Ако можехте да избирате своя биограф, на кого бихте се

Ал ПАЧИНО | Как стигнах дотук ли? Играх!

" Ако можехте да избирате своя биограф, на кого бихте се доверили? " – въпрос към Пачино. " На Достоевски. Мисля, че той не държи на смеха. ", отвръща артистът. Роден в Бронкс, Ню Йорк, той мечтаел да стане смешник или странстващ актьор. Майка му го водела на всяка нова кино-прожекция, а след това той разигравал всякакви сценки вкъщи. Родителите му се разделят, когато дребния Ал е на 2, майка му си отива от този свят 8 години по-късно. Страстта по изкуството го праща в фамозното " Actors Studio " на Страсбърг, а Шекспир и Чехов го карат да се влюби вечно в театъра. И въпреки киното да е неговия най-силен съдружник по пътя към славата, прашните подиуми са огромната обич на Пачино. От впечатляващият му дебют през 1969 година в спектакъла на Бродуей " Носи ли тигърът вратовръзка " до най-новите му филми " Мангълхорн " и " Унижение ", Пачино продължава да прави това, което обича и умее най-добре – да играе. На 25 април, артистът навършва 75 години.

(Portrait of Al Pacino by Victoria Will, 2013)

Когато започнах в театъра, вземах по 125 $ седмично. Двайсет и шест – двайсет и седем годишен започнах да получавам заплата. А преди този момент в никакъв случай не съм имал визия от кое място ще ми дойдат парите за идващото хранене. Започнах да спечелвам доста, само че това не ме направи кой знае какъв брой благополучен. Хубаво е да се храни човек постоянно, да не върви гладен. Имах шанса да не ставам пленник на материалното в този живот.

Актьорите постоянно остават наблюдаващи. Необходима е дарбата да интерпретираш – а тя се осакатява, когато станеш фамозен. Нашите корени са били постоянно извън – своенравни скитници, сган.

При първия " Кръстник " това, към което се стремях, бе нещо като загадка – непрогледен човешки вид. Уж ясно виждаме този вид, следим го, само че не можем да кажем, че го познаваме, че сме наясно с неговите претекстове. Всъщност тогава слушах Стравински, което ми помагаше да наподобявам външно по този метод. Когато виждате Майкъл в някои от тези подиуми, като че ли изпаднал в транс, като че ли и последната му мозъчна клетка е запълнена с напрегната мисъл, ето, към това се стремях. Никога не съм работил върху друга роля по този метод. Тя е най-трудната от всички, с които съм се сблъсквал.

Славата – когато ме споходи за първи път, беше – в случай че преразказвам Пастернак – като да насочат светлината на прожектори в лицето ти, тъй че да не забелязваш нищо в близост. Хората стартират да се отнасят по различен метод с теб. Това те кара да забелязваш единствено избрани страни у самите тях. И последователно загубваш визия за естествените междучовешки връзки. Обичам едно изявление на Брандо: " По тия места минаваш за вале пика, татенце, само че аз съм виждал и другия ти профил. " Често пъти ми се ще и аз да го кажа.

В анонимността има нещо прелестно, от което съм лишен – не мога ей по този начин да се шляя по улиците, както може всеки естествен човек. А е доста значимо да можеш.

Някога обичах да споделям, че желая да падам на колене пред дамата, да я слага на фундамент и да я издигна високо, високо, надалеч над опциите си да я доближи... След което ще потърся друга.

Обичам дами, които готвят добре. Това първо. Любовта е доста значимо нещо, само че на първо място имаш потребност от приятел – искаш в края на краищата да си прав, в случай че кажеш, че дамата, с която си, е твой другар. Това има отношение към доверието. За всичко е нужно време. Любовта минава през разнообразни стадии на развиване. Но оцелява. Шекспир споделя по този начин: " На времето не е играчка тя. Ако това така единствено ми се коства, ни моят стих, ни любов съществува. " И знаете ли, любовта в действителност се оказва издръжлива.

Шекспир е създател, чиито благоприятни условия да ни затрогне са най-широки, тъй като се обръща към усеща, каквито участват у всекиго от нас, и го прави по превъзходен метод. Ние сме в положение да изпитваме доста дълбоки неща, а Шекспир, в своя талант и несравним нюх към човешката природа, съумява да стигне до тях и да ги допре. Той прониква в това, което изпълва всекиго от нас.

(Al Pacino in " Donnie Brasco " directed by Mike Newell, 1997)