Чете ли българинът и какви книги предпочита?
Ако се съди по статистиката за издаваните книги в България, то заглавията, сред които читателите могат да избират, стават повече. Наблюдава се повишаване в издаваната научно-популярна литература в интервал от 10 години (от 1362 през 2012 година до 1766 през 2022 г.), само че още по-впечатляващ е растежът на издаваната художествена литература (от 1942 през 2012 година до 3075 през 2022 г.). Значителното нарастване на броя заглавия, ориентирани към деца и юноши, може да се разчете като опит за привличане на най-младите читатели – от 136 заглавия през 2012 година, те са нарастнали до 450 през 2022 година
Данните за издаваната преводна и истинска литература демонстрират увеличение на броя на заглавията в региона на историята и биографиите (от 423 през 2012 година до 694 през 2022 г.), както и тези, отдадени на фолклора, нрава и обичаите – от 36 през 2012 година до 64 бр. през 2021 година и 51 през 2022 година, осведомят от investor.bg
„ Хората избират по-леки четива “
Според основния редактор на издателство „ Лист “ Гергана Димитрова се следи интерес към по-леките четива.
„ Винаги е имало интерес към любовните романи, само че в последно време сякаш е още по-голям. Това е стройна наклонност към по-лек тип литература “, споделя Димитрова.
Според нея това се дължи на недостига на вниманието. „ Все по-трудно ни е да се задълбочаваме в комплициран текст, все по-трудно ни е да четем огромни, обемни книги. Все по-трудно съумяваме да осмисляме това, което четем. Затова, в случай че имаме нужда от четене, избираме доста по-леки неща за четене, нещо, което не изисква да се замисляме доста “, сподели тя.
Гергана Димитрова отбелязва и търсенето на книги, в които има даже единствено намек за „ българщина “. „ Има доста забавна наклонност от известно време: даже самата книга да няма нищо общо с така наречен хрумвания за „ българщина “, които се популяризират в последно време, нормално книгите се вършат по този начин, че да има намек за това, с цел да привлекат читатели “, счита тя.
Интерес към българските създатели
Темз Арабаджиева, пиар на издателство „ Сиела “, регистрира засилен интерес към българските създатели, като показва, че в седмичните и годишни ранглисти на огромните книжарници преднамерено в първите пет места участват книги точно от родни писатели.
„ Следващи са книгите, които ние назоваваме „ горещи романси “. Наблюдаваме растеж на интереса към сходни заглавия, изключително към така наречен „ роментъзи “, което съчетава фентъзи с сантиментални детайли. Това е пожеланият род измежду дамите на възраст от 16 до 45 години “, сподели тя.
Според Арабаджиева на трето място се нареждат биографиите, записките, автобиографиите, само че и книги, свързани с логика на психиката.
„ Мисля, че се дължи на обстоятелството, че хората от ден на ден стартират да обръщат внимание както на своето психическо здраве и това става тематика в обществото ни, по този начин и на обстоятелството, че хората обичат истории, които да ги вдъхновят, които да им покажат, че пътят към триумфа може да бъде и техният, и да следват положителния образец “, сподели Арабаджиева.
Гергана Димитрова също следи интерес към биографичните книги и тези на историческа тема, за нея това не е нова наклонност. „ Като цяло в България е обвързвана с казуса с идентичността. Като че ли в действителност се стремим да научим повече за себе си, да разберем себе си, да разберем общностите, в които се намираме, и надлежно да си намерим мястото “, сподели тя. Същевременно биографиите дават образци за хора, с които се опитваме да се отъждествяваме.
Запитан по тематиката, Красимир Лозанов, маркетинг шеф в издателство „ Жанет 45 “, споделя, че има отчетлива европейска наклонност за все по-голямото издаване на non-fiction (нехудожествена литература – бел. ред.) в разнообразни сфери, в която се вписва и България.
„ Издаването на non-fiction, преди време се споделяше научно-популярна литература, в никакъв случай не е преставало – и през 80-те и през 90-те години са се издавали. Хората желаят някой увлекателно да им опишат за неща, които не знаят, и да ги убеди, че са истина, че не са плод на художествена небивалица “, счита Лозанов.
Данните за издаваната преводна и истинска литература демонстрират увеличение на броя на заглавията в региона на историята и биографиите (от 423 през 2012 година до 694 през 2022 г.), както и тези, отдадени на фолклора, нрава и обичаите – от 36 през 2012 година до 64 бр. през 2021 година и 51 през 2022 година, осведомят от investor.bg
„ Хората избират по-леки четива “
Според основния редактор на издателство „ Лист “ Гергана Димитрова се следи интерес към по-леките четива.
„ Винаги е имало интерес към любовните романи, само че в последно време сякаш е още по-голям. Това е стройна наклонност към по-лек тип литература “, споделя Димитрова.
Според нея това се дължи на недостига на вниманието. „ Все по-трудно ни е да се задълбочаваме в комплициран текст, все по-трудно ни е да четем огромни, обемни книги. Все по-трудно съумяваме да осмисляме това, което четем. Затова, в случай че имаме нужда от четене, избираме доста по-леки неща за четене, нещо, което не изисква да се замисляме доста “, сподели тя.
Гергана Димитрова отбелязва и търсенето на книги, в които има даже единствено намек за „ българщина “. „ Има доста забавна наклонност от известно време: даже самата книга да няма нищо общо с така наречен хрумвания за „ българщина “, които се популяризират в последно време, нормално книгите се вършат по този начин, че да има намек за това, с цел да привлекат читатели “, счита тя.
Интерес към българските създатели
Темз Арабаджиева, пиар на издателство „ Сиела “, регистрира засилен интерес към българските създатели, като показва, че в седмичните и годишни ранглисти на огромните книжарници преднамерено в първите пет места участват книги точно от родни писатели.
„ Следващи са книгите, които ние назоваваме „ горещи романси “. Наблюдаваме растеж на интереса към сходни заглавия, изключително към така наречен „ роментъзи “, което съчетава фентъзи с сантиментални детайли. Това е пожеланият род измежду дамите на възраст от 16 до 45 години “, сподели тя.
Според Арабаджиева на трето място се нареждат биографиите, записките, автобиографиите, само че и книги, свързани с логика на психиката.
„ Мисля, че се дължи на обстоятелството, че хората от ден на ден стартират да обръщат внимание както на своето психическо здраве и това става тематика в обществото ни, по този начин и на обстоятелството, че хората обичат истории, които да ги вдъхновят, които да им покажат, че пътят към триумфа може да бъде и техният, и да следват положителния образец “, сподели Арабаджиева.
Гергана Димитрова също следи интерес към биографичните книги и тези на историческа тема, за нея това не е нова наклонност. „ Като цяло в България е обвързвана с казуса с идентичността. Като че ли в действителност се стремим да научим повече за себе си, да разберем себе си, да разберем общностите, в които се намираме, и надлежно да си намерим мястото “, сподели тя. Същевременно биографиите дават образци за хора, с които се опитваме да се отъждествяваме.
Запитан по тематиката, Красимир Лозанов, маркетинг шеф в издателство „ Жанет 45 “, споделя, че има отчетлива европейска наклонност за все по-голямото издаване на non-fiction (нехудожествена литература – бел. ред.) в разнообразни сфери, в която се вписва и България.
„ Издаването на non-fiction, преди време се споделяше научно-популярна литература, в никакъв случай не е преставало – и през 80-те и през 90-те години са се издавали. Хората желаят някой увлекателно да им опишат за неща, които не знаят, и да ги убеди, че са истина, че не са плод на художествена небивалица “, счита Лозанов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ