Ето какво не знаете за препарирането на животни
Ако си мислите, че препарирането се случва единствено на животни, намерения още веднъж. От дните на Уилям Хорнадей и Карл Акли таксидермията е научно изкуство: тя изисква от практикуващите освен да вършат точни измервания и фотоси на животните, които биха желали да препарират, само че и да учат анатомията им в елементи, с цел да основат допустимо най-реалистичния модел.
Ето няколко неща, които може би не знаете, за историята, развиването и практиката на препарирането.
Мумифицирано тяло, изложено в Британския музей
Хората са съхранявали животни от хиляди години – погледнете мумифицираните котки в античен Египет. Но както консерваторката Амандин Пижо написа в „ The History of Taxidermy: Clues for Preservation “, те „ не би трябвало да се преглеждат като същинско препариране “, защото таксидермията и мумифицирането имат разнообразни цели и техники – да вземем за пример „ мумиите са основани в набожен подтекст, за разлика от таксидермията, която се разви от любознание към природата “.
Личните принадлежности за препариране на Теди Рузвелт
Според Пижо препарирането стартира да се появява през 16 век, когато европейците стартират да съхраняват кожите на разнообразни животни и създават способи и химикали за запазването им. С течение на годините се появяват по-добри способи и до 19 век препарирането към този момент е добре открит развой в научните среди.
През 1851 година Лондон е хазаин на Голямата галерия, която включва към 100 000 предмета от над 15 000 души – в това число доста таксидермия. Екземплярите от Индия включват препариран слон (въпреки че това животно в действителност е африкански слон от близкия музей). Има и творения на Дж. А. Хенкок, за които формалният азбучник отбелязва, че „ ще бъдат доста потребни за издигането на изкуството на препарирането до равнище, равно с другите изкуства, които до момента са имали по-високи искания “. И фактически се случва нещо такова – в годините след Голямото ревю таксидермията става доста известно забавление; даже младият Теодор Рузвелт се записва на уроци. Викторианците даже стартират да антропоморфизират препарирането си – те, да вземем за пример, обличат животните в облекла и ги слагат все едно правят човешки действия. Също по този начин от време на време създават и същества с спомагателни глави или крайници. Въобще закипява ужасно творчество!
Джон Едмънстоун пък се научава от натуралиста Чарлз Уотъртън, който го води със себе си по експедиции. Едмънстоун по-късно взима на Дарвин по гвинея на час, с цел да учи уменията му; Дарвин написа на сестра си, че неговият преподавател „ изкарва прехраната си, като препарира птици, с което се оправя чудесно “. Без уменията, научени от Едмънстоун, Дарвин евентуално нямаше да успее да си откри работа на HMS Бигъл като млад, с който пътува 5 години през Бразилия, Чили, Галапагоските острови, Таити, Нова Зеландия и нос Добра Надежда.
Това значи, че моделите постоянно са напряко обезобразявани. Всъщност майсторите от тези дни изцяло изкривяват метода, по който обществото си показва същества като от дълго време изчезналото додо години наред.
Днес таксидермистите могат да си купят манекен, който да моделират, с цел да реализиран позиция, която желаят, и по-късно да обтегнат и зашият кожата на животното върху него. Или пък да основат свои личен, като употребяват разнообразни способи.
Когато капитан Джон Хънтър изпраща първата кожа и схема на птицечовка назад в Англия през 1798 година, мнозина допускат, че това е машинация – че някой е пришил патешка клюн към козината на бобър. Джордж Шоу, създател на „ The Naturalist’s Miscellany: Or, Colored Figures of Natural Objects; Drawn and Described Immediately From Nature “ се твърди, че взима ножици и потегля да търси шевове по кожата.
В тези дни конкуренцията е жестока, тъй че методите за консервиране се разграничават при другите таксидермисти и са строго защитавани – някои даже умират без да разкрият тайните си.
Като младеж бъдещият президент Теодор Рузвелт, който е разпален ловджия и фен на природата, се пробва да купи кг арсен за препариране от магазин в Ливърпул, само че получава отвод. „ Бях осведомен, че би трябвало да доведа очевидец, с цел да потвърдя, че нямам желание да извърша ликвидиране, самоубийство или някакво сходно извънредно нещо, преди да могат да ми го продадат! “, написа той в дневника си.
