Ако съм злонамерен... Но колко ли грешен е бил? Въпросът

" Ако съм злоумишлен... "

Но какъв брой ли неверен е бил? Въпросът несъмнено заслужава внимание в този момент, когато таман крайната десница в лицето на Валери Симеонов сътвори абсурда в Нова телевизия: подложен пред няколко журналистически въпроса, Симеонов подскачаше на стола си, заплашваше, че ще напусне студиото, в случай че не престават да му задават въпроси по " глупави " и " изчерпани " тематики, обвиняваше журналиста, че желал да разклати страната, като прави " глупави акции за глупави хора и нискоинтелигентни гласоподаватели ", а най-после напряко му заяви, че в случай че бил злоумишлен, елементарно можел да го съсипе с фиктивен скандал. Пуфтеше от отвращение и демонстрираше обикновената тирада на човек, който напълно си е не запомнил мястото. Толкова не запомнил, че заплаши с ултиматум медиите и изиска да му се извинят за акцията, която водели против него.

След това зрелище Валери Симеонов няма място в изпълнителната власт. Само че този извод наподобява леко анахроничен. Защото Валери Симеонов не би трябвало да има място в изпълнителната власт от надалеч по-рано. Още от момента, в който групировката му изиска да прави цигански гета, из които да развежда туристите като на сафари. Или от момента, в който риташе на границата една стара жена, тръгнала да упражни правото си на глас. В същото това време обаче Валери Симеонов и неговите съидейници необезпокоявано развиваха тезите си из телевизионните студия - неведнъж без да срещнат сериозни въпроси и без да съжителстват с друга позиция. Но най-много това: крайната десница беше систематично канена да разяснява събития в качеството ѝ на специалист по тематиката за малцинствата, а не просто като изразител на една от многото позиции.

Как се стигна дотук

Когато третото държавно управление на Борисов реши да даде ресора " малцинства " таман на човек, старателно работещ против малцинствата, това може и да е било чисто политически избор. Но е реалност, че този избор попадна на добре обработена почва. Представата за националистите като за съответни събеседници по проблемите на другите етноси и религии е одобрена точно в тези студиа, и то в това число от пострадалите през днешния ден публицисти. И не е по никакъв начин красиво този въпрос да се разисква с недомлъвки, неразбираеми за необятната публика, само че чудесно разбираеми за всеки, който в миналото е помирисвал микрофон.

Журналистиката не работи за личния си стеснен кръг - тя има надалеч по-обхватни задания. И една от тях е тази: да обясниш какъв брой покрай отхвърли от народна власт се намират хора, които са подготвени да лишават нечии права. Всичко друго е не публицистика, а резоньорство. На последните избори националистите желаеха да лишават правото на българите в чужбина да гласоподават. Защо през днешния ден да не окачат на стрелбището и свободата на изложение? И да разясняват безрезервно и този сюжет, без различно мнение и даже в качеството на специалисти таман по свободата на изложение? Ако тази концепция не ни наподобява изключително примамлива, може би си коства да си зададем въпроса за какво до момента е била.

Автор: Татяна Ваксберг; Дойче Веле