Училището по време на соца - забрани, строги правила, оценки на поведение
Ако самите вие не сте били възпитаници по време на социализма, то сигурно сте чували значително истории за тези времена. Защото всеки има какво да опише за годините си в учебно заведение. Винаги се сещаме за дните, прекарани на ученическия чин с огромна доза носталгия, защото това е времето, в което сме били по-млади, по-ведри и изпълнени с фантазии и очаквания.
Именно по тази причина през днешния ден ще създадем една разходка обратно във времето и ще ви напомним какви бяха българските възпитаници по време на социализма. Ако пък желаете напълно да се потопите в духа на родните учебни заведения от преди години, то за вас имаме три оферти за филми, които можете да гледате - " Маргарит и Маргарита ", " Изпити късно " и " Вчера ".
Равенството
Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички страната би трябвало да даде идентични благоприятни условия за разцвет. За тази цел учениците бяха длъжни да вървят на учебно заведение облечени в униформи и да не носят бижута, с цел да не развиват по-бедните деца комплекс за непълноценност още при започване на живота си, заради неспособност на родителите да им купуват скъпи облекла и прочие статус-символи.
Строги правила за външен тип
Освен униформеното облекло, учениците бяха длъжни постоянно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи-движението. Ученичките бяха длъжни да не идват в учебно заведение с прекомерно къси поли, с цел да не нарушават социалистическия морал. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с писък и приучване при шефа. Едва в края на 80-те години, и то основно в столицата, режимът стартира да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите страхливо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.
" Не " на порока
На учениците беше неразрешено да пушат цигари и да пият алкохол. За възбрана на опиати по време на социализма даже не ставаше дума. Но през огромното междучасие учениците ходеха да пушат в прилежащи градинки, паркове и дворове, от време на време и да пият вечерно време. По изключение имаше възпитаници – пристрастени пушачи, които ходеха всяко междучасие в тоалетната да пушат.
Оценка за държание
В случай че ги видят учители и ги рапортуват на учебния съвет, учениците бяха наказвани с понижаване оценката за държанието (дисциплината). Учениците бяха оценени по четирибална система: ‘Отлично поведение’, ‘Добро поведение’, ‘Задоволително поведение’, ‘Незадоволително поведение’. При ‘Незадоволително поведение’ учениците бяха изключвани от учебно заведение. Тъй като междинното обучение беше наложително, след изключване, учениците отиваха в друго учебно заведение с по-нисък ранк или в по-малък град, за период от една година. Намаляване оценката за държанието се прилагаше и за неявяване от учебно заведение по неуважителни аргументи.
Социална помощ
В учебните заведения, според от приходите на родителите, някои възпитаници (от многодетни семейства) получаваха безвъзмездни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата трапезария беше 0,50 лева за чорба, главно ядене и десерт. Стипендиите за възпитаници през 1970-те бяха в размер на 20-30 лв. на месец.
Облеклото
Чавдарчета и пионерчета наложително пременени в бели ризи и със съответната синя или алена връзка.
Гимназистите и учениците в техникумите – девойките с престилки, с бели якички и привързани коси, момчетата в тъмносини костюми, бели или сини ризи, от време на време с вратовръзка.
Неизменната манифестация по случай 24-ти май
Тя води началото си още от времето на Цар Борис III, само че най-организирани бяха честванията на светите братя Кирил и Методий по времето на соца. Най-мащабни – в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният хайлайф, отпред с Тодор Живков присъстваше " учащата се юноша ".
Дъвка " Идеал “
По соцвремето децата дъвчеха единствено една дъвка – " Идеал “, тъй като друга нямаше. Дори я назоваха умалително идеалка. Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше многообразие с усет на манго и папая – изборът беше един – розова дъвка с нарисувано момиченце начело и балончета. Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи така наречен сакъз – бели кристалчета, които след настойчиво премятане в устата заприличваха на гумено топче.
Комсомолското и пионерското предписание
Всеки член на ДКМС – комсомола получаваше предписание да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг лайка или остаряла хартия, да оказва помощ на остарели хора със сечене на дърва за зимата и така нататък В множеството случаи осъществяването на поръченията бе официално.
Утринната ведрина
Физзарядка във всяко учебно заведение се правеше заран преди началото на часовете. Наричаше се още утринна ведрина. Събираше се цялото учебно заведение в двора и всички правеха извършения за оживление и разпъване под музикален акомпанимент. Беше неразрешено да закъсняваме за физзарядката.
Помня, че като възпитаници доста не я обичахме, само че в този момент разбирам какъв брой потребна е била грижата за здравето и тонуса на младежта.
Магазинът " Кореком “ – фантазията на всяко дете
Във веригата безмитни магазини " Кореком “ се продаваха вносни артикули против западна валута. В тях можеше да влезе всеки, само че право да пазарят имаха малко на брой – работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш от кое място имаш доларите или марките. Обикновено важаха така наречен бонове, които Българска народна банка издаваше против съответната валута. В корекомите се продаваха артикули, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео- и аудиоапаратура, козметика, облекла – основно джинси, списания, играчки.
Изключени
Училището не беше подвластно от броя възпитаници и по тази причина при неприятно държание или слаб триумф те изключваха, без да им мигне окото.
" Клас, стани, клас, спокойно! “
Сутрин имаше дежурен преподавател и дежурни възпитаници, които ни посрещаха. Правеше се инспекция за облеклото, за ноктите, косата, за носна забрадка и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма заболели, не заболели. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.
Бие ли първият звънец, наложително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и нужните материали. За това следеше дежурен възпитаник по клас, редувахме се по следващ номер. Дежурният възпитаник стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, споделяше: " Клас, стани, клас, спокойно! “, и по този начин стояхме прави, до момента в който другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже " Седнете “.
Респектиращите учители
В часа слушаш и внимаваш, а в случай че не – дървената показалка " играеше “. А това да те извикат в стаята на шефа, беше равнозначно на гибел, тъй като там се явяваш с родител, че и пердах ядяхме пред класен и шеф, а след това и у дома – отново.
Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в учебно заведение и каквото каже, се извършва! Иначе – пердах и там, и у дома. Ред и дисциплинираност, почитание към учителя, в случай че не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено неявяване. Ако има проблем с някой възпитаник като доста отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите. Ако това продължи, се понижава държанието му и като последна мярка го реалокират в друго учебно заведение. Учителите някак знаеха по какъв начин да ни накарат да внимаваме.
Дейни и сплотени
Имаше доста кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме проведени деца, написа Edna.bg.
Именно по тази причина през днешния ден ще създадем една разходка обратно във времето и ще ви напомним какви бяха българските възпитаници по време на социализма. Ако пък желаете напълно да се потопите в духа на родните учебни заведения от преди години, то за вас имаме три оферти за филми, които можете да гледате - " Маргарит и Маргарита ", " Изпити късно " и " Вчера ".
Равенството
Образованието и възпитанието на децата по времето на социализма бяха ръководени от презумпцията, че всички са равни и на всички страната би трябвало да даде идентични благоприятни условия за разцвет. За тази цел учениците бяха длъжни да вървят на учебно заведение облечени в униформи и да не носят бижута, с цел да не развиват по-бедните деца комплекс за непълноценност още при започване на живота си, заради неспособност на родителите да им купуват скъпи облекла и прочие статус-символи.
Строги правила за външен тип
Освен униформеното облекло, учениците бяха длъжни постоянно да подстригват косите си и да не подражават на западната мода на хипи-движението. Ученичките бяха длъжни да не идват в учебно заведение с прекомерно къси поли, с цел да не нарушават социалистическия морал. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с писък и приучване при шефа. Едва в края на 80-те години, и то основно в столицата, режимът стартира да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите страхливо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.
" Не " на порока
На учениците беше неразрешено да пушат цигари и да пият алкохол. За възбрана на опиати по време на социализма даже не ставаше дума. Но през огромното междучасие учениците ходеха да пушат в прилежащи градинки, паркове и дворове, от време на време и да пият вечерно време. По изключение имаше възпитаници – пристрастени пушачи, които ходеха всяко междучасие в тоалетната да пушат.
Оценка за държание
В случай че ги видят учители и ги рапортуват на учебния съвет, учениците бяха наказвани с понижаване оценката за държанието (дисциплината). Учениците бяха оценени по четирибална система: ‘Отлично поведение’, ‘Добро поведение’, ‘Задоволително поведение’, ‘Незадоволително поведение’. При ‘Незадоволително поведение’ учениците бяха изключвани от учебно заведение. Тъй като междинното обучение беше наложително, след изключване, учениците отиваха в друго учебно заведение с по-нисък ранк или в по-малък град, за период от една година. Намаляване оценката за държанието се прилагаше и за неявяване от учебно заведение по неуважителни аргументи.
Социална помощ
В учебните заведения, според от приходите на родителите, някои възпитаници (от многодетни семейства) получаваха безвъзмездни купони за обяд и стипендия. Цената на обяд в ученическата трапезария беше 0,50 лева за чорба, главно ядене и десерт. Стипендиите за възпитаници през 1970-те бяха в размер на 20-30 лв. на месец.
Облеклото
Чавдарчета и пионерчета наложително пременени в бели ризи и със съответната синя или алена връзка.
Гимназистите и учениците в техникумите – девойките с престилки, с бели якички и привързани коси, момчетата в тъмносини костюми, бели или сини ризи, от време на време с вратовръзка.
Неизменната манифестация по случай 24-ти май
Тя води началото си още от времето на Цар Борис III, само че най-организирани бяха честванията на светите братя Кирил и Методий по времето на соца. Най-мащабни – в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният хайлайф, отпред с Тодор Живков присъстваше " учащата се юноша ".
Дъвка " Идеал “
По соцвремето децата дъвчеха единствено една дъвка – " Идеал “, тъй като друга нямаше. Дори я назоваха умалително идеалка. Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше многообразие с усет на манго и папая – изборът беше един – розова дъвка с нарисувано момиченце начело и балончета. Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи така наречен сакъз – бели кристалчета, които след настойчиво премятане в устата заприличваха на гумено топче.
Комсомолското и пионерското предписание
Всеки член на ДКМС – комсомола получаваше предписание да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг лайка или остаряла хартия, да оказва помощ на остарели хора със сечене на дърва за зимата и така нататък В множеството случаи осъществяването на поръченията бе официално.
Утринната ведрина
Физзарядка във всяко учебно заведение се правеше заран преди началото на часовете. Наричаше се още утринна ведрина. Събираше се цялото учебно заведение в двора и всички правеха извършения за оживление и разпъване под музикален акомпанимент. Беше неразрешено да закъсняваме за физзарядката.
Помня, че като възпитаници доста не я обичахме, само че в този момент разбирам какъв брой потребна е била грижата за здравето и тонуса на младежта.
Магазинът " Кореком “ – фантазията на всяко дете
Във веригата безмитни магазини " Кореком “ се продаваха вносни артикули против западна валута. В тях можеше да влезе всеки, само че право да пазарят имаха малко на брой – работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш от кое място имаш доларите или марките. Обикновено важаха така наречен бонове, които Българска народна банка издаваше против съответната валута. В корекомите се продаваха артикули, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео- и аудиоапаратура, козметика, облекла – основно джинси, списания, играчки.
Изключени
Училището не беше подвластно от броя възпитаници и по тази причина при неприятно държание или слаб триумф те изключваха, без да им мигне окото.
" Клас, стани, клас, спокойно! “
Сутрин имаше дежурен преподавател и дежурни възпитаници, които ни посрещаха. Правеше се инспекция за облеклото, за ноктите, косата, за носна забрадка и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма заболели, не заболели. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.
Бие ли първият звънец, наложително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и нужните материали. За това следеше дежурен възпитаник по клас, редувахме се по следващ номер. Дежурният възпитаник стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, споделяше: " Клас, стани, клас, спокойно! “, и по този начин стояхме прави, до момента в който другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже " Седнете “.
Респектиращите учители
В часа слушаш и внимаваш, а в случай че не – дървената показалка " играеше “. А това да те извикат в стаята на шефа, беше равнозначно на гибел, тъй като там се явяваш с родител, че и пердах ядяхме пред класен и шеф, а след това и у дома – отново.
Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в учебно заведение и каквото каже, се извършва! Иначе – пердах и там, и у дома. Ред и дисциплинираност, почитание към учителя, в случай че не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено неявяване. Ако има проблем с някой възпитаник като доста отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите. Ако това продължи, се понижава държанието му и като последна мярка го реалокират в друго учебно заведение. Учителите някак знаеха по какъв начин да ни накарат да внимаваме.
Дейни и сплотени
Имаше доста кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме проведени деца, написа Edna.bg.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ