Дяволската дупка – най-загадъчният водопад
Ако се притеснявате, че сме разгадали всички мистерии на природата, недейте. Водопадът Дяволската дупка в Минесота озадачава туристи и геолози от доста години. Край северния бряг на Горното езеро, река Брул се раздвоява край скално нагорнище. Едната страна на реката се спуска по две скалисти стъпала и продължава като елементарен водопад, а другата изчезва в дълбока дупка и никой не знае къде отива.
На няколко километра от границата с Канада, река Брул минава през щатския парк Съдия Магни, където се спуска с 240м в продължение на 13км и образува няколко водопада. На 2.5км от северното крайбрежие на Горното езеро, скалите разделят реката на два водопада. Източният е обичаен водопад, който не се отличава с нищо изключително. Западният водопад обаче се излива в гигантска дупка, която гълтам половината река и никой няма визия къде отива тази вода.
Смятало се е, че водата евентуално излиза някъде под езерото, само че през годините учените са пускали в нея специфични бои, пинг-понг топчета, даже дънери, само че от тях не са разкрили и диря. Досега нищо, което е било пуснато във Дяволската дупка, не е било откривано.
Нещата стават още по-странни, когато геолозите се опитат да обяснят дупката. Факт е, че вътре се излива голямо количество вода всяка минута, всеки ден. Дори да приемем, че подземен има канали и тунели с потенциала да поемат големия дебит на реката (което съгласно учените е невъзможно), остава загадката къде отива водата.
Макар концепцията за някаква голяма подземна река да звучи добре във филмите, сходни дълбоки пещери са необичайност и се образуват единствено в седиментни скали като варовика. Северна Минесота, както могат да потвърдят геолозите, е построена от много здрави пластове.
В твърдите скали от риолит и базалт, тектоничната интензивност от време на време натрошава подземните скални пластове, създавайки място за вода. В този район обаче не са открити никакви доказателства за съществуването на такова образувание. Още повече, че няма по какъв начин то да поеме до безспир водата от водопада. Бурите и ерозията постоянно изпращат парчета, от време на време големи клони и дървета, в дупката – в случай че водата се отича в някаква подземна празнина, тя би се запушила.
Според друга концепция, преди милиони години изстиващата лава е образувала огромен тунел под водопадите, тъкмо под базалтовите скали. С течение на времето, водата си е направила път и е пробила непосредствено в този тунел, през който е стигнала до Горното езеро. И с тази доктрина обаче има проблеми. Лава тунелите се образуват в базалт, стичащ се по скатовете на вулкани, само че не и в риолит. Дори в геологията на Минесота да има някакво изключение към правилото, сходен лава тунел щеше да бъде видян от учените.
Къде отива всичката вода тогава? Никой не знае, само че мнозина се пробват да схванат. Учени и туристи не престават да хвърлят всякакви неща в Дяволската дупка и по-късно да ги търсят в Горното езеро. Може обаче да има друго пояснение. Един ден, някъде в Азия, някой може да се натъкне на гейзер, към който са разпръснати хиляди пинг-понг топчета, дървета и даже една кола, която съгласно легендата била избутана в дупката.
