Ако не се предприемат реформи в публичните финанси, в дългосрочен

Ако не се подхващат промени в обществените финанси, в дълготраен проект капацитетът за стопански напредък на страната ни ще бъде мощно стеснен. Освен това България ще утрои задлъжнялостта си до 2045 година, минавайки прага за дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт от 60 на 100, а към 2050 година задлъжняването ще е съвсем 80 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Това предвижда Световната банка за България в Преглед на обществените финанси, обхващащ интервала от 2016 до 2022 година, показан от старши икономиста в офиса на институцията в София Десислава Николова.

Българите с повече парцели би трябвало да поемат повече данъчно задължение, с цел да може да се заплащат увеличаващите се разноски за пенсии поради застаряването на популацията. Необходимо е повишение на налози, като да вземем за пример на налог здания, с цел да има пари за погашение на пенсиите. Това също са част от изводите в отчет на Световната банка.

Според създателите на отчета е належащо възстановяване на събираемостта на Данък добавена стойност, по-голяма успеваемост в публичните поръчки, разноските за обучение и за подкрепяне на уязвимите.

Все отново специалистите са отчели като " навременни “ ограниченията за справяне с последствията от шока поради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова от Световната банка, само че предизвести – че излизането от тях към този момент се бави.

Пример за това са към момента диференцираните Данък добавена стойност ставки, изключително при ресторантьорския отрасъл. Именно този индиректен налог е главен за приходите в хазната, на която доста тежат обществените и здравните разноски, неефективните разноски за обучение и за публични поръчки.

" До към 2050 година, в случай че сега не се подхващат нужните промени, растежът може да се забави до към 1,25% “.

Тази оценка обаче е в контраст с прогнозите на Министерството на финансите.

" Мисля, че една добра цел за растежа на стопанската система ни през идващите 3, 5, 10 години би било действителен напредък от 4-5% на година, живот и здраве, в случай че няма шокове и рецесии “, разяснява зам.-министър Георги Клисурски, представен от БНР.

По думите му сега, с цел да се форсира растежът, министерството ще разчита доста на вложенията. Ежедневно се водят договаряния с задгранични вложители, добави още Клисурски.

Зам.-министърът уточни, че през 2023 година Брутният вътрешен продукт се чака да е към 190 милиарда лева, което го прави два съвсем пъти по-голям в съпоставяне със единствено преди пет години, когато той е бил 100 милиарда лева По думите му българската стопанска система бележи непрекъснат напредък, като за 2023 година той се чака да бъде към 2%, което е повече по отношение на личната прогноза на Министерството на финансите за 1,8%.

" Дефицитът в бюджета за 2023 година на начислена основа е към 2,2% от Брутният вътрешен продукт и е напълно в критериите за присъединението на страната ни към еврозоната. Този резултат е по-добър от 2022 година, когато беше 2,9% “, разяснява Клисурски. Той добави, че размерът на дълга през 2023 година е 21,6% от Брутният вътрешен продукт, което с половин процентен пункт по-малко, в сравнение с към декември миналата година, когато е бил 22,1%. Това слага България на второто най-ниско дългово равнище измежду страните от Европейския съюз и е доста по-ниско от 60% по отношение на Брутният вътрешен продукт, които се изискват по Маастрихтските критерии.