Ако някога сте се чудили къде свършва гордостта и започва

Ако в миналото сте се чудили къде свършва гордостта и стартира великата българска любовна драма – отговорът през днешния ден е елементарен: на един чаршаф, обтегнат гордо на кръстовището на „ Костенски водопад “ и „ Гоце Делчев “!

Надписът, изписан с маркер (очевидно с доста усеща и учудващо добра граматика), гласи: „ 152 пъти извинявай… Прегръщам те. Целувам те. Обичам те. За: Р.М. “

Чаршафът виси добродушно сред два ръждиви стълба, до момента в който минувачи, коли и рейсове го четат, подсмихват се или кимат в схващане. Защото в тази другояче сива градска джунгла в никакъв случай не е непотребна една дребна доза обществена романтика – изключително когато идва с численост извинения, които са повече от броя на спирките на тролея.

Кой е Р.М.? Защо би трябвало да чете любовната изповед на фона на надраскани стени и отчайващите плочки на тротоара? Никой не знае. Но всички залагаме, че виновният за 152-те извинения в този момент спи на дивана. Ако изобщо го пуснат да спи вътре.

Ако минете оттова – спрете. Прочетете. Усмихнете се. После се обадете на вашия човек и кажете нещо благо. София е град на тапите и студеното равнодушие, само че очевидно от време на време, даже и най-големите грешници намират чаршаф, с цел да кажат най-важното:
„ Извинявай. Обичам те. “