За мен изкуството е животът на душата ~ Емилиян СТАНЕВ
„ Ако някой умее да нарисува душа, той ще нарисува всичко у индивида ”.
Истинската литература, същинското изкуство, стартира от душевните кладенци, в които са се опитвали да влязат хора като Кант, като Хегел, като Лайбниц, като Ницше, като Маркс, както и религиозните гении. Там е изворът на огромното изкуство. А то изисква, както ви споделих през вчерашния ден, огромни душевни сили. Затуй някои хора на изкуството се самоубиват, други полудяват. Трети пък желаят да станат светци като Толстой.
И татко ми, и майка ми знаеха доста национални песни, приказки и митове. Особено татко ми - той пееше национални песни с доста възприятие и от него съм чувал остарели песни, които другаде не съм чувал. Трябва да ви кажа, че от ранно детство почувствах силата и хубостта на националното творчество. Сега постоянно чета националните умотворения и скърбя, че съм беззащитен да употребявам и обогатя това дивно завещание.
В пъкъла бях, гледах безумията на човешкия жанр и тъгите му. А доста от дамите ме диреха с погледи. Не телесната ми красота и младост, ами моята външност на светец ги привличаше. Като агнец сред вълци съм изглеждал, обаче друга бе истината – по-окаян бях, тъй като тия люде не познаваха дълбочината на прегрешението, нито я търсеха с отчаянието на Искариот. Горко на падналите ангели, само че по-горко на този, който самичък влиза в пъкъла за мъдрост!…
(„ Антихрист ”)
Подлец е индивидът, от уязвимост е лукавец! А щом е така, насилвай го за негово положително и за положителното на всички.
О, неразумни, не си ли схванал, че като оставиш индивида самичък да избира, той ще се обърка в положителното и злото, ще плюе на твоето съвършенство и ще заживее плътски.
(„ Тихик и Назарий ”)
Отива си денят и на следващия ден съм на път. Казват, че някъде сред Сливен и село Марен, от което Муратовите пратеници в миналото бяха поели Шишмановата сестра, още имало свободна българска земя. Затам потеглям…
Ето птица отлита. Къде летиш, птицо? Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро? Кой ви зове, кой ви води и накъде? Къде отиваш и ти, дребосъче?…
Ако е казано в евангелието – ще погледнат тогова, който прободоха, кой ще огледа мене, поругания българин?
(„ Антихрист ”)
Снимка: photoarhiv-todorslavchev.com
