Ако не всеки понеделник или около първо число на месеца

Ако не всеки понеделник или към първо число на месеца – този то идва след броени дни, то най-малко един път в годината си споделяме, че „ късаме с миналото”, „ започваме от нулата”, „ стартираме всичко от начало”. Това в никакъв случай не става, тъй като просто не е допустимо. На това сме посветили и днешния ни лайфхак.

Не можем да избягаме, да заровим, да забравим предишното, тъй като НИЕ съдебномедицинска експертиза МИНАЛОТО СИ, безапелационен е световноизвестният психоаналитик Пиер Дако. То е нашият източник на информация, а – както към този момент сме казвали – информация е всичко към нас – от звука и светлината до новините в мрежата. Миналото е също нашата просвета – гледната ни точка към света. И също е нашата вътрешна организация/дезорганизация.

„ Невъзможно е да изкачим планината, като тръгнем от върха й”, написа Дако и е изцяло прав. Това точно е пътят от предишното към бъдещето. То е нашият опит, което съгласно крилата фраза е „ другото име на грешките ни”. Всъщност, е и другото име на триумфите ни.

Миналото също по този начин е нашето пояснение за всичко, както и нашата визия за това, което целим, към което се стремим, което чакаме.

„ Не можем да узнаем какво има на върха, до момента в който сме в подножието, само че можем да да разчистим подножието, с цел да освободим пътя към върха”, гласи формулата на Дако за отношението към предишното ни по пътя към нашето бъдеще.

Отражението на нашето минало е държанието ни, нашите положителни и не по този начин положителни действия, дейности, хрумвания и мисли.

На тази база съгласно Дако всеки построява своята интуитивна персонална мистичност – неговият постоянно несъзнаван или ненапълно съзнаван отговор/реакция на значимите въпроси.

В този смисъл това, което назоваваме „ осъзнаване”, „ прочистване” и по какъв начин ли не още е доста елементарна работа – опит да разберем това, което виждаме/срещаме по пътя към върха/целта/бъдещето, като го свързваме с вътрешното си държание.

Дако счита, че затова е доста неуместно да се проучва обособен комплекс, обособен проблем, обособена демонстрация на държанието, душeвността, характера. Според него уединяване = заличаване. Но безсмислено, тъй като не ни учи на нищо.

Той вижда развой, в който всички частици на държанието, душeвността, характера са в непрестанно придвижване и преливат една в друга като изясняват една друга. В непрестанно взаимоотношение без никакво преимущество. Т.е., в случай че имаме комплекс за непълноценност и Едипов комплекс, те би трябвало да се преглеждат, осъзнават и преодоляват не поотделно, а дружно – другояче няма никакъв смисъл, тъй като няма да има резултат.

Всъщност, успеха над тези особености, които всеки къта в себе си, от време на време даже без да обръща или без да желае да обръща внимание на това, е точно персоналната мистичност. Тя е избрана от Дако като вътрешното ядро на личността. Без да изясним какво е то в нас, няма по какъв начин да получим същинска обществена акомодация, а с това успокоение и душевно здраве, без което е невероятно и физиологичното. Наричат го в последно време „ интегритет” или единение на личността. По-просто и по-правдиво наименование е успокоение – безконечния блян към съвършенство, както би го определил поета, а в науката го назовават хомеостаза.

Друго уместно название е вътрешната независимост, за която към този момент сме писали. Интегритетът на личността си се нарушава от рано поради намесата на другите хора – главно родителите на първия стадий, и на средата. Те непрестанно ни „ учат да живеят”.
...