Цунамито след елиминирането на спецправосъдието ще потопи брега на съдебната власт
„ Ако нещо наподобява като патица, плува като патица и квака като патица, то най-вероятно е точно патица “ – това логическо умозаключение нормално се споделя от всеки крепко мислещ човек. Излиза, обаче, че личностите по върховете на властта, които са се заели да вършат така наречен „ правосъдна промяна “, са изключение от това предписание и на тях патицата им се вижда като лебед.
Поне по този начин изглеждаше в профил реакцията на правосъдния министър Надежда Йорданова в четвъртък, откакто близо три часа слуша в границите на Пленума на Висш съдебен съвет разбора на седемте административни ръководители на прокуратурите в София, отпред с тези на двете профилирани прокуратури, за „ цунамито “ от проблеми, което е надвиснало над правосъдната власт, откакто тя и „ съучастниците й “ от Четворната коалиция закриха профилираните съдилища и прокуратури. Аналогията с наближаващото цунами, което Йорданова и екипът ѝ следи с невъзмутимо успокоение, в действителност бе на основния прокурор Иван Гешев, който доста вярно видя, че очевидно правосъдната министърка просто към този момент е приела на чия страна е в проблема и оттова насетне нищо повече не я вълнува. Не единствено, че не я вълнува, а се прави и, че в действителност след елиминирането на профилираното правораздаване всичко е цветя и рози, „ патката е лебед “, черното е бяло, а висящите на 800 досъдебни производства и още 500 преписки на Специализираната прокуратура, архиви, магистрати, чиновници, активи с магическа пръчка ще се пренесат някъде другаде, въпреки че не е ясно къде. При това – в период от 7 дни.
Този безсмислен разказ съумя да притегли на своя страна единствено един член на Висш съдебен съвет. Става дума за Атанаска Дишева, за която неотдавна стана ясно, че ще е претендентът на „ Продължаваме промяната “ и партията-майка на Надежда Йорданова – „ Демократична България “ – за едно от двете вакантни места в Конституционния съд. Така че никой не остана изключително сюрпризиран, че двете топ юристки на властта се поддържат във вижданията си. Оттам нататък всички останали членове на Висш съдебен съвет дадоха да се разбере, че са повече от обезпокоени. А от думите на ръководителите на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова и Апелативната профилирана прокуратура Ивайло Ангелов се оказа, че несъмнено има за какво.
Дефицитите в променения Закон за правосъдната власт (ЗСВ), с който се закриха тези структури, се оказаха толкоз огромни, че административните им ръководители са сложени в шизофреничното състояние да го нарушат, с цел да го спазят. Така, магистратите и техните ръководители ще би трябвало в 7-дневен период от влизането в действие на закона на 27 юли да съберат, комплетоват и изпратят неизвестно къде всички каузи, преписки, списък и материали по тях.
„ Незнайно “, тъй като в закона е забравено да се разпише къде съответно. 7 дни за всичко това ще са и извънредно незадоволителни, а решаването на разногласията за подсъдността на тези каузи (в коя прокуратура да бъдат изпратени да вземем за пример делата за ОПГ или други закононарушения, работили на територията на повече от една община) въобще пък не зависи от тях, а от Върховния касационен съд. Под угрозата от това да попаднат в не напълно чисти ръце пък се оказаха всички секретни данни по делата, по които има прилагани СРС-та. Просто тъй като с тях работят специфични чиновници с достъп до класифицирана информация, а преместването им от и към незнайни съгласно променения Закон за съдебната власт получатели, крие риск от теч на информация. Подобно е ситуацията с архивите, в които има чувствителни данни, които Надежда Йорданова и сътрудниците ѝ от Четворната коалиция са пропуснали да разпишат къде отиват. Преназначаването на магистратите от двете профилирани съдилища надали също ще се случи в записаните в Закон за съдебната власт периоди, тъй като пред Конституционния съд има висящо дело, което съгласно Административнопроцесуалния кодекс значи, че Висш съдебен съвет би трябвало да спре всички процедури по преместването на съдиите, прокурорите и следователите.
Всички тези проблеми провокираха микс от страсти у членовете на Съвета – от позор, споделен от Евгени Иванов, през изтощение от обстановката, в която нито времето ще стигне, нито механизмите ще проработят, до изненада какво би могъл да направи оттук насетне кадровият орган, с цел да покрие законодателните дефицити, откакто няма законодателна самодейност. А настояването на административните ръководители в тази заплетена обстановка беше просто и не толкоз мъчно постижимо – 6 месеца буферен интервал за прехвърлянето на делата, преписките и осъществяването на дилемите с нова промяна в закона, явяваща се съвсем козметична.
Единствените „ спокойни “ и „ непоклатими “ от чутото останаха Йорданова и Дишева. Същите, които допреди измененията в Закон за съдебната власт да станат факт вадеха от „ торбата с клишетата “ на актуалната власт думи по адрес на профилираните магистрати като „ бухалки “ и „ поръчкови “, без да дадат нито един образец в поддръжка на тези цветущи избрания. Които не желаеха и не употребиха разбора на самите магистрати от профилираните прокуратури за резултатите от работата им, преди да побързат да ги унищожат и да вкарат системата в безпорядък. Парадоксално или не, същата тази власт, която наричаше профилираните структури „ бухалки “, тъй като са обвинили и изправили на съд съответни олигарси и членове на проведени незаконни групи, в този момент се оказва, че е подготвена с план на закон, който конституционалисти съпоставиха с дейностите на Гестапо и на Националсоциалистическата партия на Германия. Промени, с които в персонално министърът на финансите Асен Василев ще списва наказателни описи с хора и компании, на база на които без съд и присъда, ще се замразяват пари и имущества по доноси. По преценка единствено и само на Василев и шепа представители на изпълнителната власт.
В тези мътни води, на фона на цялостния непукизъм и стоическо успокоение на правосъдния министър и депутатите от ръководещото болшинство, които също биха могли да подхващат нещо по описаните проблеми, „ цунамито “ след елиминирането на спецправосъдието няма да ни подмине и ще потопи брега на правосъдната власт в България. За това ще чуят и ще видят и сътрудниците ни в Европа, които към този момент съвсем всекидневно питат българските магистрати – има ли избавителна лодка за стотиците каузи за корупция, проведена престъпност и трансгранични закононарушения. И до момента в който актуалните властимащи сякаш са се самозабравили и живеят с чувството, че ще векуват на високите си постове, е редно да им се напомни безконечното завещание на Имануел Кант - да постъпват по този начин, че максимата на волята им да може постоянно да важи в същото време като принцип на едно всеобщо законодателство. Или другояче казано – че след тях ще дойдат други, а тогава зад борда на властта морето може да им се стори бурно.
Поне по този начин изглеждаше в профил реакцията на правосъдния министър Надежда Йорданова в четвъртък, откакто близо три часа слуша в границите на Пленума на Висш съдебен съвет разбора на седемте административни ръководители на прокуратурите в София, отпред с тези на двете профилирани прокуратури, за „ цунамито “ от проблеми, което е надвиснало над правосъдната власт, откакто тя и „ съучастниците й “ от Четворната коалиция закриха профилираните съдилища и прокуратури. Аналогията с наближаващото цунами, което Йорданова и екипът ѝ следи с невъзмутимо успокоение, в действителност бе на основния прокурор Иван Гешев, който доста вярно видя, че очевидно правосъдната министърка просто към този момент е приела на чия страна е в проблема и оттова насетне нищо повече не я вълнува. Не единствено, че не я вълнува, а се прави и, че в действителност след елиминирането на профилираното правораздаване всичко е цветя и рози, „ патката е лебед “, черното е бяло, а висящите на 800 досъдебни производства и още 500 преписки на Специализираната прокуратура, архиви, магистрати, чиновници, активи с магическа пръчка ще се пренесат някъде другаде, въпреки че не е ясно къде. При това – в период от 7 дни.
Този безсмислен разказ съумя да притегли на своя страна единствено един член на Висш съдебен съвет. Става дума за Атанаска Дишева, за която неотдавна стана ясно, че ще е претендентът на „ Продължаваме промяната “ и партията-майка на Надежда Йорданова – „ Демократична България “ – за едно от двете вакантни места в Конституционния съд. Така че никой не остана изключително сюрпризиран, че двете топ юристки на властта се поддържат във вижданията си. Оттам нататък всички останали членове на Висш съдебен съвет дадоха да се разбере, че са повече от обезпокоени. А от думите на ръководителите на Специализираната прокуратура Валентина Маджарова и Апелативната профилирана прокуратура Ивайло Ангелов се оказа, че несъмнено има за какво.
Дефицитите в променения Закон за правосъдната власт (ЗСВ), с който се закриха тези структури, се оказаха толкоз огромни, че административните им ръководители са сложени в шизофреничното състояние да го нарушат, с цел да го спазят. Така, магистратите и техните ръководители ще би трябвало в 7-дневен период от влизането в действие на закона на 27 юли да съберат, комплетоват и изпратят неизвестно къде всички каузи, преписки, списък и материали по тях.
„ Незнайно “, тъй като в закона е забравено да се разпише къде съответно. 7 дни за всичко това ще са и извънредно незадоволителни, а решаването на разногласията за подсъдността на тези каузи (в коя прокуратура да бъдат изпратени да вземем за пример делата за ОПГ или други закононарушения, работили на територията на повече от една община) въобще пък не зависи от тях, а от Върховния касационен съд. Под угрозата от това да попаднат в не напълно чисти ръце пък се оказаха всички секретни данни по делата, по които има прилагани СРС-та. Просто тъй като с тях работят специфични чиновници с достъп до класифицирана информация, а преместването им от и към незнайни съгласно променения Закон за съдебната власт получатели, крие риск от теч на информация. Подобно е ситуацията с архивите, в които има чувствителни данни, които Надежда Йорданова и сътрудниците ѝ от Четворната коалиция са пропуснали да разпишат къде отиват. Преназначаването на магистратите от двете профилирани съдилища надали също ще се случи в записаните в Закон за съдебната власт периоди, тъй като пред Конституционния съд има висящо дело, което съгласно Административнопроцесуалния кодекс значи, че Висш съдебен съвет би трябвало да спре всички процедури по преместването на съдиите, прокурорите и следователите.
Всички тези проблеми провокираха микс от страсти у членовете на Съвета – от позор, споделен от Евгени Иванов, през изтощение от обстановката, в която нито времето ще стигне, нито механизмите ще проработят, до изненада какво би могъл да направи оттук насетне кадровият орган, с цел да покрие законодателните дефицити, откакто няма законодателна самодейност. А настояването на административните ръководители в тази заплетена обстановка беше просто и не толкоз мъчно постижимо – 6 месеца буферен интервал за прехвърлянето на делата, преписките и осъществяването на дилемите с нова промяна в закона, явяваща се съвсем козметична.
Единствените „ спокойни “ и „ непоклатими “ от чутото останаха Йорданова и Дишева. Същите, които допреди измененията в Закон за съдебната власт да станат факт вадеха от „ торбата с клишетата “ на актуалната власт думи по адрес на профилираните магистрати като „ бухалки “ и „ поръчкови “, без да дадат нито един образец в поддръжка на тези цветущи избрания. Които не желаеха и не употребиха разбора на самите магистрати от профилираните прокуратури за резултатите от работата им, преди да побързат да ги унищожат и да вкарат системата в безпорядък. Парадоксално или не, същата тази власт, която наричаше профилираните структури „ бухалки “, тъй като са обвинили и изправили на съд съответни олигарси и членове на проведени незаконни групи, в този момент се оказва, че е подготвена с план на закон, който конституционалисти съпоставиха с дейностите на Гестапо и на Националсоциалистическата партия на Германия. Промени, с които в персонално министърът на финансите Асен Василев ще списва наказателни описи с хора и компании, на база на които без съд и присъда, ще се замразяват пари и имущества по доноси. По преценка единствено и само на Василев и шепа представители на изпълнителната власт.
В тези мътни води, на фона на цялостния непукизъм и стоическо успокоение на правосъдния министър и депутатите от ръководещото болшинство, които също биха могли да подхващат нещо по описаните проблеми, „ цунамито “ след елиминирането на спецправосъдието няма да ни подмине и ще потопи брега на правосъдната власт в България. За това ще чуят и ще видят и сътрудниците ни в Европа, които към този момент съвсем всекидневно питат българските магистрати – има ли избавителна лодка за стотиците каузи за корупция, проведена престъпност и трансгранични закононарушения. И до момента в който актуалните властимащи сякаш са се самозабравили и живеят с чувството, че ще векуват на високите си постове, е редно да им се напомни безконечното завещание на Имануел Кант - да постъпват по този начин, че максимата на волята им да може постоянно да важи в същото време като принцип на едно всеобщо законодателство. Или другояче казано – че след тях ще дойдат други, а тогава зад борда на властта морето може да им се стори бурно.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ