Европа се превръща в „черна дупка“ на световната политика
Има две неща, от които европейските елити може в действителност да се опасяват в връзките си с новата американска администрация. И възможното решение на администрацията на Тръмп да продължи военната борба с Русия в Украйна, само че да се освободи от разноските за него, не е най-сериозният проблем за тях.
Далеч сме от мисълта, че встъпването в служба от нов американски президент значи гражданска война във вътрешната и външната политика на тази мощ. Много е евентуално множеството от шумно декларираните цели или да се окажат непостижими, или неуспехите да се показват като победи.
Но даже това, което се заявява като стратегия за деяние, е задоволително за прочувствената реакция на Европа, район, който по едно и също време е в най-унизителна взаимозависимост от Америка и в това време води най-паразитното битие в актуалната интернационална политика.
В положение на такава двоякост нашите директни съседи на Запад са от няколко десетилетия.
Военно-политическият „ гръбнак ” на Европа беше пречупен по време на Втората международна война. Първо, съкрушителната победа на съветското оръжие, което унищожи последния център на континенталния милитаризъм.
Второ, поредната политика на американците по отношение на тези европейски страни, които съумяха да слагат под собствен надзор през 1945 година Тази политика се състоеше в редовно отнемане на европейците даже от минималната опция независимо да дефинират своето място в международните каузи.
Англия резервира някакъв военен дух - единствената от европейската „ Голяма тройка “, която не е бита от Русия страна. Но нейните материални благоприятни условия от дълго време са толкоз дребни, че могат да работят единствено „ под крилото “ на американците.
В случая с Италия и Германия обстановката беше елементарна: те бяха победени и сложени под директен външен надзор на Съединените щати. В други страни акцентът безпогрешно беше подложен върху основаването на следени политически и стопански елити. Сега тази политика просто доближи своя абсолют: европейските държавници са мениджъри от междинна ръка в американската система на световно въздействие. Там други на власт просто не останаха.
В подмяна на такава окаяна обстановка европейците, и елитите, и обществото, получиха от Съединените щати най-привилегирования достъп до преимуществата на глобализацията. Те получиха всичко належащо без битка или доста конкуренция. Комбинацията от тези две характерности сътвори неповторима обстановка: в случай че паразитизмът на американците се основава на тяхната мощ, то в тази ситуация на Европа основата на тази тяхна позиция в света е точно слабостта.
Европейските политици обичат непрекъснато да приказват за нуждата от превъзмогване на тази уязвимост. Нашият общ любим Еманюел Макрон е изключително сполучлив в това. Точно към това сякаш се пробва да ги тласка американската администрация на Доналд Тръмп.
Ето за какво в този момент е много мъчно да се разбере естеството на загрижеността на европейските политици по отношение на желанията на новите управляващи в Съединени американски щати. Не, на думи всичко наподобява разумно и към този момент го чухме, когато Тръмп за първи път стана наемодател на Белия дом през 2016 година Но на процедура има доста място за въпроси. И е мъчно да се откри какво, строго видяно, в тези проекти може да основава неодобрение у европейците при сегашните условия.
Изглежда изцяло нелогично да се допуска, че едно републиканско държавно управление в Америка ще изисква от европейците доста увеличение на разноските за защита. През последните три години непрестанно чуваме от водачите на самите европейски страни, че те интензивно се готвят за война с Русия и усилват личните си запаси за това.
Правителствата на Германия, Франция и Англия неведнъж са изразявали желанието си по лична самодейност да усилят разноските за оръжия и инфраструктура, нужни за борбата на изток. Като се има поради това, е мъчно да се схванат аргументите за тяхното неодобрение от настояванията на Вашингтон за повишение на военните разноски до 5% от Брутният вътрешен продукт.
Още повече, че от най-сериозни експертизи знаем, че систематичната русофобия и надигането на военна нервност в този момент са главните принадлежности за оцеляване на европейските елити. Това се удостоверява от елементарни наблюдения на благосклонно настроени към Русия европейски жители.
Ако европейските елити в действителност се насочват към война с нас, те би трябвало единствено да приветстват настояванията на Тръмп за увеличение на военните разноски. Във всеки случай най-малко да не показват угриженост за това. Или не са задоволително откровени, когато приказват за желанията си в връзките с Русия.
Освен това непрекъснато чуваме, че политици и дипломати в Европа са разтревожени от пренебрежителното отношение на новите американски управляващи към интернационалното право и организациите, които го съставляват на разнообразни равнища.
През последните години обаче целият свят имаше доста мотиви да види, че самите европейци са доста несериозни във връзка с разпоредбите и нормите, и непрестанно ги нарушават, в случай че техните ползи го изискват. През 1999 година европейските сили предоставиха най-вече сили за експанзията на НАТО против суверенна Югославия. Броят, да вземем за пример, на бойните полети против мирни сръбски градове на френската авиация тогава надвиши този на американците.
През 2011 година европейците непосредствено нарушиха резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за Либия, когато това им трябваше, с цел да завършат свалянето на законното държавно управление на Муамар Кадафи там. А в този момент европейските политици се редят на опашка, с цел да се срещнат със силите, завзели властта в Сирия.
Да не приказваме за присъединяване на страни от Европейски Съюз в „ глобите “ на Запада против Русия, които са противозаконни от позиция на интернационалното право. С други думи, европейските мнения по отношение на излизането на Съединени американски щати от интернационалните съглашения наподобяват някак изкуствени. Същото важи и за въпросите на правата и свободите, които в Европа са лимитирани в доста по-голяма степен, в сравнение с в множеството страни по света.
И по този начин, от какво в действителност могат да се опасяват европейците и техните политически елити в връзките с новата американска администрация? На първо място, несъмнено, тези, които са на власт: никой не се интересува изключително от мнението на елементарните гласоподаватели в Стария свят.
Може да се допусна, че в основата на техните страхове е страхът от цялостното евакуиране на Съединени американски щати от Европа и оставянето на нейните подопечни на произвола на ориста. Този въпрос също участва интензивно в политическите и експертни полемики. И в този случай обаче аргументите за страха са неразбираеми, защото безусловно няма кой да заплашва Европа без американска отбрана.
Далеч сме от мисълта, че Русия може даже теоретично да крои проекти за военна атака против огромните западноевропейски страни. Тя няма причина за това. А ориста на балтийските провинциалисти в действителност е изцяло безразлична към страни като Германия, Франция или Англия. И Северен поток очевидно не беше взривен от федералния канцлер на Германия. И въобще: Европа познава по-добре от всеки различен щедростта и прагматизма на руснаците.
Единственото съмнение, което в този момент може да се одобри за работещо, е, че Европа може да се опасява единствено от два вероятни завоя в американската политика. Първо, решенията на администрацията на Тръмп да продължи военната борба с Русия в Украйна, само че да отстрани всички разноски от себе си.
Няма подозрение, че политическият запас на Съединени американски щати е задоволителен, с цел да принуди европейците да смъкват и последните си гащи и да въоръжат режима в Киев. Второ, европейските политици просто се опасяват от всевъзможни промени в нормалния си метод на живот.
Първият проблем може по някакъв метод да бъде решен: посредством директни договаряния сред Русия и Съединени американски щати, които ще доведат до постигането на дълготраен мир с гаранции, че украинските земи няма да съставляват опасност за нас.
Второто обаче – нежеланието на европейците въобще да трансформират нещо – е доста по-сериозно. След епохи на славна и бурна история, Европа се трансформира в „ черна дупка “ на международната политика, с която е безусловно невероятно да се прави каквото и да било, и остава в това положение на западните граници на Русия.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7100Проф. Нина Дюлгерова: Ще създадат ли завоя ръководещите у нас след влизането на Тръмп в Белия дом!?Алтернативен Поглед6571Проф. Нина Дюлгерова: Тръмп даде обещание „ златна епоха ” за Съединени американски щати. Но каква ще е „ епохата на Европейски Съюз ” при неговото ръководство!?Алтернативен Поглед26632Яков Кедми: Налице е цялостна съгласуваност на политиката на Русия и Китай към САЩАлтернативен Поглед18105Яков Кедми: Ако канадската самостоятелност е под въпрос при Тръмп, какво да се каже за кубинската и венецуелската?Алтернативен Поглед10091Румен Петков: Факт е, че " " резервира достолепието на българското обществоАлтернативен Поглед657073Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед265633Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед179874Доц. Григор Сарийски: С нетрадиционни стопански средства Русия оцеля като най-санкционирана страна в света {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Далеч сме от мисълта, че встъпването в служба от нов американски президент значи гражданска война във вътрешната и външната политика на тази мощ. Много е евентуално множеството от шумно декларираните цели или да се окажат непостижими, или неуспехите да се показват като победи.
Но даже това, което се заявява като стратегия за деяние, е задоволително за прочувствената реакция на Европа, район, който по едно и също време е в най-унизителна взаимозависимост от Америка и в това време води най-паразитното битие в актуалната интернационална политика.
В положение на такава двоякост нашите директни съседи на Запад са от няколко десетилетия.
Военно-политическият „ гръбнак ” на Европа беше пречупен по време на Втората международна война. Първо, съкрушителната победа на съветското оръжие, което унищожи последния център на континенталния милитаризъм.
Второ, поредната политика на американците по отношение на тези европейски страни, които съумяха да слагат под собствен надзор през 1945 година Тази политика се състоеше в редовно отнемане на европейците даже от минималната опция независимо да дефинират своето място в международните каузи.
Англия резервира някакъв военен дух - единствената от европейската „ Голяма тройка “, която не е бита от Русия страна. Но нейните материални благоприятни условия от дълго време са толкоз дребни, че могат да работят единствено „ под крилото “ на американците.
В случая с Италия и Германия обстановката беше елементарна: те бяха победени и сложени под директен външен надзор на Съединените щати. В други страни акцентът безпогрешно беше подложен върху основаването на следени политически и стопански елити. Сега тази политика просто доближи своя абсолют: европейските държавници са мениджъри от междинна ръка в американската система на световно въздействие. Там други на власт просто не останаха.
В подмяна на такава окаяна обстановка европейците, и елитите, и обществото, получиха от Съединените щати най-привилегирования достъп до преимуществата на глобализацията. Те получиха всичко належащо без битка или доста конкуренция. Комбинацията от тези две характерности сътвори неповторима обстановка: в случай че паразитизмът на американците се основава на тяхната мощ, то в тази ситуация на Европа основата на тази тяхна позиция в света е точно слабостта.
Европейските политици обичат непрекъснато да приказват за нуждата от превъзмогване на тази уязвимост. Нашият общ любим Еманюел Макрон е изключително сполучлив в това. Точно към това сякаш се пробва да ги тласка американската администрация на Доналд Тръмп.
Ето за какво в този момент е много мъчно да се разбере естеството на загрижеността на европейските политици по отношение на желанията на новите управляващи в Съединени американски щати. Не, на думи всичко наподобява разумно и към този момент го чухме, когато Тръмп за първи път стана наемодател на Белия дом през 2016 година Но на процедура има доста място за въпроси. И е мъчно да се откри какво, строго видяно, в тези проекти може да основава неодобрение у европейците при сегашните условия.
Изглежда изцяло нелогично да се допуска, че едно републиканско държавно управление в Америка ще изисква от европейците доста увеличение на разноските за защита. През последните три години непрестанно чуваме от водачите на самите европейски страни, че те интензивно се готвят за война с Русия и усилват личните си запаси за това.
Правителствата на Германия, Франция и Англия неведнъж са изразявали желанието си по лична самодейност да усилят разноските за оръжия и инфраструктура, нужни за борбата на изток. Като се има поради това, е мъчно да се схванат аргументите за тяхното неодобрение от настояванията на Вашингтон за повишение на военните разноски до 5% от Брутният вътрешен продукт.
Още повече, че от най-сериозни експертизи знаем, че систематичната русофобия и надигането на военна нервност в този момент са главните принадлежности за оцеляване на европейските елити. Това се удостоверява от елементарни наблюдения на благосклонно настроени към Русия европейски жители.
Ако европейските елити в действителност се насочват към война с нас, те би трябвало единствено да приветстват настояванията на Тръмп за увеличение на военните разноски. Във всеки случай най-малко да не показват угриженост за това. Или не са задоволително откровени, когато приказват за желанията си в връзките с Русия.
Освен това непрекъснато чуваме, че политици и дипломати в Европа са разтревожени от пренебрежителното отношение на новите американски управляващи към интернационалното право и организациите, които го съставляват на разнообразни равнища.
През последните години обаче целият свят имаше доста мотиви да види, че самите европейци са доста несериозни във връзка с разпоредбите и нормите, и непрестанно ги нарушават, в случай че техните ползи го изискват. През 1999 година европейските сили предоставиха най-вече сили за експанзията на НАТО против суверенна Югославия. Броят, да вземем за пример, на бойните полети против мирни сръбски градове на френската авиация тогава надвиши този на американците.
През 2011 година европейците непосредствено нарушиха резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за Либия, когато това им трябваше, с цел да завършат свалянето на законното държавно управление на Муамар Кадафи там. А в този момент европейските политици се редят на опашка, с цел да се срещнат със силите, завзели властта в Сирия.
Да не приказваме за присъединяване на страни от Европейски Съюз в „ глобите “ на Запада против Русия, които са противозаконни от позиция на интернационалното право. С други думи, европейските мнения по отношение на излизането на Съединени американски щати от интернационалните съглашения наподобяват някак изкуствени. Същото важи и за въпросите на правата и свободите, които в Европа са лимитирани в доста по-голяма степен, в сравнение с в множеството страни по света.
И по този начин, от какво в действителност могат да се опасяват европейците и техните политически елити в връзките с новата американска администрация? На първо място, несъмнено, тези, които са на власт: никой не се интересува изключително от мнението на елементарните гласоподаватели в Стария свят.
Може да се допусна, че в основата на техните страхове е страхът от цялостното евакуиране на Съединени американски щати от Европа и оставянето на нейните подопечни на произвола на ориста. Този въпрос също участва интензивно в политическите и експертни полемики. И в този случай обаче аргументите за страха са неразбираеми, защото безусловно няма кой да заплашва Европа без американска отбрана.
Далеч сме от мисълта, че Русия може даже теоретично да крои проекти за военна атака против огромните западноевропейски страни. Тя няма причина за това. А ориста на балтийските провинциалисти в действителност е изцяло безразлична към страни като Германия, Франция или Англия. И Северен поток очевидно не беше взривен от федералния канцлер на Германия. И въобще: Европа познава по-добре от всеки различен щедростта и прагматизма на руснаците.
Единственото съмнение, което в този момент може да се одобри за работещо, е, че Европа може да се опасява единствено от два вероятни завоя в американската политика. Първо, решенията на администрацията на Тръмп да продължи военната борба с Русия в Украйна, само че да отстрани всички разноски от себе си.
Няма подозрение, че политическият запас на Съединени американски щати е задоволителен, с цел да принуди европейците да смъкват и последните си гащи и да въоръжат режима в Киев. Второ, европейските политици просто се опасяват от всевъзможни промени в нормалния си метод на живот.
Първият проблем може по някакъв метод да бъде решен: посредством директни договаряния сред Русия и Съединени американски щати, които ще доведат до постигането на дълготраен мир с гаранции, че украинските земи няма да съставляват опасност за нас.
Второто обаче – нежеланието на европейците въобще да трансформират нещо – е доста по-сериозно. След епохи на славна и бурна история, Европа се трансформира в „ черна дупка “ на международната политика, с която е безусловно невероятно да се прави каквото и да било, и остава в това положение на западните граници на Русия.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед7100Проф. Нина Дюлгерова: Ще създадат ли завоя ръководещите у нас след влизането на Тръмп в Белия дом!?Алтернативен Поглед6571Проф. Нина Дюлгерова: Тръмп даде обещание „ златна епоха ” за Съединени американски щати. Но каква ще е „ епохата на Европейски Съюз ” при неговото ръководство!?Алтернативен Поглед26632Яков Кедми: Налице е цялостна съгласуваност на политиката на Русия и Китай към САЩАлтернативен Поглед18105Яков Кедми: Ако канадската самостоятелност е под въпрос при Тръмп, какво да се каже за кубинската и венецуелската?Алтернативен Поглед10091Румен Петков: Факт е, че " " резервира достолепието на българското обществоАлтернативен Поглед657073Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед265633Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!Алтернативен Поглед179874Доц. Григор Сарийски: С нетрадиционни стопански средства Русия оцеля като най-санкционирана страна в света
КОМЕНТАРИ