В цяла Европа свалиха ДДС за ресторанти само в България искат да го вдигнат
Ако политиците желаят да запазят доверието на туристическия бранш да гласоподават понижените ставки на Данък добавена стойност за заведенията
Туристическият бранш през последните години и в частност ресторантьорския е изправен пред поредност от фосмажорни тествания – две години пандемия, ограничавания и свито ползване, последвани от войната в Украйна, и е на ръба на своето оцеленване. Поредица от здравни, стопански и политически рецесии рефлектират извънредно отрицателно върху бранша. Разумните и радикални решения в помощ на бизнеса, каквото е понижаване на Данък добавена стойност за заведенията, е извънредно значимо за неговото оцеляване, безапелационни са от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
Туризмът като бранш бележи най огромни спадове от своето битие по данни на Световната организация по туризъм и Европейската асоциация на хотели, заведения за хранене, кафенета и заведения (ХОТРЕК), на която БХРА е член. Именно поради тази невиждана рецесия в бранша съвсем всички европейски страни постановат и ползват диференцирани ставка по Данък добавена стойност за сектора, ясно разбирайки, че тези ограничения са от извънредно значение за опазване на бранша, на неговата конкурентоспособност и непоклатимост. Затова и тези ограничения се трансформират в трайни и се препотвърждават, като даже се прибавят и нови понижения, в това число и от директните ни съперници в региона на туризма и промишлеността на гостоприемството в Европейски Съюз като Гърция. В момента Данък добавена стойност за кетъринг и хотелско настаняване в Европейски Съюз е понижено до ставки от порядъка на 4-5 на 100.
За страдание огромна част от българските политици включително и ръководещите не схващат смисъла на тази мярка за опазване на един от главните браншове на българската стопанска система. Идеята бе посредством разликата от понижението на Данък добавена стойност повече средства да останат във компаниите, които да бъдат обезщетени по този метод без да се дават директно пари от бюджета за коронавирус рецесията, както и посредством разликата да се обезпечат средства за хонорари на личния състав, което се е и получи след въвеждането на мярката. Още един път подчертаваме, че понижението на Данък добавена стойност за заведенията за хранене е мярка не за понижаване на цените в заведенията за крайните клиенти, а за стабилизиране на бранша и по-лесно понасяне на загубите, нанесени от поредицата от рецесии, уточни зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров.
По време на диалозите, които БХРА организира преди изборите за 47-то Народно заседание с всички водещи политически сили, всички партии изрично обявиха поддръжката си за тази мярка. Като най-силно за оставането й в действие упорстваха точно в този момент ръководещите съдружни сътрудници от ПППП, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и „ Да, България “. Още с гласуването на първия бюджет от обединението подчертаха тази си поддръжка, като гласоподаваха удължаването на мялката за по-ниска ставка на Данък добавена стойност за заведенията за хранене и заявиха, че ще я запазят и отсега нататък, защото тя е ефикасна, а възобновяване на бранша не може да стане незабавно. Но какво се оказа – минаха изборите и партиите не помниха какво са говорили иобещавали на бизнеса, безапелационни са от БХРА.
Димитров уточни, че след 2 години на непрекъснато отваряне и затваряне на заведенията и налагане на ограничения, които лимитират работата им, действително няма по какъв начин да се потвърди нарастване на физическата събираемост от Данък добавена стойност в бранша, заради обстоятелството, че бизнесът е работил на едвам 30-40 на 100 от потенциала си и едвам една трета от времето дейно.
Не на последно място с мярката се подкрепя и опазване на фрагментите в бранша, които сега са на санитарния най-малко след двегодишна липса на работа и пренасочване в други браншове на стопанската система.
Мярката е от извънредно значение за бранша, защото последствията от пандемията не могат да изчезнат с магическа пръчка, още повече, че проблемите в допълнение се задълбочават от военните дейности в Украйна, уточни ръководителят на БХРА Георги Щерев. Той акцентира, че туристическият сезон е извънредно сложен, а браншът регистрира спадове, макар оптимистичните резултати, които се чакаха преди започване на войната в Украйна.
С решението си ръководещите ще банкрутират бизнеса
Данни на ХОТРЕК, които от БХРА са предоставяли на поредност от ръководещи кабинети, туристически министри и депутати в няколко Народното събрание излиза наяве, че практиката, изключително в развитите туристически страни, е да се ползват по-ниски ставки за хотелиерството и ресторантьорството спрямо другите сектори, като в някои страни – Франция, Испания, Белгия и други, където туризмът е предпочитан бранш, ставките доближават от 4,5% до 6%.
Румъния също предприе действителни стъпки към понижаване на данъчната тежест в бранша на туризма от 5% до 9%. Това обгръща хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга, както и спортните уреди, атракционните паркове и местата за отдих. Румъния към този момент регистрира извънредно положителни резултати за туристическия бранш и стопанската система си.
Сред главните аргументи, които постановиха приемане на мярката с изключение на пандемията и кризана бяха задълбочаващите се проблеми с фрагментите в бранш туризъм, увеличение на заплатите и оттова на себестойността на предлаганите артикули, конкуренцията на заведенията от страна на комерсиалните вериги с витрините им за топли ястия.
Надценката в ресторантьорския отрасъл е с високи стойности, има огромна разлика сред цената на фактурите по придобиване и осъществения стокооборот. Това води до невисок данъчен заем и от там до огромно данъчно обвързване. При естествени стопански условия това не би създавало проблеми в сектора. Но върху цената на труда не се начислява Данък добавена стойност и не се употребява данъчен заем. А високият % на Данък добавена стойност и високите равнища на труда изяждат принадената стойност. За голяма част от данъчно задължените субекти, като дребните и междинни компании и търговски обекти, това е съдбовно и те се оказват пред избора да банкрутират и затворят или да преминат в сивия бранш.
Бясно препускащи цени, в резултат на инфлацията, тотално разминават равнището на допустимите цени и на потребителското търсене. В тези условия повишението на Данък добавена стойност ще докара до извънредно съществени последици за бранша на ресторантьорство. Това ще докара до цялостен отлив на клиенти и банкрути на заведения, акцентират членовете на БХРА.
Господа политици, в случай че желаете да запазите доверието на заетите в бранша, се надяваме че ще съумеете да вземете верни стопански и политически решения и ще подкрепите оставане на Данък добавена стойност на заведенията на към този момент признатите по-ниски равнища и след приключване на календарната година и даже ще превърнете мярката в непрекъсната.
Туристическият бранш през последните години и в частност ресторантьорския е изправен пред поредност от фосмажорни тествания – две години пандемия, ограничавания и свито ползване, последвани от войната в Украйна, и е на ръба на своето оцеленване. Поредица от здравни, стопански и политически рецесии рефлектират извънредно отрицателно върху бранша. Разумните и радикални решения в помощ на бизнеса, каквото е понижаване на Данък добавена стойност за заведенията, е извънредно значимо за неговото оцеляване, безапелационни са от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
Туризмът като бранш бележи най огромни спадове от своето битие по данни на Световната организация по туризъм и Европейската асоциация на хотели, заведения за хранене, кафенета и заведения (ХОТРЕК), на която БХРА е член. Именно поради тази невиждана рецесия в бранша съвсем всички европейски страни постановат и ползват диференцирани ставка по Данък добавена стойност за сектора, ясно разбирайки, че тези ограничения са от извънредно значение за опазване на бранша, на неговата конкурентоспособност и непоклатимост. Затова и тези ограничения се трансформират в трайни и се препотвърждават, като даже се прибавят и нови понижения, в това число и от директните ни съперници в региона на туризма и промишлеността на гостоприемството в Европейски Съюз като Гърция. В момента Данък добавена стойност за кетъринг и хотелско настаняване в Европейски Съюз е понижено до ставки от порядъка на 4-5 на 100.
За страдание огромна част от българските политици включително и ръководещите не схващат смисъла на тази мярка за опазване на един от главните браншове на българската стопанска система. Идеята бе посредством разликата от понижението на Данък добавена стойност повече средства да останат във компаниите, които да бъдат обезщетени по този метод без да се дават директно пари от бюджета за коронавирус рецесията, както и посредством разликата да се обезпечат средства за хонорари на личния състав, което се е и получи след въвеждането на мярката. Още един път подчертаваме, че понижението на Данък добавена стойност за заведенията за хранене е мярка не за понижаване на цените в заведенията за крайните клиенти, а за стабилизиране на бранша и по-лесно понасяне на загубите, нанесени от поредицата от рецесии, уточни зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров.
По време на диалозите, които БХРА организира преди изборите за 47-то Народно заседание с всички водещи политически сили, всички партии изрично обявиха поддръжката си за тази мярка. Като най-силно за оставането й в действие упорстваха точно в този момент ръководещите съдружни сътрудници от ПППП, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия и „ Да, България “. Още с гласуването на първия бюджет от обединението подчертаха тази си поддръжка, като гласоподаваха удължаването на мялката за по-ниска ставка на Данък добавена стойност за заведенията за хранене и заявиха, че ще я запазят и отсега нататък, защото тя е ефикасна, а възобновяване на бранша не може да стане незабавно. Но какво се оказа – минаха изборите и партиите не помниха какво са говорили иобещавали на бизнеса, безапелационни са от БХРА.
Димитров уточни, че след 2 години на непрекъснато отваряне и затваряне на заведенията и налагане на ограничения, които лимитират работата им, действително няма по какъв начин да се потвърди нарастване на физическата събираемост от Данък добавена стойност в бранша, заради обстоятелството, че бизнесът е работил на едвам 30-40 на 100 от потенциала си и едвам една трета от времето дейно.
Не на последно място с мярката се подкрепя и опазване на фрагментите в бранша, които сега са на санитарния най-малко след двегодишна липса на работа и пренасочване в други браншове на стопанската система.
Мярката е от извънредно значение за бранша, защото последствията от пандемията не могат да изчезнат с магическа пръчка, още повече, че проблемите в допълнение се задълбочават от военните дейности в Украйна, уточни ръководителят на БХРА Георги Щерев. Той акцентира, че туристическият сезон е извънредно сложен, а браншът регистрира спадове, макар оптимистичните резултати, които се чакаха преди започване на войната в Украйна.
С решението си ръководещите ще банкрутират бизнеса
Данни на ХОТРЕК, които от БХРА са предоставяли на поредност от ръководещи кабинети, туристически министри и депутати в няколко Народното събрание излиза наяве, че практиката, изключително в развитите туристически страни, е да се ползват по-ниски ставки за хотелиерството и ресторантьорството спрямо другите сектори, като в някои страни – Франция, Испания, Белгия и други, където туризмът е предпочитан бранш, ставките доближават от 4,5% до 6%.
Румъния също предприе действителни стъпки към понижаване на данъчната тежест в бранша на туризма от 5% до 9%. Това обгръща хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга, както и спортните уреди, атракционните паркове и местата за отдих. Румъния към този момент регистрира извънредно положителни резултати за туристическия бранш и стопанската система си.
Сред главните аргументи, които постановиха приемане на мярката с изключение на пандемията и кризана бяха задълбочаващите се проблеми с фрагментите в бранш туризъм, увеличение на заплатите и оттова на себестойността на предлаганите артикули, конкуренцията на заведенията от страна на комерсиалните вериги с витрините им за топли ястия.
Надценката в ресторантьорския отрасъл е с високи стойности, има огромна разлика сред цената на фактурите по придобиване и осъществения стокооборот. Това води до невисок данъчен заем и от там до огромно данъчно обвързване. При естествени стопански условия това не би създавало проблеми в сектора. Но върху цената на труда не се начислява Данък добавена стойност и не се употребява данъчен заем. А високият % на Данък добавена стойност и високите равнища на труда изяждат принадената стойност. За голяма част от данъчно задължените субекти, като дребните и междинни компании и търговски обекти, това е съдбовно и те се оказват пред избора да банкрутират и затворят или да преминат в сивия бранш.
Бясно препускащи цени, в резултат на инфлацията, тотално разминават равнището на допустимите цени и на потребителското търсене. В тези условия повишението на Данък добавена стойност ще докара до извънредно съществени последици за бранша на ресторантьорство. Това ще докара до цялостен отлив на клиенти и банкрути на заведения, акцентират членовете на БХРА.
Господа политици, в случай че желаете да запазите доверието на заетите в бранша, се надяваме че ще съумеете да вземете верни стопански и политически решения и ще подкрепите оставане на Данък добавена стойност на заведенията на към този момент признатите по-ниски равнища и след приключване на календарната година и даже ще превърнете мярката в непрекъсната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ