Малките грешки на големите в историята
Ако презираш дребните, настъпи скорпиона и незабавно ще осъзнаеш грешката си… Както си схванал, драги читателю, става дума за грешките. Това е нещо, което вършим всеки ден и ни е простено, въпреки всичко ме елементарни хора. Но когато неточности вършат ГОЛЕМИТЕ… ооо, тук стартира забавното. И по този начин, да се отправим на едно странствуване към грешките от предишното.
• Смята се, че главен проблем на Наполеон по време на Руската компания били партизаните и студът. Точно тези фактори не са били взети под внимание от стратега. Върху същото весло по-късно стъпил и Хитлер, който не се бил поучил въобще от грешките на Наполеон.
• Според първичния план, кулата в Пиза трябвало да бъде стройна хубавица. Но 10 години след градежа на обекта почнал да се появява неочакван надолнище.
• Разработчиците позиционирали „ Титаник “ като най-големия, изцяло безвреден и непотопяем транспортен съд. Точно по тази причина на него имало пагубно малко избавителни средства. Тази неточност коствала живота на множеството пасажери.
• Звукозаписната компания Decca Records бързо осъзнала грешката си, откакто нарекла музиката на младата група Beatles безперспективна и непопулярна.
• Голямата неточност на персите била изтезанието на посланика на Чингис хан. Освен това, те изпратили и главата на посланика на великия хан.
• Виждайки пустеещите крайбрежия, холандците записали новия континент като неприспособим за живот. А след 10 години тук минали англичаните и включили Австралия към Британската империя.
• През 15 век Китай решил да се „ самоизолира “, отказвайки се от търговия с всевъзможни други страни.
• Благодарение на класическата неточност на Колумб през днешния ден сред Северна и Южна Америка има група острови на име Западна Индия.
• Точно 12 книгоиздателства са сметнали, че Хари Потър няма да се хареса на читателите и са отказали на Джоан Роулинг да издадат нейното произведение.
Разбира се, това надалеч не са всички неточности и неуспехи от предишното, в действителност са доста повече. Но стига за отрицателното! Нека забележим и един положителен случай в нашия живот:
На 1 март 1950 година църковен хор от град Биатрис (САЩ) трябвало, както всяка сряда, да е събере за подготовка. Но всички хористи закъснели пагубно. Свещеникът, жена му и щерка му не могли да дойдат в точния момент, тъй като момичето прекомерно дълго избирало каква рокля да си постави.
Друго момиче изгубило близо четвърт час, с цел да възпламени колата си, която преди този момент в никакъв случай не правела подобен проблем.
Друга била арестувана в колежа, решавайки задача по геометрия. Още две не могли да се откъснат от радиото, по което вървяло обичаното им предаване. Някой си лежащ след обяд да полегне и по най-баналния метод се успал.
Така или другояче никой (!) от 15 участници в хора не отишъл в уреченото време, 19:20. А едвам пет минути по-късно пустеещата църква… била взривена.
Хористите, чиито нормални места били в руини, нямало причина да се оплачат от ориста. По-скоро противоположното, трябвало да благодарят за щастливата случайност. Но дали е случайност?
