Не ни погубват неизвестното и провалът, а страхът и предразсъдъците
Ако се чувстваш по този начин, като че ли губиш всичко, спомни си, че дърветата губят листата си, преживявайки не една мразовита зима, само че остават изправени, в очакване на по-добри дни. Имай религия в своята Пролет и в своето ново начало!
Винаги можеш да намериш опрощение да не промениш нещата, които те вършат трагичен. Винаги можеш да отложиш днешната работа за на следващия ден – изключително когато ти носи боязън и неустановеност.
Задай си обаче въпроса докога можеш да си позволиш да отлагаш? Ако става дума за нещо неизбежно, какъв е смисълът да се отсрочва? По-добре предприеми първата стъпка и след това ще стане по-лесно.
Постави началото на смяната в своя живот.
Ако се чувстваш нерешителен, в случай че се чувстваш трагичен, в случай че се чувстваш по този начин, като че ли тъпчеш на едно място, какво по-лошо би могло да се случи?
Не незнайното е това, което ни погубва, а еднообразието и страхът да сложим ново начало.
Вдигни глава и се осмели да се бориш за себе си.
Помисли си – какъв брой още лета ти остават?
Ако в този момент приближаваш 40-те години, какъв брой още лета ще бъдеш витален, деятелен, пълноценно наслаждаващ се на всеки момент със фамилията си? Колко още ще може да мъкнеш куфари, да караш сърф, да носиш на конче на децата си, да тичаш заран по плажната линия, да се гмуркаш и да търсиш съкровища?
Колко още лета ти остават, в които да се наслаждаваш пълноценно на живота си – 15? 20?
Колко още време ще изгубиш в боязън и нерешителност?
Бъди благополучен в този момент!
Цветелина Велчева
