Една и съща напитка, но... захар във Франция, а сироп в България
Ако пътувате до Атина, Прага или София това лято и си купите Fanta портокал, Pepsi или чипс, евентуално ще се изненадате, че те имат друг усет от този, който познавате. Макар да наподобяват безусловно същите, с познатите ви опаковки, те евентуално са разнообразни.
Добре пристигнали в света на така наречен " двойното качество " при храни и питиета, т.е. едни и същи марки артикули, да имат разлики в рецептите си в разнообразни страни в Европейски Съюз. Тази тематика към този момент над 10 години е във фокуса на Европейската комисия в търсене на решение, а инспекция на публицисти от разнообразни страни в Европейски Съюз демонстрира, че разликите в рецептите не престават да са факт. За първи път.
Как стартира всичко?
Първите сигнали за " двойното качество " бяха подадени през към този момент далечната 2011 година от Словашката асоциация на потребителите. Направени от нея лабораторни проби откриха, че газираните питиета и модифицираните храни на най-известните марки не са безусловно идентични в другите страни от Европейския съюз . През май 2017 година, когато България председателстваше съвета на Европейски Съюз, тогавашният министър председател Бойко Борисов назова това " хранителен апартейд " и го сложи като един от целите на София .
Още по тематиката
30 април 2018 16:39
" Това е неприемливо, обидно и съгласно мен даже нещо, останало от времето на апартейда - за едни храните в Европа да са с едно качество, за Източна Европа и за тези пазари - с друго качество, и то по-лошо. Всеки лекар ще ви каже, че една от най-големите рискове за здравето е това, което се яде и се пие ", сподели тогава Борисов. По-късно коментатори позволиха и детайл на пиар, изключително около изникнали по-късно хрумвания за основаване на самобитен с централа в София, който да следи точно за двойния стандарт. Зад тях тогава стоеше и тогавашният омбудсман Мая Манолова.
В България даже бяха направени публични при храни и питиета, които бяха оповестени и от Министерство на земеделието и храните.
" В продукта от България има глюкозен сироп, яйчен прахуляк, сгъстител гума гуар (Е412), а в този от Европейски Съюз няма. В продукта от Европейски Съюз има изсъхнало обезмаслено мляко, брашно от лупина и набухватели (натриев хидрогенкарбонат и пирофосфати), а в този от България няма . Има разграничение във типа и качеството на опаковките на двата аналога. Опаковката на продукта от БГ е щампован, затворен влагоустойчив книжен плик със сместа, а тази на продукта от Европейски Съюз е под формата на първокласно щампована картонена кутия , в която е подложен затворен плик от влагоустойчива хартия със сместа. ", звучаха част от изводите от проучването, направено през 2017 година Очаквано ведомството не разгласява марките на продуктите.
Именно в същото време 2017-2018 година Европейска комисия даде първото си заричане, че обстановката ще се промени.
" В Европейски Съюз не може да има консуматори второкласен " , съобщи тогавашният президентът на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер . През 2021 година относително изследване на мрежата от кореспонденти " Investigative Europe " удостовери, че в десетки видимо идентични артикули към момента има разлики в типовете масло (палмово или слънчогледово), типа на подсладителя и количеството захар според от страната. Това събитие е известно като " двойно качество " (на британски: *dual quality*).
Каква е обстановката в този момент с " двойното качество "
Между 2024 и 2025 година публицисти от 12-те европейски медии от консорциум Pulse, в това число и Mediapool , посетиха супермаркети и техните уеб сайтове, с цел да ревизират състава на продуктите съгласно написаното на етикетите.
Резултатът на малко: четенето на етикети сподели, че към момента има обилни разлики сред страните във връзка с съставките, количеството захар и даже калориите в продуктите на известни марки.
А в този момент, детайлите. В магазините намерихме една и съща на външен тип бутилка Fanta портокал, само че етикетите демонстрират, че усетът евентуално е друг. Защо? В Испания, Австрия, Франция, Дания, Гърция или Италия тази газирана напитка съдържа захар. В същото време в България, Чехия или Унгария същата напитка е подсладена със сироп от фруктоза и глюкоза, създаден посредством хидролиза на нишесте (от царевица или пшеница) .
Различията обаче не стопират дотук, сподели още инспекцията ни. Същата напитка се разграничава доста и по количеството концентрат на сок от портокал. То варира: от едвам 3% в Унгария, през 5% в Чехия и България до 8% в Испания, и е най-вече в Гърция - 12% .
При храните един и същи чипс е с друго количество сол в другите страни, откри инспекцията ни.
Купихме си чипс Doritos , който се оказа по-солен в Румъния, Чехия и България, в сравнение с в Германия, Франция, Ирландия, Испания. В чешки супермаркет Doritos със сладостен чили усет съдържа 1.4 г сол на 100 г; в България това количество е 1.3 година сол, само че за 90 грама.
Докато в Испания съдържа 0.89 г сол при разновидността с чили. В Румъния и Австрия този артикул със сирене, има 1.1 грама за 100 грама. Същата е цената и в България.
Не е ли време за захар на всички места?
Една от най-честите разлики е потреблението на разнообразни типове подсладители. Например Coca-Cola с автентичен усет съдържа захар в Испания, Франция и Австрия, само че в България, Чехия и Унгария съдържа сироп от глюкоза и фруктоза. Т.е. обстановката е същата като при подслаждането на Fanta .
По време на тази инспекция на консорциум Pulse, в който водеща роля по тази разработка има испанското издание El Confidential, Mediapool сложи въпроси на Coca Cola за разликите и използването на фруктозен сироп. Медията ни не получи отговори на запитването.
В последните години българските медии неведнъж са питали Coca Cola за какво в България и някои други страни компанията употребява фруктозо-глюкозен сироп и дали от това може да произлиза “двойно качество ”. В от преди няколко години, бе конкретизирано, че потреблението на разнообразни типове подсладители не оказва въздействие върху качеството на продукта.
" За производството на класическата Coca-Cola използваме разнообразни типове подсладители за другите страни, само че това по никакъв метод не оказва въздействие върху качеството на продукта . Фруктозо-глюкозният сироп съдържа фруктоза и глюкоза в съвсем равно количество. Фруктозо-глюкозният сироп и захарта имат идентична хранителна стойност и идентична наслада ", показаха тогава от компанията.
Оттам тогава прибавиха, че подсладителят от царевица, наименуван фруктозо-глюкозен сироп, се употребява в доста страни по света, в това число и в Съединени американски щати. " Този подсладител използваме и в България, така като закупуваме тази суровина от български производители ", се споделяше още в позицията.
Още по тематиката
17 юли 2025 11:55
Любопитен подробност е, че безусловно преди броени дни президентът на Съединени американски щати, продавана в Съединени американски щати.
" Говорих с " Coca Cola " да употребяват ИСТИНСКА тръстикова захар в колата в Съединените щати и те се съгласиха да го създадат ", написа Тръмп в обществената си мрежа Truth Social.
Тогава обаче Джон Боде, основен изпълнителен шеф на Асоциацията на преработвателите на царевица в Съединени американски щати, уточни, че в тази подмяна няма смисъл.
Експертите за двойното качество
Експертите считат, че двойното качество при храните може да се счита и за заблуждаваща процедура.
" Двойният стандарт при храните е освен въпрос на нечестна комерсиална процедура, само че е и тип заблуждаване на българските консуматори . Когато под една и съща марка се продават разнообразни предписания - било с повече захар, или с по-евтини сиропи и изкуствени добавки - това е съзнателно заблуждаване. Хората в България, вероятно получават артикул с друго качество, само че заплащат същата цена като в Западна Европа . Това е неприемливо и би трябвало да се спре с действителни ограничения, тъй като става дума освен за пазарна правдивост, само че и за публично здраве ", разяснява пред Mediapool инж. Андрей Велчев, ръководител на сдружението " За налична и качествена храна " .
Инж. Андрей Велчев, председател на сдружението " За налична и качествена храна "
От френската асоциация Foodwatch също са на мнение, че нито захарта, нито сиропът са здравословни.
" Дори и да употребяват друга рецепта, нито една от съставките не е по-здравословна “, разяснява Ингрид Крагл, шеф по информацията на асоциацията Foodwatch във Франция , която припомня пред El Confidencial, че свободните и добавените захари “са известни с разнообразни имена, само че резултатите върху здравето са идентични ". Тя се базира на проучване на Европейската организация за сигурност на храните (EFSA) от 2022 година
Ами особеното количество концентрат?
Разлики с плодовия концентрат, да вземем за пример със упоменатия образец с Fanta портокал, при който варира в необятни граници от 3 до 12%, също е обект на разбори.
На уеб страницата на Coca Cola в една от страните в Европейски Съюз компанията изяснява за какво " наличието на сок може да варира в другите страни ". Това " в огромна степен отразява сходните артикули, налични на локално равнище, както и локалните регулации ".
Освен това твърдят, че работят за понижаване на наличието на захар в напитките си, " по тази причина комбинацията от подсладители и захар в продукта може да варира съгласно страната ".
Попитан за тези разлики, представител на Coca-Cola в Европа отговори за консорциум Pulse:
" В сходство с локалните и европейските разпореждания, ние приспособяваме рецептите си, с цел да използваме съставки от локални вериги за доставки, да съблюдаваме локалните регулации и да сме в сходство със сравними артикули на всеки пазар. "
От компанията твърдят, че съблюдават " същите строги световни процеси, както и стандартите за артикули и съставки във всяка страна, в която оперираме. "
Ингрид Крагл от Foodwatch добави, че " портокалът във Fanta не е портокал, а концентрат, в който също има захар ". Важното е " общото количество свободни и добавени захари, без значение от формата им ", прибавя тя.
Световната здравна организация (СЗО) също предизвестява, че заместването на свободните захари с изкуствени подсладители не оказва помощ за управление на наднорменото тегло в дълготраен проект, а няколко изследвания допускат, че потреблението на заместители на захарта може да бъде обвързвана с нараснал риск от диабет вид 2, сърдечно-съдови болести и смъртност при възрастни.
Видовете подсладители, употребявани в кеновете на известните газирани питиета, също са разнообразни. Например в Испания, въпреки Fanta портокал да съдържа по-малко захар, в сравнение с в други страни, тя съдържа аспартам, “който никога не е по-добър ”, прецизира Ингрид Крагл.
" Аспартамът би трябвало да бъде неразрешен ", изрично декларира тя. Аспартамът (E-951) е 200 пъти по-сладък от захарта и е систематизиран от СЗО като " допустимо канцерогенен " (група 2B), макар че Европейската организация за сигурност на храните (EFSA) и други организации настояват, че е безвреден в нормалните дози (ДПД: 40 мг/кг/ден), изяснява пред El Confidencial доктор Иняки Елио, шеф на бакалавърската стратегия по хранене и диететика в Европейския университет на Атлантика.
Като цяло при газираните питиета количеството захар и калории също варира сред страните. За Coca-Cola се следи повече подслаждане и калории в България, Хърватия и Унгария. А при Pepsi в Австрия, България, Гърция, Полша и Румъния - има 50% повече захар спрямо други страни.
Етикети, цветове и липса на съгласие
За потребителя е на практика невероятно да разчете тези разлики в рецептите в дребния шрифт на етикетите. Затова асоциациите на потребителите, в това число Foodwatch, упорстват най-малко питателните етикети да са забележими на предната част на опаковката, подчертани с цветовете на светофара .
В ъвеждането на наложителна система на светофара за етикетите на храните и напитките в цяла Европа се провали през 2010 г. " заради мощната опозиция на хранителната промишленост ", напомнят от Foodwatch. Идеята на тази система бе по-мазните, солени и сладки храни да са обозначени с жълто или алено кръгче, което да предизвестява потребителите на правилото на светофара. И надлежно зелен кръгче да има при небогати на захар, сол или мазнини храни.
В момента тази система е налична единствено при някои артикули в седем страни от Европейски Съюз, в това число Испания. Затова ще би трябвало да продължите да четете дребния шрифт.
Намалява ли двойното качество?
Между 2018 и 2023 година двойните стандарти в продуктите са намалели от 31% на 24%, прецизират от Европейската организация на потребителите (BEUC). Организацията цитира изследване на Съвместния проучвателен център (JRC) на Европейската комисия, който оцени състава и представянето на 128 хранителни продукта от една и съща марка в 19 страни от Европейски Съюз. В 22% от случаите опаковката е била малко по-различна, а в 9% от случаите е била изцяло идентична за друг състав на съставките.
" Докато законовите пропуски останат отворени, същинското тъждество за европейските консуматори към момента е надалеч от реализиране ", разясниха специалистите от Неправителствени организации бранша.
А какво, в действителност, се случи със законодателството.
В отговор на тези и други изследвания Европейска комисия вкара така наречен инструкция " Омнибус " , която променя листата на нелоялните търговски практики в Директива 2005/29/ЕО и дефинира като подвеждаща " всяка търговия с артикул в дадена страна членка като еднакъв с артикул, предлаган в други страни членки, когато този артикул има доста друг състав или характерности, в случай че това не е целесъобразно от законни и справедливи фактори ", изяснява пред El Confidencial юристът по хранително право от Италия Лаура Карара, която е писала по тематиката за “двойното качество ” в Европейски Съюз.
Именно тези " справедливи фактори " обаче, съгласно адвокати, са самобитна " врата в закона ", през която се промушват разликите в рецептите.
От Европейската комисия твърдят El Confidencial, че " вземат доста съществено загрижеността за двойното качество на единния пазар ". Те напомнят, че през 2018 година предложиха нови, по-строги правила за отбрана на потребителите в границите на общата проверка на законодателството на Европейски Съюз за отбрана на потребителите, което докара до приемането на Директивата за възстановяване на използването и модернизацията през 2019 година
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Лола Гарсия (Еl confidencial ), Драгомир Николов (Mediapool, България), Ким Сон Хоанг (Der Standard, Австрия), Петр Йедличка (Denik Referendum, Чехия), Ема Луиз Стенхолм (Folijeton, Дания), Евангелия Пападопулу (Efsyn, Гърция), Дьорд Фолк, ( HVG Унгария), Мария Дилейни (The Journal, Ирландия), Лоренцо Ферари (OBCT, Италия), Юсте Анцевичюте (Delfi, Литва), Михал Кокот (Gazeta Wyborcza, Полша), Себастиан Прикоп(Hotnews, Румъния) и Франческа Барка (Voxeurop, Франция)
Добре пристигнали в света на така наречен " двойното качество " при храни и питиета, т.е. едни и същи марки артикули, да имат разлики в рецептите си в разнообразни страни в Европейски Съюз. Тази тематика към този момент над 10 години е във фокуса на Европейската комисия в търсене на решение, а инспекция на публицисти от разнообразни страни в Европейски Съюз демонстрира, че разликите в рецептите не престават да са факт. За първи път.
Как стартира всичко?
Първите сигнали за " двойното качество " бяха подадени през към този момент далечната 2011 година от Словашката асоциация на потребителите. Направени от нея лабораторни проби откриха, че газираните питиета и модифицираните храни на най-известните марки не са безусловно идентични в другите страни от Европейския съюз . През май 2017 година, когато България председателстваше съвета на Европейски Съюз, тогавашният министър председател Бойко Борисов назова това " хранителен апартейд " и го сложи като един от целите на София .
Още по тематиката
30 април 2018 16:39
" Това е неприемливо, обидно и съгласно мен даже нещо, останало от времето на апартейда - за едни храните в Европа да са с едно качество, за Източна Европа и за тези пазари - с друго качество, и то по-лошо. Всеки лекар ще ви каже, че една от най-големите рискове за здравето е това, което се яде и се пие ", сподели тогава Борисов. По-късно коментатори позволиха и детайл на пиар, изключително около изникнали по-късно хрумвания за основаване на самобитен с централа в София, който да следи точно за двойния стандарт. Зад тях тогава стоеше и тогавашният омбудсман Мая Манолова.
В България даже бяха направени публични при храни и питиета, които бяха оповестени и от Министерство на земеделието и храните.
" В продукта от България има глюкозен сироп, яйчен прахуляк, сгъстител гума гуар (Е412), а в този от Европейски Съюз няма. В продукта от Европейски Съюз има изсъхнало обезмаслено мляко, брашно от лупина и набухватели (натриев хидрогенкарбонат и пирофосфати), а в този от България няма . Има разграничение във типа и качеството на опаковките на двата аналога. Опаковката на продукта от БГ е щампован, затворен влагоустойчив книжен плик със сместа, а тази на продукта от Европейски Съюз е под формата на първокласно щампована картонена кутия , в която е подложен затворен плик от влагоустойчива хартия със сместа. ", звучаха част от изводите от проучването, направено през 2017 година Очаквано ведомството не разгласява марките на продуктите.
Именно в същото време 2017-2018 година Европейска комисия даде първото си заричане, че обстановката ще се промени.
" В Европейски Съюз не може да има консуматори второкласен " , съобщи тогавашният президентът на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер . През 2021 година относително изследване на мрежата от кореспонденти " Investigative Europe " удостовери, че в десетки видимо идентични артикули към момента има разлики в типовете масло (палмово или слънчогледово), типа на подсладителя и количеството захар според от страната. Това събитие е известно като " двойно качество " (на британски: *dual quality*).
Каква е обстановката в този момент с " двойното качество "
Между 2024 и 2025 година публицисти от 12-те европейски медии от консорциум Pulse, в това число и Mediapool , посетиха супермаркети и техните уеб сайтове, с цел да ревизират състава на продуктите съгласно написаното на етикетите.
Резултатът на малко: четенето на етикети сподели, че към момента има обилни разлики сред страните във връзка с съставките, количеството захар и даже калориите в продуктите на известни марки.
А в този момент, детайлите. В магазините намерихме една и съща на външен тип бутилка Fanta портокал, само че етикетите демонстрират, че усетът евентуално е друг. Защо? В Испания, Австрия, Франция, Дания, Гърция или Италия тази газирана напитка съдържа захар. В същото време в България, Чехия или Унгария същата напитка е подсладена със сироп от фруктоза и глюкоза, създаден посредством хидролиза на нишесте (от царевица или пшеница) .
Различията обаче не стопират дотук, сподели още инспекцията ни. Същата напитка се разграничава доста и по количеството концентрат на сок от портокал. То варира: от едвам 3% в Унгария, през 5% в Чехия и България до 8% в Испания, и е най-вече в Гърция - 12% .
При храните един и същи чипс е с друго количество сол в другите страни, откри инспекцията ни.
Купихме си чипс Doritos , който се оказа по-солен в Румъния, Чехия и България, в сравнение с в Германия, Франция, Ирландия, Испания. В чешки супермаркет Doritos със сладостен чили усет съдържа 1.4 г сол на 100 г; в България това количество е 1.3 година сол, само че за 90 грама.
Докато в Испания съдържа 0.89 г сол при разновидността с чили. В Румъния и Австрия този артикул със сирене, има 1.1 грама за 100 грама. Същата е цената и в България.
Не е ли време за захар на всички места?
Една от най-честите разлики е потреблението на разнообразни типове подсладители. Например Coca-Cola с автентичен усет съдържа захар в Испания, Франция и Австрия, само че в България, Чехия и Унгария съдържа сироп от глюкоза и фруктоза. Т.е. обстановката е същата като при подслаждането на Fanta .
По време на тази инспекция на консорциум Pulse, в който водеща роля по тази разработка има испанското издание El Confidential, Mediapool сложи въпроси на Coca Cola за разликите и използването на фруктозен сироп. Медията ни не получи отговори на запитването.
В последните години българските медии неведнъж са питали Coca Cola за какво в България и някои други страни компанията употребява фруктозо-глюкозен сироп и дали от това може да произлиза “двойно качество ”. В от преди няколко години, бе конкретизирано, че потреблението на разнообразни типове подсладители не оказва въздействие върху качеството на продукта.
" За производството на класическата Coca-Cola използваме разнообразни типове подсладители за другите страни, само че това по никакъв метод не оказва въздействие върху качеството на продукта . Фруктозо-глюкозният сироп съдържа фруктоза и глюкоза в съвсем равно количество. Фруктозо-глюкозният сироп и захарта имат идентична хранителна стойност и идентична наслада ", показаха тогава от компанията.
Оттам тогава прибавиха, че подсладителят от царевица, наименуван фруктозо-глюкозен сироп, се употребява в доста страни по света, в това число и в Съединени американски щати. " Този подсладител използваме и в България, така като закупуваме тази суровина от български производители ", се споделяше още в позицията.
Още по тематиката
17 юли 2025 11:55
Любопитен подробност е, че безусловно преди броени дни президентът на Съединени американски щати, продавана в Съединени американски щати.
" Говорих с " Coca Cola " да употребяват ИСТИНСКА тръстикова захар в колата в Съединените щати и те се съгласиха да го създадат ", написа Тръмп в обществената си мрежа Truth Social.
Тогава обаче Джон Боде, основен изпълнителен шеф на Асоциацията на преработвателите на царевица в Съединени американски щати, уточни, че в тази подмяна няма смисъл.
Експертите за двойното качество
Експертите считат, че двойното качество при храните може да се счита и за заблуждаваща процедура.
" Двойният стандарт при храните е освен въпрос на нечестна комерсиална процедура, само че е и тип заблуждаване на българските консуматори . Когато под една и съща марка се продават разнообразни предписания - било с повече захар, или с по-евтини сиропи и изкуствени добавки - това е съзнателно заблуждаване. Хората в България, вероятно получават артикул с друго качество, само че заплащат същата цена като в Западна Европа . Това е неприемливо и би трябвало да се спре с действителни ограничения, тъй като става дума освен за пазарна правдивост, само че и за публично здраве ", разяснява пред Mediapool инж. Андрей Велчев, ръководител на сдружението " За налична и качествена храна " .
Инж. Андрей Велчев, председател на сдружението " За налична и качествена храна "
От френската асоциация Foodwatch също са на мнение, че нито захарта, нито сиропът са здравословни.
" Дори и да употребяват друга рецепта, нито една от съставките не е по-здравословна “, разяснява Ингрид Крагл, шеф по информацията на асоциацията Foodwatch във Франция , която припомня пред El Confidencial, че свободните и добавените захари “са известни с разнообразни имена, само че резултатите върху здравето са идентични ". Тя се базира на проучване на Европейската организация за сигурност на храните (EFSA) от 2022 година
Ами особеното количество концентрат?
Разлики с плодовия концентрат, да вземем за пример със упоменатия образец с Fanta портокал, при който варира в необятни граници от 3 до 12%, също е обект на разбори.
На уеб страницата на Coca Cola в една от страните в Европейски Съюз компанията изяснява за какво " наличието на сок може да варира в другите страни ". Това " в огромна степен отразява сходните артикули, налични на локално равнище, както и локалните регулации ".
Освен това твърдят, че работят за понижаване на наличието на захар в напитките си, " по тази причина комбинацията от подсладители и захар в продукта може да варира съгласно страната ".
Попитан за тези разлики, представител на Coca-Cola в Европа отговори за консорциум Pulse:
" В сходство с локалните и европейските разпореждания, ние приспособяваме рецептите си, с цел да използваме съставки от локални вериги за доставки, да съблюдаваме локалните регулации и да сме в сходство със сравними артикули на всеки пазар. "
От компанията твърдят, че съблюдават " същите строги световни процеси, както и стандартите за артикули и съставки във всяка страна, в която оперираме. "
Ингрид Крагл от Foodwatch добави, че " портокалът във Fanta не е портокал, а концентрат, в който също има захар ". Важното е " общото количество свободни и добавени захари, без значение от формата им ", прибавя тя.
Световната здравна организация (СЗО) също предизвестява, че заместването на свободните захари с изкуствени подсладители не оказва помощ за управление на наднорменото тегло в дълготраен проект, а няколко изследвания допускат, че потреблението на заместители на захарта може да бъде обвързвана с нараснал риск от диабет вид 2, сърдечно-съдови болести и смъртност при възрастни.
Видовете подсладители, употребявани в кеновете на известните газирани питиета, също са разнообразни. Например в Испания, въпреки Fanta портокал да съдържа по-малко захар, в сравнение с в други страни, тя съдържа аспартам, “който никога не е по-добър ”, прецизира Ингрид Крагл.
" Аспартамът би трябвало да бъде неразрешен ", изрично декларира тя. Аспартамът (E-951) е 200 пъти по-сладък от захарта и е систематизиран от СЗО като " допустимо канцерогенен " (група 2B), макар че Европейската организация за сигурност на храните (EFSA) и други организации настояват, че е безвреден в нормалните дози (ДПД: 40 мг/кг/ден), изяснява пред El Confidencial доктор Иняки Елио, шеф на бакалавърската стратегия по хранене и диететика в Европейския университет на Атлантика.
Като цяло при газираните питиета количеството захар и калории също варира сред страните. За Coca-Cola се следи повече подслаждане и калории в България, Хърватия и Унгария. А при Pepsi в Австрия, България, Гърция, Полша и Румъния - има 50% повече захар спрямо други страни.
Етикети, цветове и липса на съгласие
За потребителя е на практика невероятно да разчете тези разлики в рецептите в дребния шрифт на етикетите. Затова асоциациите на потребителите, в това число Foodwatch, упорстват най-малко питателните етикети да са забележими на предната част на опаковката, подчертани с цветовете на светофара .
В ъвеждането на наложителна система на светофара за етикетите на храните и напитките в цяла Европа се провали през 2010 г. " заради мощната опозиция на хранителната промишленост ", напомнят от Foodwatch. Идеята на тази система бе по-мазните, солени и сладки храни да са обозначени с жълто или алено кръгче, което да предизвестява потребителите на правилото на светофара. И надлежно зелен кръгче да има при небогати на захар, сол или мазнини храни.
В момента тази система е налична единствено при някои артикули в седем страни от Европейски Съюз, в това число Испания. Затова ще би трябвало да продължите да четете дребния шрифт.
Намалява ли двойното качество?
Между 2018 и 2023 година двойните стандарти в продуктите са намалели от 31% на 24%, прецизират от Европейската организация на потребителите (BEUC). Организацията цитира изследване на Съвместния проучвателен център (JRC) на Европейската комисия, който оцени състава и представянето на 128 хранителни продукта от една и съща марка в 19 страни от Европейски Съюз. В 22% от случаите опаковката е била малко по-различна, а в 9% от случаите е била изцяло идентична за друг състав на съставките.
" Докато законовите пропуски останат отворени, същинското тъждество за европейските консуматори към момента е надалеч от реализиране ", разясниха специалистите от Неправителствени организации бранша.
А какво, в действителност, се случи със законодателството.
В отговор на тези и други изследвания Европейска комисия вкара така наречен инструкция " Омнибус " , която променя листата на нелоялните търговски практики в Директива 2005/29/ЕО и дефинира като подвеждаща " всяка търговия с артикул в дадена страна членка като еднакъв с артикул, предлаган в други страни членки, когато този артикул има доста друг състав или характерности, в случай че това не е целесъобразно от законни и справедливи фактори ", изяснява пред El Confidencial юристът по хранително право от Италия Лаура Карара, която е писала по тематиката за “двойното качество ” в Европейски Съюз.
Именно тези " справедливи фактори " обаче, съгласно адвокати, са самобитна " врата в закона ", през която се промушват разликите в рецептите.
От Европейската комисия твърдят El Confidencial, че " вземат доста съществено загрижеността за двойното качество на единния пазар ". Те напомнят, че през 2018 година предложиха нови, по-строги правила за отбрана на потребителите в границите на общата проверка на законодателството на Европейски Съюз за отбрана на потребителите, което докара до приемането на Директивата за възстановяване на използването и модернизацията през 2019 година
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Лола Гарсия (Еl confidencial ), Драгомир Николов (Mediapool, България), Ким Сон Хоанг (Der Standard, Австрия), Петр Йедличка (Denik Referendum, Чехия), Ема Луиз Стенхолм (Folijeton, Дания), Евангелия Пападопулу (Efsyn, Гърция), Дьорд Фолк, ( HVG Унгария), Мария Дилейни (The Journal, Ирландия), Лоренцо Ферари (OBCT, Италия), Юсте Анцевичюте (Delfi, Литва), Михал Кокот (Gazeta Wyborcza, Полша), Себастиан Прикоп(Hotnews, Румъния) и Франческа Барка (Voxeurop, Франция)
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ