Политическият ни псевдоелит тласка нацията с 200 към небитието
Ако перифразираме за вътрешно прилагане бат Бойко по какъв начин таковал/онаковал западни шефове, сме наясно, че политическият ни хайлайф е подкарал нацията с 200 към небитието. Няма по какъв начин да сме над бездната, злополуката е видна даже от Космоса - за 32 години без война популацията ни се стопи с 3 милиона и сме най-бързо изчезващата нация.
Обособилата се политическа върхушка след 10 ноември последователно наложи клептократичен модел на ръководство, корупцията стана метод на живот, правораздаването по думите на някогашен американски дипломат е единствено за богатите. Така резултатът на десетилетия проформа демократични промени се оказа гибелен: геноцид над личния народ - лъган, ограбван, опростачван,обезверен и прогонван.
Преди две години се появи някаква светлина в тунела на спасението, само че тя се оказа от срещуположен трен. Бунтът против по този начин наречения „ модел Борисов " се провали от подправената Чалга и още по-фалшивата Промяна. Изчезна болшинството „ за смяна ", в 48-ото Народно заседание имаме плаващи болшинства.
Съществените са две, които са преплетени в комплицирани политически и стоковопарични взаимовръзки - Евроатлантическо болшинство и Корупционно болшинство. В тези две болшинства влизат едни и същи партии - ГЕРБ, Продължаваме промяната, Движение за права и свободи и Демократична България.
Всички те са кой от кой по-атлантик, кой от кой по-голям русофоб... Същевременно Политическа партия и Демократична България упрекват в корупция ГЕРБ и Движение за права и свободи (модела Борисов), ГЕРБ и Движение за права и свободи, от своя страна, с изключение на в корупция упрекват двете партии на смяната в липса на обикновени управнически умения, в непрекъснати неистини и аматьорщина.
В трагикомичното ни 48-о Народно заседание това мощно евроатлантическо и корупционно болшинство (ПП, Демократична България, ГЕРБ и Движение за права и свободи, плюс новоизпечената групировка „ Винаги подготвен " на Стефан Янев) нямаше метод да направи държавно управление: каквито и нелепости да вършеха, дилетантите Просто Кирчо и Кокорчо не са самоубийци... Знаят, че коалират ли се с бате им Бойко, ще изчезнат от политическото съществуване, в този момент имат късмет в новите избори. Впрочем управническият им нонсенс работеше за „ модела ГЕРБ " и последователно изтегли затъналия до гуша в политическото мочурище Борисов. И той, вместо за кауша, се готви за нов мандат.
Е, натискът за държавно управление непременно не съумя, в този момент имаме нова действителност, както споделят просветени политолози, социолози и всевъзможни други потребители на апетитен бял самун на сенията на евроатлантическата идея и русофобията.
Впрочем какво ли друго би трябвало да се стори, с цел да разберем, че ни ръководят българофоби? Отказахме се от втора АЕЦ, от Южен поток, вместо енергиен балкански център сме уродливо горделив потребител.
Ще купуваме газ от братска Турция - правилно - съветски и по-скъп, само че... пък не сме подвластни от Москва... Малоумната ни върхушка трансферира зависимостите от освободителя на поробителя. Дали някой от настоящия ни псевдоелит помни името на турския общественик, който без притеснение преди време сподели, че турците ще завладеят България, само че този път без война...Такава е действителността, за евроатлантическите ни пионки е значимо да извършват, с цел да са допустимо най-дълго на трапезата.
Най-лесно им е на Движение за права и свободи - те са константна големина в бизнеса, хора като Данчо Ментата от време на време подлагаха на критика, хапеха „ Промяната ", само че постоянно и поучаваха „ дилетантите ", хвърляха им някакво избавително ласо. И ще хвърлят, такива като Карадайъ и Ментата са в същинско състезание с тях за „ най-боек евроатлантик "... Засега отпред обаче още веднъж е Бат`Бойко, а Христо Иванов е най-силен с рекламодателите. Както и да е, въпросът в евроатлантическото дясно е дали е допустимо (след изборите) да сътворят някаква коалиция, без да изпадне някой водач, а различен да отиде в пандиза. Дали пък няма да „ плеснат с ръце и да се прегърнат ", разделяйки тлъстата европейска баница поравно. Някак си...
Някак си пък стана обикновено за по този начин наричаната левица да не се възползва от управническия провал на десницата, от обстоятелството, че Корнелия Нинова с дейностите си като водач и министър сподели класа и улегналост, за разлика от сладурета като Кирчо, Асенчо, да не загатваме мрънкало като Христо Иванов.
Безразсъдни и обидни даже за днешното съществуване на Столетницата са боричканията вляво. Кого заблуждават някои псевдоинтелигентни „ леви ", че става дума за идеологически разлики, като е пределно ясно, че борбата е против Корнелия Нинова, за преодоляването на Българска социалистическа партия. Поне на някои „ леви гурута " е ясно, че върхушката на Българска социалистическа партия (следдесетоноемврийските лидери) бяха елементарни опортюнисти. Те бяха чували за съвременни теории, за конвергенция и впрочем, само че нямаха нито интелекта, нито политическата воля да служат на народа си.
Няма по какъв начин - прислужникът мисли за персонално оцеляване и кариера. Неслучайно Александър Лилов е прочут с фразата, че защото преходът е десен, Българска социалистическа партия ще се трансформира в... бутикова партия.Каква идеология, какви социалисти, във вижданията за прехода на Лилов, Луканов и сие нямаше и буквата „ С ". От много години глутница от карикатурни вождове ръфа тялото на Столетницата в опит да я оглавят.
Говорят за идеология, за връщане към изконни полезности и какви ли още не излияния, които в техните уста звучат като блюдкоч. Кой ще повярва на Мая Манолова, че желае обединяване на левицата, откакто претендент за кмет на София се правеше на дясна, а след това влезе в Народното събрание с крайнодесни сътрудници.
„ Възраждане " притегля от ден на ден поддръжка измежду обичайно ляв електорат, една от действителностите да се изживява като единствената българска партия. Впрочем повода към момента „ Възраждане " да не е от двете най-мощни партии са излъганите национални очаквания от псевдопатриотични обединения като „ Атака ", НФСБ и присъдружното им Вътрешна македонска революционна организация.
Както и да е...Преди следващите избори се питаме дали последните няколко Народното събрание бележат връх на негативната селекция на най-висшето политическо посланичество, или 49-ото Народно събрание ще е още по-сервилно, още по-некомпетентно и по-безпощадно към съдбините на хората и страната...
Автор: Захари Николов
Обособилата се политическа върхушка след 10 ноември последователно наложи клептократичен модел на ръководство, корупцията стана метод на живот, правораздаването по думите на някогашен американски дипломат е единствено за богатите. Така резултатът на десетилетия проформа демократични промени се оказа гибелен: геноцид над личния народ - лъган, ограбван, опростачван,обезверен и прогонван.
Преди две години се появи някаква светлина в тунела на спасението, само че тя се оказа от срещуположен трен. Бунтът против по този начин наречения „ модел Борисов " се провали от подправената Чалга и още по-фалшивата Промяна. Изчезна болшинството „ за смяна ", в 48-ото Народно заседание имаме плаващи болшинства.
Съществените са две, които са преплетени в комплицирани политически и стоковопарични взаимовръзки - Евроатлантическо болшинство и Корупционно болшинство. В тези две болшинства влизат едни и същи партии - ГЕРБ, Продължаваме промяната, Движение за права и свободи и Демократична България.
Всички те са кой от кой по-атлантик, кой от кой по-голям русофоб... Същевременно Политическа партия и Демократична България упрекват в корупция ГЕРБ и Движение за права и свободи (модела Борисов), ГЕРБ и Движение за права и свободи, от своя страна, с изключение на в корупция упрекват двете партии на смяната в липса на обикновени управнически умения, в непрекъснати неистини и аматьорщина.
В трагикомичното ни 48-о Народно заседание това мощно евроатлантическо и корупционно болшинство (ПП, Демократична България, ГЕРБ и Движение за права и свободи, плюс новоизпечената групировка „ Винаги подготвен " на Стефан Янев) нямаше метод да направи държавно управление: каквито и нелепости да вършеха, дилетантите Просто Кирчо и Кокорчо не са самоубийци... Знаят, че коалират ли се с бате им Бойко, ще изчезнат от политическото съществуване, в този момент имат късмет в новите избори. Впрочем управническият им нонсенс работеше за „ модела ГЕРБ " и последователно изтегли затъналия до гуша в политическото мочурище Борисов. И той, вместо за кауша, се готви за нов мандат.
Е, натискът за държавно управление непременно не съумя, в този момент имаме нова действителност, както споделят просветени политолози, социолози и всевъзможни други потребители на апетитен бял самун на сенията на евроатлантическата идея и русофобията.
Впрочем какво ли друго би трябвало да се стори, с цел да разберем, че ни ръководят българофоби? Отказахме се от втора АЕЦ, от Южен поток, вместо енергиен балкански център сме уродливо горделив потребител.
Ще купуваме газ от братска Турция - правилно - съветски и по-скъп, само че... пък не сме подвластни от Москва... Малоумната ни върхушка трансферира зависимостите от освободителя на поробителя. Дали някой от настоящия ни псевдоелит помни името на турския общественик, който без притеснение преди време сподели, че турците ще завладеят България, само че този път без война...Такава е действителността, за евроатлантическите ни пионки е значимо да извършват, с цел да са допустимо най-дълго на трапезата.
Най-лесно им е на Движение за права и свободи - те са константна големина в бизнеса, хора като Данчо Ментата от време на време подлагаха на критика, хапеха „ Промяната ", само че постоянно и поучаваха „ дилетантите ", хвърляха им някакво избавително ласо. И ще хвърлят, такива като Карадайъ и Ментата са в същинско състезание с тях за „ най-боек евроатлантик "... Засега отпред обаче още веднъж е Бат`Бойко, а Христо Иванов е най-силен с рекламодателите. Както и да е, въпросът в евроатлантическото дясно е дали е допустимо (след изборите) да сътворят някаква коалиция, без да изпадне някой водач, а различен да отиде в пандиза. Дали пък няма да „ плеснат с ръце и да се прегърнат ", разделяйки тлъстата европейска баница поравно. Някак си...
Някак си пък стана обикновено за по този начин наричаната левица да не се възползва от управническия провал на десницата, от обстоятелството, че Корнелия Нинова с дейностите си като водач и министър сподели класа и улегналост, за разлика от сладурета като Кирчо, Асенчо, да не загатваме мрънкало като Христо Иванов.
Безразсъдни и обидни даже за днешното съществуване на Столетницата са боричканията вляво. Кого заблуждават някои псевдоинтелигентни „ леви ", че става дума за идеологически разлики, като е пределно ясно, че борбата е против Корнелия Нинова, за преодоляването на Българска социалистическа партия. Поне на някои „ леви гурута " е ясно, че върхушката на Българска социалистическа партия (следдесетоноемврийските лидери) бяха елементарни опортюнисти. Те бяха чували за съвременни теории, за конвергенция и впрочем, само че нямаха нито интелекта, нито политическата воля да служат на народа си.
Няма по какъв начин - прислужникът мисли за персонално оцеляване и кариера. Неслучайно Александър Лилов е прочут с фразата, че защото преходът е десен, Българска социалистическа партия ще се трансформира в... бутикова партия.Каква идеология, какви социалисти, във вижданията за прехода на Лилов, Луканов и сие нямаше и буквата „ С ". От много години глутница от карикатурни вождове ръфа тялото на Столетницата в опит да я оглавят.
Говорят за идеология, за връщане към изконни полезности и какви ли още не излияния, които в техните уста звучат като блюдкоч. Кой ще повярва на Мая Манолова, че желае обединяване на левицата, откакто претендент за кмет на София се правеше на дясна, а след това влезе в Народното събрание с крайнодесни сътрудници.
„ Възраждане " притегля от ден на ден поддръжка измежду обичайно ляв електорат, една от действителностите да се изживява като единствената българска партия. Впрочем повода към момента „ Възраждане " да не е от двете най-мощни партии са излъганите национални очаквания от псевдопатриотични обединения като „ Атака ", НФСБ и присъдружното им Вътрешна македонска революционна организация.
Както и да е...Преди следващите избори се питаме дали последните няколко Народното събрание бележат връх на негативната селекция на най-висшето политическо посланичество, или 49-ото Народно събрание ще е още по-сервилно, още по-некомпетентно и по-безпощадно към съдбините на хората и страната...
Автор: Захари Николов
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ