Петър Ганев: Дългът е на 30% от БВП. Ако не вземем мерки, той ще отиде на нива от 45-50% от БВП към 2030 г.
Ако не вземем ограничения, най-лошото занапред следва. Дългът е на 30% от Брутният вътрешен продукт. Ако не вземем ограничения, нашият дълг ще отиде на равнища от 45-50% от Брутният вътрешен продукт към 2030 година - нещо, което се случи в Румъния. В Румъния демонстрираха по какъв начин за 3-4 години можеш да отидеш от тези равнища, на които сме ние сега, досега, в който догонваш Германия с 60% дълг. Това сподели в изявление за предаването " Още от деня " по Българска национална телевизия икономистът Петър Ганев, представен от novini.bg.
" Високата инфлация носи доходи в бюджета. Те порастват с 15-16% на годишна база. Големият въпрос е за какво при възходящи доходи бюджетната ти позиция се утежнява? Отговорът е, че разноските са изпуснати и би трябвало новият постоянен бюджет да ги върне под надзор ", добави той.
Водещият фактор, оказващ въздействие върху цените, съгласно Ганев, е външен и се корени в протичащото се в Ормузкия пролив. " Това е потрес, който не може да се овладее изцяло. Може ненапълно да се облекчи за рискови групи. Това е потрес, който споделя, че потреблението малко би трябвало да се премисли. Ако просто излеем една кофа пари и сложим таван на цената, тогава и сигналът " мислете малко, когато потребявате гориво, тъй като няма задоволително ", изчезва, и ние започваме да се залъгваме и просто да използваме нещо, което в действителност коства скъпо на бюджета. Хубаво е да отчетем сигнала. Има проблем с горивата. Ако някъде може да се използва по-малко, това би трябвало да се прави. Според мен, хората, които са на дизел, към този момент ненапълно премислят своето ползване, защото там е по-голямото повишаване ", сподели Петър Ганев като посочи, че по принцип концепцията с таван на цените е на практика невъзможна за реализиране.
И добави: " Оттук-нататък малко да спрем тази " инжекция ", защото част от инфлацията идва от експанзията на бюджета и на заема. Огромни " тръби ", които наливат пари в българската стопанска система през заем и това води до ползване и до инфлация ".
" Фигурата на финансовия министър в най-голяма степен въплъщава визията за ръководството на обществените финанси, значително и за стопанската система. От позиция на стопанската система е доста допустимо министърът на нововъведенията и на европейските средства да има по-голяма роля от икономическия министър. Възможно е и двата поста да са слети в един. Когато се търси редуциране на обществени разноски, единият от пътищата е сливането на администрации. Но в случай че просто ги слеем изкуствено и броят хора остане същият, това няма да свърши работа. Публичните разходи, обаче, са огромният проблем. Там ще е първият огромен ход на новата власт Разходите за личен състав, за администрация са един от огромните проблеми ", разяснява още икономистът.
