При атака на извънземни, пазете Луната!
Ако се пренесем в света на научната фантастика и предположим, че извънземни нападат нашата планета, на първо място би трябвало да опазим нейния сателит – Луната. Макар към този момент там да няма нито един човек, нито някакво значимо за планетата съоръжение и техника, Луната е от изключителна значимост за оцеляването на нашия тип. Ако са враждебни, извънземните просто би трябвало да взривят Луната или даже единствено да й нанесат съществени вреди, с цел да застрашат съществуването на човечеството.
Луната е играла основна роля във образуването на естествените процеси на Земята и несъмнено продължава да прави това. Луната се е появила единствено 30 милиона години след Земята, чиято възраст е 4.53 милиарда години. През това време Луната постоянно е определяла приливите и отливите на планетарните океани. В началото на това общуване на Земята с Луната, нашият сателит се е намирал на два пъти по-близко разстояние от нас. В резултат на това е имало доста по-силни приливи. Тяхното мощно въздействие е въздействало за преместването на въздушни маси от екватора до полюсите. Това пък е довело до ледените столетия на Земята. Те от своя страна са причина за основни миграционни процеси повлияли върху съществуването на доста типове и са провокирали разнообразието от живи същества на планетата.
Важността на водата за молекулярните процеси при типовете живи същества и органичните материали демонстрира, че измененията в приливите може би са били естествения метод да се способства за появяването на съществени структури на живота като нуклеиновите киселини. С други думи е доста евентуално точно приливите да са подкрепили появяването и еволюцията на земния живот.
Какво би станало през днешния ден в случай че Луната изчезне?
Според Ноа Петро, откривател в Центъра Годард на НАСА, ще изчезнат по-големите приливи, с които сме привикнали. Приливите ще станат доста по-малки, провокирани само от въртенето на Земята към Слънцето. Това ще докара до спад в нивото на океаните. То от своя страна ще наруши хабитата на мидите и редица други мекотели, както и на коралите и техните жители. Ще бъде нарушена цялата подводна екосистема и питателните вериги по крайбрежието.
Наред с това Луната играе основна роля за разпределянето на водата към екватора. Без естествения сателит тази вода евентуално би се върнала към полюсите. Това ще докара до изгубването или внезапното понижаване на водни източници на Земята и до мощен дефицит на вода на планетата.
Ледена ера
Според Петро, има още два други съществени резултата, които ще почувстваме при възможното изгубване на Луната. Луната служи като стабилизатор на земната орбита. Ако я няма, ще усетим доста съществени промени в климата, какъвто го познаваме през днешния ден. За образец ученият дава Марс. Тази планета няма спътници, които да стабилизират орбитата й и това, съгласно него, е довело до дългите ледени интервали там. Ако Луната я няма, на Земята ще има дълги ледени столетия и като цяло климатът би станал студен. След това е допустимо да настъпи стопляне. Изобщо може да се чакат рискови климатични промени. Те ще се редуват в интервали с дълготрайност от 1000 до 10 000 години.
Ако Луната бъде унищожена обаче, хората ще би трябвало първо да вземат решение казуса с нейните части. Много от тях ще останат в орбита към Земята, а някои от тях може и да преминат през земната атмосфера и да ударят земната повърхнина. Ако това се случи, без подозрение ще аргументи великански катаклизми по цялата Земя. Тези елементи от Луната, които ще останат в орбита ще унищожат огромна част от спътниците, които в този момент обслужват земния живот. Това значи завършек на връзките и на живота, какъвто го познаваме. За благополучие не се чака в скоро време някой да взриви Луната, заключава Ноа Петро от НАСА.
