Гардиън: Тръмп 2.0 ще означава хаос и заплаха за Европа
Ако си мислите, че първият му мандат е бил неприятен, подгответе се за Белия дом, който изоставя Украйна, поддържа Путин и окуражава крайнодесните. Това написа Натали Точи в коментара си за вестник „ Гардиън “.
Докато Доналд Тръмп се изкачва към номинацията на Републиканската партия за идващите президентски избори, има целесъобразно безпокойствие измежду европейските съдружници на Съединени американски щати към неговото завръщане в Белия дом. Почти изцяло несъмнено е, че през 2024 година ще забележим още веднъж Джо Байдън против Тръмп. Затова Европа би трябвало да се приготви за опцията за втори президентски мандат на милиардера.
Първият беше травматичен за Европа, само че не по въпросите на политиките. Има политическо разделяне като да вземем за пример отдръпването на Тръмп от нуклеарното съглашение с Иран. Но трансатлантическото напрежение надали е нещо ново: имало е моменти – като да вземем за пример водената от Съединени американски щати война в Ирак през 2003 година, когато разривът е бил по-дълбок, напомня Точи.
Травмата на Европа е по-скоро обвързвана с политиката: Тръмп беше първият американски президент, който не третираше Европа като семейство. Той очевидно се усещаше по-комфортно с властнически водачи като Си Дзинпин и Владимир Путин, в сравнение с с демократично определените държавни и държавни ръководители на Европа.
Антипатията на Тръмп към Европа не се е трансформирала. Вторият път тези неприятни политически трептения евентуално ще се трансфорат в доста по-дълбоки пропасти. Докато първият му мандат беше безреден от вътрешната страна и неефикасен, с чести оставки и съмнения, вторият би могъл да бъде по-последователен и съдбоносен. Вместо разнородните крила на Републиканската партия да се сплотяват в тромави обединения, Тръмп 2.0 ще бъде 100% МАГА (Make America Great Again). Той няма да се ограничи единствено с неприятни туитове, пишат от " Гардиън ".
Към това се прибавя и интернационалният подтекст, който е много по-предизвикателен. Европа е надълбоко разтърсена от две войни, едната от които се води на самия континент. Нито на съветската инвазия в Украйна, нито на войната в Близкия изток се вижда краят. Всъщност, вероятното завръщане на Тръмп може да бъде измежду аргументите, които карат Путин и Бенямин Нетаняху да удължават тези войни. След ноември стратегическото състояние на Европа може да се окаже по-лошо от това, което имаме през днешния ден.
Какво може да значи Тръмп 2.0 за Европа? По отношение на стопанската система и Близкия изток разликите ще се задълбочат. Трансатлантическите връзки не бяха лесни след Закона за понижаване на инфлацията на Байдън или това, което мнозина считат за позволение за войната на Израел в Газа. Но с Тръмп нещата съвсем несъмнено ще се влошат.
Вероятно е той да направи коренен поврат във връзка с Украйна, предвижда изданието. Тръмп заплаши, че ще изостави Киев неотложно, в случай че не одобри " мир ", подписан от Вашингтон (вероятно при изискванията на Москва). Сделка или не - мъчно е да се допуска, че Тръмп ще резервира военната помощ на Съединени американски щати за Украйна. Изоставянето на Киев евентуално ще окуражи в допълнение Москва, повишавайки равнището на имперските упоритости на Кремъл в Украйна и отвън нея. Ако Путин има вяра, че Тръмп няма да си мръдне пръста, с цел да го спре, той може да се сложи в позиция да се трансформира в опасност за НАТО.
Втори мандат на Тръмп също може да подкопае основите на американската народна власт. Може би съдбовно. С четири наказателни обвинявания, които тежат върху него, Тръмп ще се изправи против правосъдната система като в допълнение ще подкопае нейната самостоятелност. Вероятно ще извърши заканите си да преследва тези, които счита за предатели, като рискува да отприщи версия на маккартизма от 21 век. Започвайки оттова, откъдето е завършил през 2020-та година, Тръмп може да продължи да отслабва така и така нежния интернационален ред, като стартира от Организация на обединените нации. Демократичната зима в Съединени американски щати няма да остане лимитирана сред границите на Америка, а ще се отрази в целия свят, като се стартира от Европа, се споделя в коментара на вестника.
Това евентуално би се съчетало с риска от усилване на крайната десница, който може да се прояви още на европейските избори през юни. Популистките десни сили в Европа и през днешния ден са задоволително неприятни. И въпреки всичко Байдън в Белия дом, както и пагубният Брекзит - подействаха като ограничител, смекчавайки доста от техните ексцесии. Малко или съвсем никоя от тези партии през днешния ден не приканва страните им да излязат от Европейския съюз. Когато такива като " Алтернатива за Германия " издигат концепцията за референдум за овакантяване на Европейски Съюз, те в огромна степен биват отхвърляни. Крайно десни държавни управления като италианското до момента са спазвали линията, както във връзка с съдействието в границите на Европейски Съюз, по този начин и във връзка с поддръжката за Украйна. Но по какъв начин биха работили такива държавни управления и придвижвания, в случай че са окуражени от изборния успех вкъщи и от Тръмп във Вашингтон? Възможно е, в случай че не и евентуално, маските им да паднат, написа още " Гардиън ".
И по този начин, какво можем да създадем, с цел да се предпазим от Тръмп? По отношение на Украйна отговорът е много явен. Вече е направено доста за понижаване на разликата сред помощта, предоставяна от Вашингтон и от европейските държавни управления. Днес Европа дава към два пъти повече от Съединени американски щати, като се регистрират както военната, по този начин и икономическата помощ. Това към момента не е задоволително. Европа разполага с една година, с цел да запълни дефицита, който би зародил, в случай че Съединени американски щати изоставят Киев. И това към момента няма да е задоволително. Ако задачата е да се поддържа Украйна да завоюва войната, ще би трябвало да се усили производството на оръжия и муниции, с цел да се попълнят доставките. Европа ще би трябвало да направи и стратегически вложения в безпилотни летателни апарати и спътници, да организира повече взаимни образования и да усъвършенства логистичното си обмисляне.
Освен Украйна, последствията за защитата в резултат на намалелия ангажимент на Вашингтон към НАТО, ще бъдат големи, се споделя в коментара на Точи. Европейците би трябвало да се изправят пред действителността, че техният континент е във война. Сраженията през днешния ден се водят в Украйна, само че през идващите години могат да се разпространят и отвън нея. Ако Европа желае да се изправи сама против опасността, която съставлява Путин, тя ще би трябвало да стартира да вгражда плът в костите на европейския дирек в НАТО. Едно съглашение за защита сред Европейски Съюз и Обединеното кралство също би се вписало в тази рамка.
Подкрепата на демократичната народна власт и мултилатерализма е също толкоз значима. Европейски Съюз би трябвало да ускори изискванията си за господство на закона (а не да ги отслабва, както направи, с цел да завоюва на своя страна Унгария на Виктор Орбан). Евросъюзът не би трябвало да прави отстъпки във връзка с политическите условия, които се изискват от новите държави-членки. За разлика от времето на първия мандат на Тръмп, когато Европа се отдаде на магическото мислене, че може да работи с Китай за подсилване на мултилатерализма, в този момент тя би трябвало да разчита два пъти повече на връзките (както двустранни, по този начин и многостранни) със съидейници от демократичните демокрации (Япония, Южна Корея, Австралия и Канада) и страните от световния юг в Африка, Азия и Латинска Америка. Това ще бъде сложна битка като се има поради трагичното намаляване на доверието към Европа в очите на огромна част от света поради съучастието ѝ във войната в Газа.
Логично е Европа да направи всичко това в очакване на вероятно завръщане на Тръмп. Но тя би трябвало да работи без значение от това. Още по-лошо от това да не прави нищо през идната година би било да се мъчи да реагира разединено и безредно, в случай че най-лошите опасения се осъществен. Това ще бъде употребявано от Тръмп като доказателство, че изнудването му работи, се споделя в умозаключение в коментара на Натали Точи за " Гардиън ".
Докато Доналд Тръмп се изкачва към номинацията на Републиканската партия за идващите президентски избори, има целесъобразно безпокойствие измежду европейските съдружници на Съединени американски щати към неговото завръщане в Белия дом. Почти изцяло несъмнено е, че през 2024 година ще забележим още веднъж Джо Байдън против Тръмп. Затова Европа би трябвало да се приготви за опцията за втори президентски мандат на милиардера.
Първият беше травматичен за Европа, само че не по въпросите на политиките. Има политическо разделяне като да вземем за пример отдръпването на Тръмп от нуклеарното съглашение с Иран. Но трансатлантическото напрежение надали е нещо ново: имало е моменти – като да вземем за пример водената от Съединени американски щати война в Ирак през 2003 година, когато разривът е бил по-дълбок, напомня Точи.
Травмата на Европа е по-скоро обвързвана с политиката: Тръмп беше първият американски президент, който не третираше Европа като семейство. Той очевидно се усещаше по-комфортно с властнически водачи като Си Дзинпин и Владимир Путин, в сравнение с с демократично определените държавни и държавни ръководители на Европа.
Антипатията на Тръмп към Европа не се е трансформирала. Вторият път тези неприятни политически трептения евентуално ще се трансфорат в доста по-дълбоки пропасти. Докато първият му мандат беше безреден от вътрешната страна и неефикасен, с чести оставки и съмнения, вторият би могъл да бъде по-последователен и съдбоносен. Вместо разнородните крила на Републиканската партия да се сплотяват в тромави обединения, Тръмп 2.0 ще бъде 100% МАГА (Make America Great Again). Той няма да се ограничи единствено с неприятни туитове, пишат от " Гардиън ".
Към това се прибавя и интернационалният подтекст, който е много по-предизвикателен. Европа е надълбоко разтърсена от две войни, едната от които се води на самия континент. Нито на съветската инвазия в Украйна, нито на войната в Близкия изток се вижда краят. Всъщност, вероятното завръщане на Тръмп може да бъде измежду аргументите, които карат Путин и Бенямин Нетаняху да удължават тези войни. След ноември стратегическото състояние на Европа може да се окаже по-лошо от това, което имаме през днешния ден.
Какво може да значи Тръмп 2.0 за Европа? По отношение на стопанската система и Близкия изток разликите ще се задълбочат. Трансатлантическите връзки не бяха лесни след Закона за понижаване на инфлацията на Байдън или това, което мнозина считат за позволение за войната на Израел в Газа. Но с Тръмп нещата съвсем несъмнено ще се влошат.
Вероятно е той да направи коренен поврат във връзка с Украйна, предвижда изданието. Тръмп заплаши, че ще изостави Киев неотложно, в случай че не одобри " мир ", подписан от Вашингтон (вероятно при изискванията на Москва). Сделка или не - мъчно е да се допуска, че Тръмп ще резервира военната помощ на Съединени американски щати за Украйна. Изоставянето на Киев евентуално ще окуражи в допълнение Москва, повишавайки равнището на имперските упоритости на Кремъл в Украйна и отвън нея. Ако Путин има вяра, че Тръмп няма да си мръдне пръста, с цел да го спре, той може да се сложи в позиция да се трансформира в опасност за НАТО.
Втори мандат на Тръмп също може да подкопае основите на американската народна власт. Може би съдбовно. С четири наказателни обвинявания, които тежат върху него, Тръмп ще се изправи против правосъдната система като в допълнение ще подкопае нейната самостоятелност. Вероятно ще извърши заканите си да преследва тези, които счита за предатели, като рискува да отприщи версия на маккартизма от 21 век. Започвайки оттова, откъдето е завършил през 2020-та година, Тръмп може да продължи да отслабва така и така нежния интернационален ред, като стартира от Организация на обединените нации. Демократичната зима в Съединени американски щати няма да остане лимитирана сред границите на Америка, а ще се отрази в целия свят, като се стартира от Европа, се споделя в коментара на вестника.
Това евентуално би се съчетало с риска от усилване на крайната десница, който може да се прояви още на европейските избори през юни. Популистките десни сили в Европа и през днешния ден са задоволително неприятни. И въпреки всичко Байдън в Белия дом, както и пагубният Брекзит - подействаха като ограничител, смекчавайки доста от техните ексцесии. Малко или съвсем никоя от тези партии през днешния ден не приканва страните им да излязат от Европейския съюз. Когато такива като " Алтернатива за Германия " издигат концепцията за референдум за овакантяване на Европейски Съюз, те в огромна степен биват отхвърляни. Крайно десни държавни управления като италианското до момента са спазвали линията, както във връзка с съдействието в границите на Европейски Съюз, по този начин и във връзка с поддръжката за Украйна. Но по какъв начин биха работили такива държавни управления и придвижвания, в случай че са окуражени от изборния успех вкъщи и от Тръмп във Вашингтон? Възможно е, в случай че не и евентуално, маските им да паднат, написа още " Гардиън ".
И по този начин, какво можем да създадем, с цел да се предпазим от Тръмп? По отношение на Украйна отговорът е много явен. Вече е направено доста за понижаване на разликата сред помощта, предоставяна от Вашингтон и от европейските държавни управления. Днес Европа дава към два пъти повече от Съединени американски щати, като се регистрират както военната, по този начин и икономическата помощ. Това към момента не е задоволително. Европа разполага с една година, с цел да запълни дефицита, който би зародил, в случай че Съединени американски щати изоставят Киев. И това към момента няма да е задоволително. Ако задачата е да се поддържа Украйна да завоюва войната, ще би трябвало да се усили производството на оръжия и муниции, с цел да се попълнят доставките. Европа ще би трябвало да направи и стратегически вложения в безпилотни летателни апарати и спътници, да организира повече взаимни образования и да усъвършенства логистичното си обмисляне.
Освен Украйна, последствията за защитата в резултат на намалелия ангажимент на Вашингтон към НАТО, ще бъдат големи, се споделя в коментара на Точи. Европейците би трябвало да се изправят пред действителността, че техният континент е във война. Сраженията през днешния ден се водят в Украйна, само че през идващите години могат да се разпространят и отвън нея. Ако Европа желае да се изправи сама против опасността, която съставлява Путин, тя ще би трябвало да стартира да вгражда плът в костите на европейския дирек в НАТО. Едно съглашение за защита сред Европейски Съюз и Обединеното кралство също би се вписало в тази рамка.
Подкрепата на демократичната народна власт и мултилатерализма е също толкоз значима. Европейски Съюз би трябвало да ускори изискванията си за господство на закона (а не да ги отслабва, както направи, с цел да завоюва на своя страна Унгария на Виктор Орбан). Евросъюзът не би трябвало да прави отстъпки във връзка с политическите условия, които се изискват от новите държави-членки. За разлика от времето на първия мандат на Тръмп, когато Европа се отдаде на магическото мислене, че може да работи с Китай за подсилване на мултилатерализма, в този момент тя би трябвало да разчита два пъти повече на връзките (както двустранни, по този начин и многостранни) със съидейници от демократичните демокрации (Япония, Южна Корея, Австралия и Канада) и страните от световния юг в Африка, Азия и Латинска Америка. Това ще бъде сложна битка като се има поради трагичното намаляване на доверието към Европа в очите на огромна част от света поради съучастието ѝ във войната в Газа.
Логично е Европа да направи всичко това в очакване на вероятно завръщане на Тръмп. Но тя би трябвало да работи без значение от това. Още по-лошо от това да не прави нищо през идната година би било да се мъчи да реагира разединено и безредно, в случай че най-лошите опасения се осъществен. Това ще бъде употребявано от Тръмп като доказателство, че изнудването му работи, се споделя в умозаключение в коментара на Натали Точи за " Гардиън ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ