Готви ли Румен Радев четвърти служебен кабинет?
Ако по една или друга причина се стигне до оставка на съдружното държавно управление на Кирил Петков, то съгласно Конституцията още веднъж ще се завърти така наречен парламентарна
рулетка. При нея получилата най-вече гласове на последните избори политическа мощ - " Продължаваме промяната " ще има опция да сформира ново болшинство и ново държавно управление.
Ако не съумеят хората на Петков, президентът връчва изследователски мандат на втората партия - в тази ситуация ГЕРБ, а в случай че и те се провалят, Румен Радев ще избере да връчи директория с управнически мандат на трета групировка, този път по негов избор. Това може да е Българска социалистическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ, Движение за права и свободи или " Възраждане ".
Ако всички опити за сформиране на ново постоянно държавно управление в границите на настоящия парламент не съумеят, президентът разпуска 47-ото Народно заседание, назначава служебно държавно управление и дефинира дата за предварителни парламентарни избори.
Тройната коалиция може да продължи да взима решения в Народното събрание като да вземем за пример да смени министри или да назначи нов ръководител на КПКОНПИ. Тези решения се взимат с нормално болшинство или най-малко 61 народни представители. Голямо болшинство от 121 депутати е належащо в избрани процедури като да вземем за пример избор на съмнение, превъзмогване на президентско несъгласие или избор на нов състав на Висш съдебен съвет.
Откакто е президент от януари 2017 година, Румен Радев към този момент три пъти назначава служебно държавно управление. За пръв път това стана пет дни, откакто встъпи в първия си президентски мандат. Тогавашният министър председател Бойко Борисов подаде оставка през ноември 2016 година - часове след загубата на ГЕРБ на президентските избори. Служебен министър председател обаче бе назначен не от Росен Плевнелиев, а от Румен Радев и това бе някогашният парламентарен началник проф. Огнян Герджиков.
На изборите през май 2017 година ГЕРБ още веднъж се върна на власт и Бойко Борисов сформира третия си кабинет, който просъществува до май 2021 година След това България влезе в серпантина на политическа неустойчивост и на непрекъснати парламентарни избори, заради неспособност да бъде формирано постоянно държавно управление.
Това отвори пътя на президента Румен Радев през предходната година два пъти да назначава служебно държавно управление. И два пъти той дефинира за министър председател ген. Стефан Янев, който пък бе вицепремиер и министър на защитата в служебното държавно управление на Огнян Герджиков, също избор на президента.
Стефан Янев остана боен министър и в постоянното държавно управление на Кирил Петков, излъчено от четворна коалиция на 13 декември 2021 година и което в този момент съществено се разклати. Заради разлики с премиера Янев подаде оставка като министър, само че влезе в спор и с президента. Екс министърът образува нова политическа партия „ Български напредък " и при започване на май бе определен за неин водач.
Сега следва да забележим дали новата тройна коалиция на малцинството ще съумее да се задържи на власт посредством така наречен плаващи болшинства, търсейки поддръжка от досегашните си сътрудници от Има Такъв Народ и от опозицията в лицето на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Възраждане по разнообразни въпроси или ще се стигне до нови парламентарни избори - четвъртите в границите на година и половина. Тогава на ход е президентът Румен Радев с четвърто служебно държавно управление и със длъжностен министър председател, назначен персонално от него. И по този начин ще усъвършенства личния си връх в назначението на служебни държавни управления. Никой различен държавен глава преди него у нас не е определял толкоз доста кабинети. 
