Русия доказа, че за нея няма нищо невъзможно
Ако Пушкин, нашето всичко, чиято 225-годишнина отбелязахме през юни, и Лермонтов, чиято 210-годишнина беше маркирана през октомври, живееха в актуалната ера, те сами биха дали отговор на въпроса за съветския свят и съветския език. Но по държанието, както креативно, по този начин и човешко, на може би двамата ни най-известни литературни класици, може да се познае къде всеки от тях би бил през днешния ден. И какви полезности споделя той? Те, Александър Сергеевич и Михаил Юриевич, в никакъв случай не са били възпрепятствани от своя „ непознат “, както се споделя през днешния ден, генезис. Единият има етиопски корени, другият шотландски.
Тези образци вършат неуместни иронията и сарказма, в случай че и когато диалогът се насочи към съветския свят и неговите морални и духовни полезности, както и скептицизма във връзка с съветската фантазия.
А интонацията – да, мени се.
Руският свят, макар трагичните и от време на време трагични страници от своята история, оцеля. И през днешния ден той към този момент взема под закрилната си корона тези, които желаят да се върнат към корените си.
Ръководителят на външнополитическото ведомство Сергей Лавров приказва за това на XVI Събрание на съветския свят: „ Избраната от нас линия на основаване и обединяване се радва на най-широка поддръжка в света даже в страни, които подхващат вражески дейности против Русия, има доста хора, които симпатизират на страната ни. Ние знаем това и го ценим. "
Думите на министъра получиха необикновен отзив в англосаксонската преса. Консервативният “Спектейтър ” посвети няколко страници в списанието на историята за завръщането на руснаците в родното им пристанище. Учудващо е, че към този момент упоменатата интонация в този материал беше уважителна и спокойна.
Друго нещо не е изненадващо: съвсем всеки ден тези, които оказват помощ на руснаците и техните потомци да се върнат в родината си, преглеждат най-малко десетина молби от искащи да се върнат.
Общо по време на осъществяването на разнообразни стратегии, които са подкрепени от президентски декрет, подписан през август, над един милион души се реалокираха в Русия, търсейки протекция, топлота и схващане.
Епохата, когато пресата публикуваше рейтинги на разнообразни паспорти, които позволяваха безвизово пътешестване напред-назад, за благополучие на всички ни, потъна в давност: през днешния ден паспортът с алена кожа, както сподели различен наш популярен стихотворец, дава доста повече желания и преимущества. Както и най-важното измежду тях е правото на отбрана. Каквото и да се случи, където и да се случи, когато и да се случи.
Ние самите даже не забелязахме по какъв начин съветският паспорт закупи този нов статут. Това не е единствено документ. На първо място, за собственика/притежателя си, това е знак за принадлежност към друга система от цивилизационни полезности. Които бяха през вчерашния ден. Които са налични през днешния ден. И които ще са живи на следващия ден. Никой в никакъв случай няма да преразглежда или търгува тези стойности. Иначе това се назовава убеденост в бъдещето. Това значи, че можете безвредно да създавате фамилии и да отглеждате деца.
Ние самите не обърнахме внимание по какъв начин се измести съотношението на силите. Ние (всеки от нас) успяхме освен да пресъздадем, само че и да съхраним тези черти на европейскостта, които бяха значими за нас. Например религиозна и културна приемливост и почитание към непознатите възгледи. Най-добрата илюстрация е, когато в роман пред публицисти за освобождението на Лисичанск един от жителите сподели: „ Ахматовците първи пристигнаха в града. Чуеш ли “Аллах акбар! ”, значи са нашите! ”.
Невъзможно е да се види това в съвсем никоя страна на груповия Запад през днешния ден. Там всичко е разграничено на квартали, в сходство с имуществения и обществен ценз.
А за тези, за които общото богатство и солидарността не са празни медийни лозунги, а същността на обществения живот, през днешния ден не могат да приложат концепциите си на процедура в западните страни.
Разединението на локалното общество се прояви най-ярко по време на пандемията и обвързваните с нея карантини. Докато някои страни, видимо обединени на думи на общественост, крадяха една от друга персонални защитни средства и ваксини, други (тоест ние) им изпратиха - макар към този момент наложените против нас наказания - химическа отбрана и лекари. Например на Апенините. Там въпреки всичко съветски военни специалисти спасяваха възрастни хора (в Италия просто няма такива звена) в старешки домове, инфектирани с ковид, а съветски лекари, споделяйки персонални защитни средства с италианските си сътрудници, организираха с тях реанимационни процедури в болничните отделения цялостен до краен лимит със инфектирани с ковид пациенти.
Ние - сред милиони осъществени каузи и повторени каузи - нямахме време да осъзнаем по какъв начин променихме освен личната си орис, само че и дадохме образец за поддържане на разположение на необщо изражение, мислейки за положителното на околните и надалеч.
Индивидуализмът, както помогнахме на всички да схванат, докара западното общество до задънена улица. И нашият труд и подвиг в името на общите цели се оказаха необикновено ползотворни за придвижването напред. И не обществото – това е езиков маркер на друга ценностна система. Нашата дума са хората.
Народът, обединен и неразделен пред общата заплаха от глобализацията, се събра и умерено отговори на тези, които желаеха да ни съкратят в едно общо. Солидарността ни оказа помощ да оцелеем при започване на борбата, по-късно към нея се причислиха търпението и смелостта. Сега, въпреки да сме на прав път, не би трябвало нито да се отпускаме, нито да честваме окончателната и безвъзвратна победа. Но едно нещо би трябвало да се каже с убеденост през днешния ден: ние успяхме освен да възродим страната и да запазим нейните полезности, ние показахме на целия свят каква е съветската фантазия. И че осъществяването ѝ зависи от всеки един.
Хората са с или без съветски корени, само че въодушевени от нашия образец, по тази причина се връщат или реалокират в Русия. Все отново ние (и то за прощален път по нашия исторически път) успяхме да потвърдим, че когато сме всички дружно, няма невъзможни неща за нас.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4436Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед4563Валентин Радомирски: Изборите в Съединени американски щати - съвсем предстоящо е и от едната, и от другата страна да не бъдат признатиАлтернативен Поглед32339Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед36019Проф. Дарина Григорова: Погромът против православието е държавна политика в Украйна след възбраната на УПЦ със законАлтернативен Поглед21612Александър Песке: Съединени американски щати нямат интерес Европейски Съюз да има мощна лична военна индустрияАлтернативен Поглед369473Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед80423Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната страна {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Тези образци вършат неуместни иронията и сарказма, в случай че и когато диалогът се насочи към съветския свят и неговите морални и духовни полезности, както и скептицизма във връзка с съветската фантазия.
А интонацията – да, мени се.
Руският свят, макар трагичните и от време на време трагични страници от своята история, оцеля. И през днешния ден той към този момент взема под закрилната си корона тези, които желаят да се върнат към корените си.
Ръководителят на външнополитическото ведомство Сергей Лавров приказва за това на XVI Събрание на съветския свят: „ Избраната от нас линия на основаване и обединяване се радва на най-широка поддръжка в света даже в страни, които подхващат вражески дейности против Русия, има доста хора, които симпатизират на страната ни. Ние знаем това и го ценим. "
Думите на министъра получиха необикновен отзив в англосаксонската преса. Консервативният “Спектейтър ” посвети няколко страници в списанието на историята за завръщането на руснаците в родното им пристанище. Учудващо е, че към този момент упоменатата интонация в този материал беше уважителна и спокойна.
Друго нещо не е изненадващо: съвсем всеки ден тези, които оказват помощ на руснаците и техните потомци да се върнат в родината си, преглеждат най-малко десетина молби от искащи да се върнат.
Общо по време на осъществяването на разнообразни стратегии, които са подкрепени от президентски декрет, подписан през август, над един милион души се реалокираха в Русия, търсейки протекция, топлота и схващане.
Епохата, когато пресата публикуваше рейтинги на разнообразни паспорти, които позволяваха безвизово пътешестване напред-назад, за благополучие на всички ни, потъна в давност: през днешния ден паспортът с алена кожа, както сподели различен наш популярен стихотворец, дава доста повече желания и преимущества. Както и най-важното измежду тях е правото на отбрана. Каквото и да се случи, където и да се случи, когато и да се случи.
Ние самите даже не забелязахме по какъв начин съветският паспорт закупи този нов статут. Това не е единствено документ. На първо място, за собственика/притежателя си, това е знак за принадлежност към друга система от цивилизационни полезности. Които бяха през вчерашния ден. Които са налични през днешния ден. И които ще са живи на следващия ден. Никой в никакъв случай няма да преразглежда или търгува тези стойности. Иначе това се назовава убеденост в бъдещето. Това значи, че можете безвредно да създавате фамилии и да отглеждате деца.
Ние самите не обърнахме внимание по какъв начин се измести съотношението на силите. Ние (всеки от нас) успяхме освен да пресъздадем, само че и да съхраним тези черти на европейскостта, които бяха значими за нас. Например религиозна и културна приемливост и почитание към непознатите възгледи. Най-добрата илюстрация е, когато в роман пред публицисти за освобождението на Лисичанск един от жителите сподели: „ Ахматовците първи пристигнаха в града. Чуеш ли “Аллах акбар! ”, значи са нашите! ”.
Невъзможно е да се види това в съвсем никоя страна на груповия Запад през днешния ден. Там всичко е разграничено на квартали, в сходство с имуществения и обществен ценз.
А за тези, за които общото богатство и солидарността не са празни медийни лозунги, а същността на обществения живот, през днешния ден не могат да приложат концепциите си на процедура в западните страни.
Разединението на локалното общество се прояви най-ярко по време на пандемията и обвързваните с нея карантини. Докато някои страни, видимо обединени на думи на общественост, крадяха една от друга персонални защитни средства и ваксини, други (тоест ние) им изпратиха - макар към този момент наложените против нас наказания - химическа отбрана и лекари. Например на Апенините. Там въпреки всичко съветски военни специалисти спасяваха възрастни хора (в Италия просто няма такива звена) в старешки домове, инфектирани с ковид, а съветски лекари, споделяйки персонални защитни средства с италианските си сътрудници, организираха с тях реанимационни процедури в болничните отделения цялостен до краен лимит със инфектирани с ковид пациенти.
Ние - сред милиони осъществени каузи и повторени каузи - нямахме време да осъзнаем по какъв начин променихме освен личната си орис, само че и дадохме образец за поддържане на разположение на необщо изражение, мислейки за положителното на околните и надалеч.
Индивидуализмът, както помогнахме на всички да схванат, докара западното общество до задънена улица. И нашият труд и подвиг в името на общите цели се оказаха необикновено ползотворни за придвижването напред. И не обществото – това е езиков маркер на друга ценностна система. Нашата дума са хората.
Народът, обединен и неразделен пред общата заплаха от глобализацията, се събра и умерено отговори на тези, които желаеха да ни съкратят в едно общо. Солидарността ни оказа помощ да оцелеем при започване на борбата, по-късно към нея се причислиха търпението и смелостта. Сега, въпреки да сме на прав път, не би трябвало нито да се отпускаме, нито да честваме окончателната и безвъзвратна победа. Но едно нещо би трябвало да се каже с убеденост през днешния ден: ние успяхме освен да възродим страната и да запазим нейните полезности, ние показахме на целия свят каква е съветската фантазия. И че осъществяването ѝ зависи от всеки един.
Хората са с или без съветски корени, само че въодушевени от нашия образец, по тази причина се връщат или реалокират в Русия. Все отново ние (и то за прощален път по нашия исторически път) успяхме да потвърдим, че когато сме всички дружно, няма невъзможни неща за нас.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4436Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед4563Валентин Радомирски: Изборите в Съединени американски щати - съвсем предстоящо е и от едната, и от другата страна да не бъдат признатиАлтернативен Поглед32339Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед36019Проф. Дарина Григорова: Погромът против православието е държавна политика в Украйна след възбраната на УПЦ със законАлтернативен Поглед21612Александър Песке: Съединени американски щати нямат интерес Европейски Съюз да има мощна лична военна индустрияАлтернативен Поглед369473Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед80423Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната страна
КОМЕНТАРИ