Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости

╫ На Сирни Заговезни Небето и Земята си прощават, затова трябва да го направят и хората

" Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни Небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви "
(Мат. 6:14-15)

ПРАЗНИКЪТ

Сирни заговезни e ден на всеопрощението и един от най-големите християнски празници. Той стои на границата на зимния и пролетния празничен цикъл, дава началото на Младенци, Благовещение – пролетните празници, свързани с възраждащата се природа, само че също и на Тодоровата неделя, Лазаровден, Връбница - традиции, свързани с виталното и духовно възобновление на индивида.

От остарели времена прошката е измежду великите знаци на човешкия морал и достойнство, тъй като единствено индивидът с бездънен вътрешен мир може откровено да елементарни и да изиска амнистия. Затова на този ден църквата приканва вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат възкръсналия Христос.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари родственици и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри – и на всички места по-младите желаят амнистия и целуват ръка на домакините, като изричат обичайните думи на прошката: " Прощавай, мале, тате... ". – " Простено да ти е, Господ да прости " е наложителният отговор.

На сирнишката софра се яде за финален път млечна храна. Същинските пости стартират с поднасяне на халва, с цел да измие всеки зъбите си от блажното.
Цялата седмица преди Сирница, така наречен Месопусна неделя, минава под знака на неустоима жизнеспособност и обич, връзват се люлки, играят се хора. Сякаш за последно, тъй като от тук насетне стартират пост, самоограничение и примирение. Чрез всеобщо забавление, амнистия, обич и огнени вълшебен ритуали народът отбелязва седмицата, след която стартира огромният великденски пост, стопират сватбите и веселбите, светът и хората се трансформират.

Слънцето се обръща към лято, само че то е към момента надалеч, индивидът се настройва за религия, само че и за тежкия трудов сезон, който му следва. Сирница е празник, който е придружен от всенародното другарство, забавление, шерване с всички, с цялата общественост, само че дефинира границата към все по-интимните наслади и раздели на любовта, с цел да се затвори в края на вечерта в кръга на фамилията. На трапезата, към вързаната на конец халва, са се наредили най-близките хора. Още от другия ден стартира битката на всеки със себе си, общуването от ден на ден се стеснява, личността търси и преодолява себе си. Като молитва и като изповед.

РИТУАЛИ

През седмицата преди Сирница не се яде месо. Ядат се млечни артикули, яйца, масло. В понеделника преди Сирница народът е канел с мляко и самун ветровете да дойдат през лятото и да оказват помощ при веенето на житото. В съботата се изнася задушница.
Народът споделя, че на Сирница небето и земята си простят, по тази причина би трябвало да го създадат и хората. Великденското заговяване стартира с амнистия. Тя е трудността, което всеки би трябвало да прескочи, с цел да разбере и повярва и в прошката от кръста на Голгота. Искаме я от най-близките си – родителите и кумовете – рано сутринта на Сирница. При амнистия на мъж се носи лимон, а на жена – портокал. Младите си прощавали с последна целувка, тъй като през великденския пост и целувката се считала за грях.

Характерни са ритуалите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се има вяра, че докъдето стига светлината им, до такава степен ще има изобилие и няма да бие град. Прескача се запалена плява за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня очиства от демони и грехове. Вместо любовни пояснения в двора на обичаните се хвърлят запалени стрели от див дрян - " чавги ", " перници ", " лугачки ".

Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специфичен разграничен огън – " орлата " – и си дават свободата. Идва време за труд, не за венчило. Старите обети отпадат, всеки може да си избере нова обич и да поглежда с нея към Петковден, когато още веднъж стартират сватбите.
Вечерта след празничната софра на конец се връзва бяла халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се " хамка ". Това е последното ритуално ядене на блажна храна. Вярвало се е, че човек даже единствено със зъби да допре яйцето, те ще бъдат бели и здрави. След празника яйцето или сиренето от конеца се прибират и служат за лек през годината.

ТРАПЕЗА

Приготвят се гозби от пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук или кисело зеле, а също риба или рибник. Десертът нормално е баница с ябълки и орехи, сутляш, печени ябълки.

(The Return of the Prodigal Son, circa 1668, by Rembrandt)