглища и дърва за отопление. Когато доставките на въглища са нередовни, електроцентралата стартира да употребява дърва. Ако силата намалее, електричеството в града се изключва след към 5 часа, а тръбите замръзват и се напукват. Оймякон се намира на два дни път от Якутск, столицата на района. Там са измерени най-ниските зимни температури за град в света.
Обслужван е от две летища, а също по този начин на територията му се намират университет, учебни заведения, театри и музеи. Ежедневните проблеми на жителите включват заледяване на мастилото, чаши, замръзващи за лицата на хората и акумулатори, които губят мощ. Местните от време на време оставят мотора на колата си разпален през целия ден от боязън, че няма да могат да го започват. Дори и в града да имаше мобилно покритие, телефоните нямаше да могат да работят при сходни температурни условия.
Друг проблем, породен от ниските температури, е погребването на телата, което може да отнеме до три дни. Земята първо би трябвало да се размрази задоволително, с цел да бъде разкопана, по тази причина се пали огън за няколко часа. След това горещите въглени са отмествани встрани и се прокопава дупка, дълбока няколко сантиметра. Процесът се повтаря в продължение на няколко дни, до момента в който дупката е задоволително дълбока, с цел да се погребе ковчега. Няколко туристически компании оферират на искащите опцията да посетят селото и да видят какъв е живота в тези замръзващи условия.
Известно е като " Студеният полюс “, а най-ниската измерена температура е -71.2°C. Това е най-ниската температура, измерена в непрекъснато обитаемо място на Земята, както и най-ниската температура, регистрирана в Северното полукълбо.
Селото, което е дом на към 500 души, през 20-те и 30-те години на 20 век е било място, на което отсядали развъждащите елени, с цел да напоят елените си от термалния извор. Но Съветското държавно управление, в напъните си да засели за непрекъснато номадите, тъй като вярвало, че е мъчно да бъдат следени и са софтуерно и културно изостанали, направило територията непрекъснато населено място.
Иронично името на селото Оймякон значи " незамръзваща вода “ поради близкия термален извор. В множеството домове в Оймякон към момента се горят въглища и дърва за отопление и има прекомерно малко съвременни улеснения.Там не пораства нищо, по тази причина хората ядат конско и еленско месо. Само един магазин доставя нужното, а локалните поданици изкарват прехраната си отглеждайки елени, ловувайки и ловейски риба, написа dama.bg.
Докторите споделят, че повода те да не страдат от недохранване е това, че млякото на тези животни съдържа доста значими хранителни съставки. Не е изненадващо, че локалните са привикнали с климата и за разлика от други страни, където малко снежец затваря цялата страна, единственото учебно заведение в Оймякон затваря порти единствено в случай че температурите паднат под -52°C. Оймякон се намира на 750 метра надморска височина, а денят варира от 3 часа през декември до 21 часа през лятото. Въпреки ужасяващите зими, през юни и юли температури над 30°C не са необикновени.
Има няколко съвременни улеснения в селото – само че доста от постройките към момента имат външни тоалетни и множеството хора употребяват въглища и дърва за отопление. Когато доставките на въглища са нередовни, електроцентралата стартира да употребява дърва. Ако силата намалее, електричеството в града се изключва след към 5 часа, а тръбите замръзват и се напукват. Оймякон се намира на два дни път от Якутск, столицата на района. Там са измерени най-ниските зимни температури за град в света.
Обслужван е от две летища, а също по този начин на територията му се намират университет, учебни заведения, театри и музеи. Ежедневните проблеми на жителите включват заледяване на мастилото, чаши, замръзващи за лицата на хората и акумулатори, които губят мощ. Местните от време на време оставят мотора на колата си разпален през целия ден от боязън, че няма да могат да го започват. Дори и в града да имаше мобилно покритие, телефоните нямаше да могат да работят при сходни температурни условия.
Друг проблем, породен от ниските температури, е погребването на телата, което може да отнеме до три дни. Земята първо би трябвало да се размрази задоволително, с цел да бъде разкопана, по тази причина се пали огън за няколко часа. След това горещите въглени са отмествани встрани и се прокопава дупка, дълбока няколко сантиметра. Процесът се повтаря в продължение на няколко дни, до момента в който дупката е задоволително дълбока, с цел да се погребе ковчега. Няколко туристически компании оферират на искащите опцията да посетят селото и да видят какъв е живота в тези замръзващи условия.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ