Барбекюто: Кулинарното изкуство, което завладя света
Ако някакво гастрономическо лакомство може да се мери с пословичния американския ябълков къс, това може да е единствено барбекюто. Кулинарната традиция за подготвяне на месо на ниска и мудна температура върху непосредствено върху косвен пламък стана толкоз публикувана през годините, че самото барбекю се е трансформирало във тип поп просвета, част от телевизионни излъчвания, пътувания и фюжън ястия като тако барбекю.
The Evolution of American Barbecue - Learn how 's meaty tradition grew from Caribbean roots to the four distinct styles we know today here:
— Wendel’s BBQ (@wendelBBQ)
От Атлантическия океан до Персийския залив, граничещ със западните аванпостове на Тексас и Канзас Сити, в региона на Съединените щати, прочут като „ пояс на барбекюто “, могат да се разграничат четири разнообразни обичаи за подготвяне на барбекю – Каролина, Тексас, Мемфис и Канзас Сити. Откъде идват обаче тези обичаи и по какъв начин в относително дребен район на страната са се развили по толкоз разнообразни способи? Историята на американското барбекю е толкоз разнообразна, колкото и самите му вариации, обрисувайки пътя на карибския жанр на готвене, донесен на север от испанските завоеватели, изместен на запад от заселниците и фалшифициран с усетите на европейските култури.
Първите локални племена, които Христофор Колумб срещнал на острова, който той нарекъл Хиспаньола, създали неповторим способ за подготвяне на месо върху косвен пламък благодарение на мокро дърво, с цел да защищава храната (и дървото) от изгаряне. Според документи испанците нарекли този нов жанр на готвене барбакоа - истинското барбекю. Тъй като испанските откриватели, които последвали Колумб, насочили своите експедиции на север, те донесли тази техника на готвене със себе си. През 1540 година, покрай днешния Тупело, Мисисипи, племето Чиксоу, в наличието на откривателя Ернандо де Сото, приготвило тържество със свинско месо върху барбакоа. В последна сметка техниката си стигнала до колониите, чак на север до Вирджиния.
Very US centered; but does mention that American BBQ was originated from Caribbean Taino and Native Americans.
A History of American Barbecue
— Katman Du (@katmansden)
Според жителите на пояса на барбекюто барбекюто въз основата с говеждо месо в Тексас или това с овнешко месо в Кентъки напълно не е достоверно. За да бъде по истинска рецепта, пуристи като родения в Северна Каролина Джим Вилас настояват, че месото би трябвало да бъде единствено свинско, тъй като истинските барбекюта на южните колонии се правели от по-евтиното развъждане на прасета с минимална поддръжка. За разлика от кравите, които се нуждаят от огромни количества храна и затворени пространства, прасетата могат да бъдат пуснати на независимост в горите, с цел да се хранят, когато запасите са на привършване. Прасетата, оставени да се грижат сами за себе си в дивата природа, били много по-слаби при, поради което южняците да употребявали технологията на барбекюто за постепенно печене при ниска температура, с цел да може месото да омекне. В годините преди Гражданската война южняците изяждали приблизително по пет кг свинско на всеки кг говеда. Тяхната потребност от на ниска цена доставяне с храна се трансформирало в израз на национализъм и южняците полагали доста грижи за развъждането на свине, като отказвали да изнасят месото си в северните щати. Именно тогава била изкована връзката сред барбекюто и свинското месо.
Might I suggest you pre-order a SIGNED copy of 's upcoming book Black Smoke? It's a history of African American barbecue!
— Omnivore Books (@omnivorebooks)
Историята за пристрастието на Юга към свинското обаче не изяснява вариациите сред стиловете на барбекюто. Затова би трябвало да погледнем оттатък границите на Америка, към въздействието, което колониалните имигранти имали върху усета и подготовката на месото. Смята се, че истинските стилове барбекю са тези, които произлизат от най-източните колонии (Вирджиния и Северна Каролина), където то се приготвяло от „ цяла свиня “. Това да се прибавя сос към месото, до момента в който се готви е концепция на английските колонисти, с цел да запазят соковете в месото. Това е техниката на карибското барбекю. Сосовете на основата на оцет в Северна Каролина са излишък точно от тази податливост на британците към тръпчивия сос. В Южна Каролина, дом на доста френски и немски имигранти, се родил сос на основата на горчицата, отново отражение на европейските обичаи. Горчицата от дълго време била неизменима част от кухните и на двете страни - сетете се за фамозната дижонска горчица на Франция или за склонността на германците да ядат пикантна горчица дружно с обичаните си колбаси.
▩ Mobi Free ➽ Memphis Barbecue: A Succulent History of Smoke, Sauce & Soul (American Palate)
Pdf download online Memphis Barbecue: A Succulent History of Smoke, Sauce & Soul (American Palate)
Epub Memphis Barbecue: A Succulent History of Smoke, Sauce & Soul (American Palate)
D
— Gina Stephens (@StephansGina)
Тенденцията на барбекюто в Каролина се преместила на запад и в последна сметка навлязла в Тексас. Германските имигранти там имали земя, на която отглеждали наедрял рогат добитък и не след дълго тексасците почнали да ползват техниките на Каролина върху напълно различен тип животни. В Мемфис характерен е неповторимият сладостен сос на основата на домати и се родил с помощта на статута на града като известно пристанище на река Мисисипи. Жителите на Мемфис можели елементарно да се снабдяват с разнообразни артикули, в това число меласа, която придавала сладкия усет на барбекюто в района. От барбекюто в Мемфис се родил и последният от четирите съществени типа барбекю в Америка – това в Канзас Сити. В началото на 1900 година Хенри Пери, роден в Мемфис, се открил в Канзас Сити и отворил ресторант за барбекю. Именно там Дъг Воргъл, в своята книга за историята на барбекюто в Канзас Сити, счита, че се е зародил характерният градски жанр на барбекюто. Пери следвал стила на подготвяне, който познавал от Мемфис, като добавил сладостен и лют сос. Освен това не се придържал и към условията барбекюто да е единствено от свинско и разрешил да продава говеждо и други меса. Експертът Доти Грифит счита, че барбекюто в Канзас Сити е най-хубавото обединение сред източния и западния жанр.
По темата
The Evolution of American Barbecue - Learn how 's meaty tradition grew from Caribbean roots to the four distinct styles we know today here:
— Wendel’s BBQ (@wendelBBQ)
От Атлантическия океан до Персийския залив, граничещ със западните аванпостове на Тексас и Канзас Сити, в региона на Съединените щати, прочут като „ пояс на барбекюто “, могат да се разграничат четири разнообразни обичаи за подготвяне на барбекю – Каролина, Тексас, Мемфис и Канзас Сити. Откъде идват обаче тези обичаи и по какъв начин в относително дребен район на страната са се развили по толкоз разнообразни способи? Историята на американското барбекю е толкоз разнообразна, колкото и самите му вариации, обрисувайки пътя на карибския жанр на готвене, донесен на север от испанските завоеватели, изместен на запад от заселниците и фалшифициран с усетите на европейските култури.
Първите локални племена, които Христофор Колумб срещнал на острова, който той нарекъл Хиспаньола, създали неповторим способ за подготвяне на месо върху косвен пламък благодарение на мокро дърво, с цел да защищава храната (и дървото) от изгаряне. Според документи испанците нарекли този нов жанр на готвене барбакоа - истинското барбекю. Тъй като испанските откриватели, които последвали Колумб, насочили своите експедиции на север, те донесли тази техника на готвене със себе си. През 1540 година, покрай днешния Тупело, Мисисипи, племето Чиксоу, в наличието на откривателя Ернандо де Сото, приготвило тържество със свинско месо върху барбакоа. В последна сметка техниката си стигнала до колониите, чак на север до Вирджиния.
Very US centered; but does mention that American BBQ was originated from Caribbean Taino and Native Americans.
A History of American Barbecue
— Katman Du (@katmansden)
Според жителите на пояса на барбекюто барбекюто въз основата с говеждо месо в Тексас или това с овнешко месо в Кентъки напълно не е достоверно. За да бъде по истинска рецепта, пуристи като родения в Северна Каролина Джим Вилас настояват, че месото би трябвало да бъде единствено свинско, тъй като истинските барбекюта на южните колонии се правели от по-евтиното развъждане на прасета с минимална поддръжка. За разлика от кравите, които се нуждаят от огромни количества храна и затворени пространства, прасетата могат да бъдат пуснати на независимост в горите, с цел да се хранят, когато запасите са на привършване. Прасетата, оставени да се грижат сами за себе си в дивата природа, били много по-слаби при, поради което южняците да употребявали технологията на барбекюто за постепенно печене при ниска температура, с цел да може месото да омекне. В годините преди Гражданската война южняците изяждали приблизително по пет кг свинско на всеки кг говеда. Тяхната потребност от на ниска цена доставяне с храна се трансформирало в израз на национализъм и южняците полагали доста грижи за развъждането на свине, като отказвали да изнасят месото си в северните щати. Именно тогава била изкована връзката сред барбекюто и свинското месо.
Might I suggest you pre-order a SIGNED copy of 's upcoming book Black Smoke? It's a history of African American barbecue!
— Omnivore Books (@omnivorebooks)
Историята за пристрастието на Юга към свинското обаче не изяснява вариациите сред стиловете на барбекюто. Затова би трябвало да погледнем оттатък границите на Америка, към въздействието, което колониалните имигранти имали върху усета и подготовката на месото. Смята се, че истинските стилове барбекю са тези, които произлизат от най-източните колонии (Вирджиния и Северна Каролина), където то се приготвяло от „ цяла свиня “. Това да се прибавя сос към месото, до момента в който се готви е концепция на английските колонисти, с цел да запазят соковете в месото. Това е техниката на карибското барбекю. Сосовете на основата на оцет в Северна Каролина са излишък точно от тази податливост на британците към тръпчивия сос. В Южна Каролина, дом на доста френски и немски имигранти, се родил сос на основата на горчицата, отново отражение на европейските обичаи. Горчицата от дълго време била неизменима част от кухните и на двете страни - сетете се за фамозната дижонска горчица на Франция или за склонността на германците да ядат пикантна горчица дружно с обичаните си колбаси.
▩ Mobi Free ➽ Memphis Barbecue: A Succulent History of Smoke, Sauce & Soul (American Palate)
Pdf download online Memphis Barbecue: A Succulent History of Smoke, Sauce & Soul (American Palate)
Epub Memphis Barbecue: A Succulent History of Smoke, Sauce & Soul (American Palate)
D
— Gina Stephens (@StephansGina)
Тенденцията на барбекюто в Каролина се преместила на запад и в последна сметка навлязла в Тексас. Германските имигранти там имали земя, на която отглеждали наедрял рогат добитък и не след дълго тексасците почнали да ползват техниките на Каролина върху напълно различен тип животни. В Мемфис характерен е неповторимият сладостен сос на основата на домати и се родил с помощта на статута на града като известно пристанище на река Мисисипи. Жителите на Мемфис можели елементарно да се снабдяват с разнообразни артикули, в това число меласа, която придавала сладкия усет на барбекюто в района. От барбекюто в Мемфис се родил и последният от четирите съществени типа барбекю в Америка – това в Канзас Сити. В началото на 1900 година Хенри Пери, роден в Мемфис, се открил в Канзас Сити и отворил ресторант за барбекю. Именно там Дъг Воргъл, в своята книга за историята на барбекюто в Канзас Сити, счита, че се е зародил характерният градски жанр на барбекюто. Пери следвал стила на подготвяне, който познавал от Мемфис, като добавил сладостен и лют сос. Освен това не се придържал и към условията барбекюто да е единствено от свинско и разрешил да продава говеждо и други меса. Експертът Доти Грифит счита, че барбекюто в Канзас Сити е най-хубавото обединение сред източния и западния жанр.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ