Борбата с корупцията, боядисана в зелено
Ако някой чужденец се интересува преднамерено или инцидентно по какъв начин върви битката с корупцията в България, може да се осведоми от разнообразни източници, а може и да се дезинформира от някои.
Известно е, че по целия свят има хора, които по обясними и необясними аргументи избират дезинформацията и обърквацията. А има и такива, които си вадят хляба или забогатяват, като очернят личната си страна.
На тия хора предлагаме един Доклад, наименуван „ Борба с корупцията: от поети задължения към деяние “, като сме уверени, че ще го харесат. Пред титулната страница е маркирано, че е писан по поръчка на Групата на зелените в Европейския парламент. Точно по този начин – същата тази група, която се прочу през зимата у нас около визитата на една нейна представителка – крайнолявата екстремистка Ска Келер. Гостенката, известна най-вече като апологет на ислямското настъпление в Европа, пристигна да поддържа протестиращите против градежа на въжен превоз в Банско и да ни предложи да караме ски в Австрия. Тя беше, меко казано, нелюбезно посрещната от банскалии с плакати: „ Ска, не си мечтана у нас! “.
Може би въодушевено от тази жена или пък от някоя нейна другарка, правенето на отчета за корупцията в България е предоставено на Александър Кашъмов, един от най-именитите български юристи. И той, с цялата си опитност на умел правист, се е постарал на 67 страници да потвърди поговорката, че който заплаща, той поръчва музиката. При това наподобява се е затруднил, тъй като на към 37 страници е повторил написаното на останалите 30.
Неговото ревю, оповестено под редакцията на някоя си Пам Бартлет Кинтанила, съдържа най-вече рецензия, поднесена по известния измежду пишещите способ: „ Да, обаче не “.
Ще го цитираме в обобщение.
Да, „ съгласно международната ранглиста на „ Прозрачност без граници “ България е на 69-то място по корупция от 168 страни – т.е. някъде по средата “, което е относително добре.
Обаче не, тъй като „ страната ни остава с най-нисък резултат в Индекса за разбиране на корупцията по отношение на напредналите европейски страни. “
Да, „ през 2016 година делът на семействата, които са платили рушвет при достъп до съществени услуги в България, е бил 17% – % относително порядъчен – тъй като съставлява по-ниско равнище на корупция спрямо Румъния, където този % е 20, Унгария, където е 22% и Литва, където е 24%. “
Обаче не. Това било срамна за нас статистика, „ тъй като равнището на корупция в България е по-високо от равнището в Швеция, Франция Португалия, Германия и Италия, където процентите са от 0 до 7. “ Друг е въпросът до каква степен са правилни.
Да, „ България означи забележителен прогрес през последните 17 години и има към този момент дълготраен опит в правенето и използването на политики за битка с корупцията. Първата национална тактика беше осъществена в интервала 2001-2005 година Оттогава са признати редица законодателни актове и са основани характерни антикорупционни органи. “ Тези органи, изброени и разказани на 6 страници от „ зеления “ отчет ( стр. 59 – 63) не са един и два, а повече от двайсет – Национален съвет по антикорупционни политики, Главен инспекторат към Министерски съвет, Инспекторати в министерствата, БОРКОР, Комисия за определяне и попречване на спор на ползи ( КПУКИ), Комисия за лишаване на имуществото, добито по незаконен метод, специфични отдели към полицията, НСБОП, ДАНС и други, което е похвално.
Обаче не, тъй като бил „ нужен по-всеобхватен и пореден метод и фокусът би трябвало да бъде пренасочен още веднъж към предотвратяването “, каквото и да значи това.
Да, „ България интензивно взе участие в интернационалните антикорупционни начинания, подписвайки всички съществени интернационалните конвенции и последователно ги вкарва в законодателството “, тъй че би могла да бъде позитивен образец за други страни.
Обаче не. Причината била, че „ осъществяването на законите е на ниско равнище и до неотдавна не съществуваше специфичен орган за битка с корупцията, основан по специфичен закон и множеството от напъните остават по-скоро секторни и фрагментарни. “
Многоочакваният специфичен закон за битка с корупцията беше признат от Народното събрание през 2017 година “ и това е позитивно.
Обаче не, защото „ по-късно – на 2 януари 2018 година беше наложено несъгласие от страна на президента заради многочислените дефекти в новите разпореждания. Това несъгласие бе отхвърлено от Народното събрание и и законът бе признат на 12 януари без никакви промени. „
Да, „ новият закон беше признат, с цел да вкара усъвършенствания в битката с корупцията “ – значи има политическа воля за това и учредения за оптимизъм.
Обаче не, „ тъй като този закон породи съществени опасения по отношение на отбраната на лицата, които подават сигнали за нарушавания, даже утежнява сегашните равнища на отбрана и дава опция за следващо правосъдно гонене на тези, които подават сигнали за корупционни закононарушения. Освен това Комисията, която беше основана да го извърши, не разполага с пълномощия в доста значими области, което по този метод повдига спомагателни въпроси за използването на закона на процедура. “ А какви са тия въпроси – един демон знае.
Да, „ през последните 17 години Наказателният кодекс бе променян последователно и обсегът на закононарушенията, свързани с корупцията, нараства. Понятието рушвет бе разширено, с цел да включва както материални, по този начин и нематериални облаги. Освен това подкупите в частния бранш са криминализирани, а по този начин също и търговията с въздействие, както и подкупването на арбитри и юристи “ – значи нужното е направено.
Ама не. Защо? Защото „ едвам през 2017 година в България се разисква специфичен закон за битка срещу корупцията. “
Да, „ разискванията на повсеместен законопроект за битка с корупцията в започнаха да следват рекомендациите от отчетите на Еврокомисията за напредъка на България по Механизма за съдействие и инспекция. “
Обаче не – не всичко е наред: „ Процесът на правене на закона не се основава на изчерпателен разбор на актуалната обстановка и проектозаконът не преглежда доста от проблемите, които към този момент са зародили при използването на съществуващите секторни закони “.
Да, „ Законът за битка с корупцията предлага да бъде основана Комисия за битка с корупцията с мандат да събира и следи декларациите, показани от длъжностните лица. Декларациите за активи и спор ползи ще бъдат дефинитивно комбинирани в обединен документ, което е удобно усъвършенстване. „
Обаче не. Благоприятното се обезвредило изцяло от това, че „ в доста връзки проектозаконът съставлява в реалност стъпка обратно в съпоставяне със съществуващия режим. Например, Народното събрание отстрани отбраната на лицата, подаващи сигнали за нарушавания и по този метод утежни доста равнището на отбрана, основано през последните единадесет години “. Текстът за „ отбраната на лицата “ се повтаря още няколко пъти по-нататък в отчета, може би за тия, които не са го прочели първия път деликатно.
Бихме цитирали още от поръчаното четиво за подкупите и другите типове неследващи се блага, поръчано от зелените в Европарламента, само че и по този начин е ясно – четивото внушава, че каквото и да вършим тук в България, го вършим доста зле и това е.
Да, юрист Александър Кашъмов и редакторката му Пам Бартлет Кинтанила са си получили несъмнено хонорара за боядисания в зелено отчет. Парите нямат цвят, тъй че неприятно няма.
Обаче не. Струва ни се въпреки всичко, че не е добре за пари да очерняш страната си.
Известно е, че по целия свят има хора, които по обясними и необясними аргументи избират дезинформацията и обърквацията. А има и такива, които си вадят хляба или забогатяват, като очернят личната си страна.
На тия хора предлагаме един Доклад, наименуван „ Борба с корупцията: от поети задължения към деяние “, като сме уверени, че ще го харесат. Пред титулната страница е маркирано, че е писан по поръчка на Групата на зелените в Европейския парламент. Точно по този начин – същата тази група, която се прочу през зимата у нас около визитата на една нейна представителка – крайнолявата екстремистка Ска Келер. Гостенката, известна най-вече като апологет на ислямското настъпление в Европа, пристигна да поддържа протестиращите против градежа на въжен превоз в Банско и да ни предложи да караме ски в Австрия. Тя беше, меко казано, нелюбезно посрещната от банскалии с плакати: „ Ска, не си мечтана у нас! “.
Може би въодушевено от тази жена или пък от някоя нейна другарка, правенето на отчета за корупцията в България е предоставено на Александър Кашъмов, един от най-именитите български юристи. И той, с цялата си опитност на умел правист, се е постарал на 67 страници да потвърди поговорката, че който заплаща, той поръчва музиката. При това наподобява се е затруднил, тъй като на към 37 страници е повторил написаното на останалите 30.
Неговото ревю, оповестено под редакцията на някоя си Пам Бартлет Кинтанила, съдържа най-вече рецензия, поднесена по известния измежду пишещите способ: „ Да, обаче не “.
Ще го цитираме в обобщение.
Да, „ съгласно международната ранглиста на „ Прозрачност без граници “ България е на 69-то място по корупция от 168 страни – т.е. някъде по средата “, което е относително добре.
Обаче не, тъй като „ страната ни остава с най-нисък резултат в Индекса за разбиране на корупцията по отношение на напредналите европейски страни. “
Да, „ през 2016 година делът на семействата, които са платили рушвет при достъп до съществени услуги в България, е бил 17% – % относително порядъчен – тъй като съставлява по-ниско равнище на корупция спрямо Румъния, където този % е 20, Унгария, където е 22% и Литва, където е 24%. “
Обаче не. Това било срамна за нас статистика, „ тъй като равнището на корупция в България е по-високо от равнището в Швеция, Франция Португалия, Германия и Италия, където процентите са от 0 до 7. “ Друг е въпросът до каква степен са правилни.
Да, „ България означи забележителен прогрес през последните 17 години и има към този момент дълготраен опит в правенето и използването на политики за битка с корупцията. Първата национална тактика беше осъществена в интервала 2001-2005 година Оттогава са признати редица законодателни актове и са основани характерни антикорупционни органи. “ Тези органи, изброени и разказани на 6 страници от „ зеления “ отчет ( стр. 59 – 63) не са един и два, а повече от двайсет – Национален съвет по антикорупционни политики, Главен инспекторат към Министерски съвет, Инспекторати в министерствата, БОРКОР, Комисия за определяне и попречване на спор на ползи ( КПУКИ), Комисия за лишаване на имуществото, добито по незаконен метод, специфични отдели към полицията, НСБОП, ДАНС и други, което е похвално.
Обаче не, тъй като бил „ нужен по-всеобхватен и пореден метод и фокусът би трябвало да бъде пренасочен още веднъж към предотвратяването “, каквото и да значи това.
Да, „ България интензивно взе участие в интернационалните антикорупционни начинания, подписвайки всички съществени интернационалните конвенции и последователно ги вкарва в законодателството “, тъй че би могла да бъде позитивен образец за други страни.
Обаче не. Причината била, че „ осъществяването на законите е на ниско равнище и до неотдавна не съществуваше специфичен орган за битка с корупцията, основан по специфичен закон и множеството от напъните остават по-скоро секторни и фрагментарни. “
Многоочакваният специфичен закон за битка с корупцията беше признат от Народното събрание през 2017 година “ и това е позитивно.
Обаче не, защото „ по-късно – на 2 януари 2018 година беше наложено несъгласие от страна на президента заради многочислените дефекти в новите разпореждания. Това несъгласие бе отхвърлено от Народното събрание и и законът бе признат на 12 януари без никакви промени. „
Да, „ новият закон беше признат, с цел да вкара усъвършенствания в битката с корупцията “ – значи има политическа воля за това и учредения за оптимизъм.
Обаче не, „ тъй като този закон породи съществени опасения по отношение на отбраната на лицата, които подават сигнали за нарушавания, даже утежнява сегашните равнища на отбрана и дава опция за следващо правосъдно гонене на тези, които подават сигнали за корупционни закононарушения. Освен това Комисията, която беше основана да го извърши, не разполага с пълномощия в доста значими области, което по този метод повдига спомагателни въпроси за използването на закона на процедура. “ А какви са тия въпроси – един демон знае.
Да, „ през последните 17 години Наказателният кодекс бе променян последователно и обсегът на закононарушенията, свързани с корупцията, нараства. Понятието рушвет бе разширено, с цел да включва както материални, по този начин и нематериални облаги. Освен това подкупите в частния бранш са криминализирани, а по този начин също и търговията с въздействие, както и подкупването на арбитри и юристи “ – значи нужното е направено.
Ама не. Защо? Защото „ едвам през 2017 година в България се разисква специфичен закон за битка срещу корупцията. “
Да, „ разискванията на повсеместен законопроект за битка с корупцията в започнаха да следват рекомендациите от отчетите на Еврокомисията за напредъка на България по Механизма за съдействие и инспекция. “
Обаче не – не всичко е наред: „ Процесът на правене на закона не се основава на изчерпателен разбор на актуалната обстановка и проектозаконът не преглежда доста от проблемите, които към този момент са зародили при използването на съществуващите секторни закони “.
Да, „ Законът за битка с корупцията предлага да бъде основана Комисия за битка с корупцията с мандат да събира и следи декларациите, показани от длъжностните лица. Декларациите за активи и спор ползи ще бъдат дефинитивно комбинирани в обединен документ, което е удобно усъвършенстване. „
Обаче не. Благоприятното се обезвредило изцяло от това, че „ в доста връзки проектозаконът съставлява в реалност стъпка обратно в съпоставяне със съществуващия режим. Например, Народното събрание отстрани отбраната на лицата, подаващи сигнали за нарушавания и по този метод утежни доста равнището на отбрана, основано през последните единадесет години “. Текстът за „ отбраната на лицата “ се повтаря още няколко пъти по-нататък в отчета, може би за тия, които не са го прочели първия път деликатно.
Бихме цитирали още от поръчаното четиво за подкупите и другите типове неследващи се блага, поръчано от зелените в Европарламента, само че и по този начин е ясно – четивото внушава, че каквото и да вършим тук в България, го вършим доста зле и това е.
Да, юрист Александър Кашъмов и редакторката му Пам Бартлет Кинтанила са си получили несъмнено хонорара за боядисания в зелено отчет. Парите нямат цвят, тъй че неприятно няма.
Обаче не. Струва ни се въпреки всичко, че не е добре за пари да очерняш страната си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ