Ако съдим по историята, едно от най-древните занимания на човечеството,

Ако съдим по историята, едно от най-древните занимания на човечеството, като изключим войните и финансовите спекулации, е изобретяването на предсказания за това по кое време и по какъв начин ще пристигна краят на света. Освен религията един от класическите претекстове за тези „ пророчества ” постоянно е било моментното чувство за честен, културен, обществен или стопански крах, познато в съвсем всяка ера от историята. Многозначителен образец са думите: „ Земята ни се изражда напоследък. Има знаци, че светът бързо отива към своя край. Подкупите и корупцията са нещо всекидневно ”. Звучи някак познато, нали? Факт е, че тези думи са написани с клинопис на асирийска глинена плоча, датирана към 2800 година пр.н.е...

В идващите редове, без искания за пълнота, ще ви срещнем с няколко завладяващи предсказания за края на света, подредени в последователен ред.

„ Обещанието ” на Исус (1. век от н.е.)

В исторически проект дословният прочит на Библията и нейните тълкования са се потвърдили като главен генератор на апокалиптични пророчества. Ако имаме вяра на Новия завет, Исус от Назарет, по-известен като Исус Христос, неведнъж е казвал в заобиколен текст, че неговото Второ пришествие на земята, а затова и всички предхождащи го апокалиптични събития, разказани в „ Откровенията на Свети Йоан ”, ще се случат още по време на живота на неговите съвременници. Сред въпросните „ подмятания ” на Исус е следният откъс от Евангелието на Матей: „ Истина ви споделям: Има някои от стоящите тук, които по никакъв начин няма да вкусят гибел, до момента в който не видят Човешкия Син, приближаващ в царството Си ” (Матей 16:28). За благополучие или за злощастие предстоящият от мнозина древен апокалипсис към момента не се е случил. Това, което знаем с висока степен на възможност, е, че учениците на Христос в действителност са очаквали приживе да станат очевидци на Второто пришествие.

Първият милениум след Христа (1000 г.)

Отброяването на хилядната година по християнския календар е имало избрана есхатологична (есхатология – обучение в теологията и философията за края на света) прелест заради обстоятелството, че съгласно „ Откровение на Свети Йоан ” царството божие след апокалипсиса ще продължи тъкмо 1000 години. В хода на 9. век в Европа се появяват мнозина пророци, обявяващи идващия завършек на света. С наближаването на 1000 година една от първите всеобщи културни апокалиптични нервности обгръща целия християнски свят. В религиозната суматоха се раждат доста култове, залагащи да вземем за пример на усърдното самобичуване. Самият император на Свещената Римска империя по това време - Ото III, вярвал в предсказанието и се подготвял да поведе християнския свят на битка с Антихриста. Мнозина християни предали цялата си благосъстоятелност на църквата. За страдание, откакто апокалипсисът не се случил нито на 1 януари 1000 година, нито по-късно, църквата не сметнала за нужно да върне благосъстоянията. Оживлението траяло и след настъпването на милениума. Нещата стигнали до такава степен, че на християнския празник Петдесетница през май 1000 година тялото на Карл Велики било извадено от гробницата съгласно легендата, че великият боец ще се „ разсъни от своя сън ”, с цел да се изправи против силите на злото. Истерията последователно стихнала, само че някои упорити мистици заковали нова дата за Второто пришествие – 1000 години след разпятието, т.е. през 1033 година Със сигурност знаем, че нито Антихристът, нито Спасителят са били видяни през въпросната година.

„ Числото на звяра ” (1666 г.)

Следващото всеобщо очакване за края на света в жанр „ най-мрачната част от Библията ” станало факт в навечерието на 1666 година Причините за това са явни - тази година е тъкмо 666 лета след настъпването на първото хилядолетие. А както знаем от недосегаемия престиж по въпросите на апокалипсиса Свети Йоан, 666 е „ цифрата на звяра ” („ Който има разум, дано пресметне цифрата на звяра, тъй като е число на човек, и цифрата му е шестстотин шейсет и шест ” - Откровение на св. Йоан, 13:18). Факт е, че хиляди европейски християни посрещат със боязън въпросната година. Всяко злополучие по това време било интерпретирано като предвестител на края. През 1665 година в Лондон, един от най-големите европейски градове по това време, избухнала огромна чумна зараза, която лишила живота на над 100 хиляди души - над 20% от популацията на града по това време. Това трагично събитие сигурно не асъдействало за успокоението на духовете. А когато през септември 1666 година, по време на към момента вилнеещата чума, голям пожар унищожил центъра на Лондон, мнозина били уверени, че това е демонстрация на „ божия яд над тази неверна земя ”. Като доказателство, че Бог въпреки всичко е милосърден, през днешния ден Лондон е една от финансовите столици на света.

Второ хилядолетие след Христа (2000 година, Y2K)

След всичко казано дотук надали бихме могли да допуснем, че човечеството би пропуснало настъпването на второто хилядолетие след Христа без сътворяването на хубава международна нервност за края на света. Този път (в духа на актуалните софтуерни времена) Антихристът, Второто пришествие и Армагедон са оставени на назад във времето. Като причина за края на света, „ какъвто го познаваме ”, този път бе посочен елементарният факт, че компютрите използваха две вместо четири числа за отчитане на годините. Идеята е, че с настъпването на милениума всеки компютър по света ще се обърка за това дали датата е 1 януари 2000 година, или 1 януари 1900 година, с всички изчислителни и житейски произшествия, произлизащи от това. Визията за цялостно блокиране на финансовата система и на системите за надзор на въздушното придвижване, за падащи от небето самолети и цялостен международен безпорядък напълно не на смешка уплашиха мнозина. В резултат за поправянето на „ казуса Y2K ” в международен мащаб бяха вложени, съгласно разнообразни оценки, сред 200 и 600 милиарда $. В последна сметка на 1 януари 2000 година светът не претърпя нищо изключително (освен нормалния махмурлук и поредност от незначителни механически проблеми).

„ Пророчеството ” на маите (2012 г.)

Водещ началото си от обстоятелството, че една от календарните системи на античните маи може би завършва на 21 (или 23, съгласно друго тълкувание) декември 2012 година, както без подозрение си спомняте, „ феноменът 2012 ” се трансформира в майката на всички предсказания за края на света. Това е може би най-популярното апокалиптично предсказване в историята на човечеството, заради което ще му отделим повече внимание. В основата на всичко стои завладяващата хипотеза, че античните маи, употребявайки своите изключителни за това време астрономически знания, са планували точната дата на международен прелом, който е цялостна мистерия за научното знание на 21. век. Циничната позиция би сложила въпроса до каква степен може да се има вяра на прогностичните качества на антична цивилизация, която не е съумяла да планува даже личния си край? Нека обаче погледнем по-задълбочено в корените на загадката. Като начало - съгласно учените, експерти по историята на маите, въпросният античен календар в действителност завършва в края на 2012 година, само че единствено в една от интерпретациите си. Различните антични градове на мезоамериканската цивилизация са употребявали календара по друг метод. Поради това съгласно други тълкования упоменатото летоброене завършва хилядолетия след 2012 година, а съгласно трети - след време, надхвърлящо възрастта на Вселената. Другият дирек в основата на „ феномена 2012 година ” са няколко откъслечни думи, взети от един мощно развален каменен надпис. С героичен скок на въображението и цялостно занемаряване на обикновеното сериозно мислене въпросните откъслечни и извадени от подтекста думи биха могли да бъдат интерпретирани като предсказване, че „ мрак ще се спусне над земята ” и че един малко прочут маянски господ ще слезе при хората. Според някои учени обаче същите думи мощно припомнят на част от нормален протоколен надпис на маянски държател. Толкова за главната мотивация на „ пророчеството ”.

Когато ставаше дума за събитието, което в действителност ще докара до края на света, нещата в действителност се объркваха. Никога преди този момент едно „ знамение ” от този вид не е било стимулирано с подобен невиждан „ миш-маш ” от религиозни, псевдонаучни, спиритуалистични или просто изсмукани от пръстите причини. Мистиците и феновете на загадките старателно търсеха паралели на „ пророчеството на маите ” в други религии и легенди и, несъмнено, намираха такива. Някои твърдяха, че краят на света ще настъпи в следствие от конфликт на Земята с мистичната планета Нибиру (известна още като „ планетата Х ”). Други, че това ще стане заради изравняването на Слънцето с центъра на галактиката от гледната точка на нашата планета. Малка „ детайлност ” е, че съгласно астрономите въпросното събитие е развой, продължаващ 36 години, като моментът на най-прецизно равнене към този момент е отминал - през 1998 година Става дума и за други известни галактически произшествия - като удар от метеорит, неочаквана промяна на магнитните полюси, галактическо изригване на гама-лъчи и всички останали катаклизми, които могат или не могат да се случат във Вселената. Ню ейдж мислителите от своя страна заключаваха, че през 2012 година човечеството ще преживее световна смяна на съзнанието, изоставяйки да вземем за пример своята материалистична настройка. Разбира се, цялата история се подклажда от най-обикновената човешка лакомия. Безброй бяха създателите, пробвали да завоюват малко пари, пишейки книги по тематиката „ 2012 ”. Някои от най-гледаните научнопопулярни телевизионни канали в света също се включиха в шоуто с поредност от искрено псевдонаучни излъчвания. Според актуалната просвета всичко, което можем аргументирано да предвиждаме за датата 1 януари 2013 година, е тежък световен махмурлук. И по този начин и стана, нали?

Начо Стригулев