Ако модерното писане в България има своя гений, то това

„ Ако модерното писане в България има своя талант, то това е Константин Павлов. Със самото си битие той хвърляше задраскваща сянка върху посредствеността във всичките й форми. " ~ Ани Илков, „ Несъвършеният талант "

Дали съм неприятен или добър? Аз съм толкоз неприятен, колкото майка ми ме е родила. И съм толкоз добър, колкото времето ме е направило.

Всяко време е златно за оран. Не чакай различен да ти постави хомота – самичък си го постави – бъди плебей на самия себе си.

Поезията е многозначителна до недоказуемост. Там тълкуването на читателя прави създателя по-умен, в сравнение с е в реалност.

Човек не трябва да се вглежда в положителните си качества. Човек носи отговорност за пороците си, а не за добродетелите си.

Снощи Достоевски ми беше на посетители и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен пристъп.

Истинският създател не е благородник, не е стопанин - той е прислужник на самия... себе си.

Право да бъркат имат единствено виртуозите.

Моето куче е правено в съавторство с Микеланджело и Модилиани - доберман, споделя се Орон.

Кучетата са предани безпределно. Не разискват господарите си. Подобни качества за индивида са обидни, само че за кучетата! - талантливост на природата - да измисли другар на индивида, даже против самия човек.

Върху натрупа на гения цъфтят гениите. Геният е лъв, геният - хиена. Геният конструира хрумвания, геният ги трансформира в фрески, в пана, в артикул.

Аз не искам да бъда обичан, само че не разрешавам да бъда обиждан.

Ненавиждам романтизма! Обожавам го с насмешки!

Няма генерации, има качества. Аз персонално замествам 1000 простаци от нашето потомство за един гений от което и да е друго.

Датите нямат значение. Дори хиляди години да пребивавам, ще бъда дребен фрагмент от недоразвила се душа.

Салвадор Дали - паун, разперил опашата си до космически размери.

Човек би трябвало да е непрекъснато дежурен по отношение на суетата.

Страхът има хиляди превъплъщения: най-достойното от тях е смелостта.

***
Сега мнозина си задават въпроса „ по какъв начин оцеляхме ". Така подложен, въпросът не допуска отговор, а одобрение за оцеляване. Доста хитричко. А за какво никой не си задава въпроса дали в действителност оцеляхме? Или най-малко - какво от нас оцеля. И - заслужава ли да развяваме като знаме оживялото? От битката за оцеляване човек излиза изменен. Тази смяна не постоянно е позитивна, даже когато средствата са били почтени.

Начините за оцеляване са десетки. В началото се стартира много примитивно, само че симпатично по детски - да постъпваш тъкмо назад на предписанията за държание, откакто си уверен в порочността на настоящия честен кодекс. Честният, само че некомпетентен и комплициран човек избира точно този метод - като подтик (инстинкт) да опази душата си от смилателните сокове на амебата. По-късно методите на опозиция се обогатяват, само че се ускорява заплахата да попаднеш в мрежата на личните си хитрини.

Например, мимикрията: „ Аз не съм аз, аз съм единствено изсъхнало стръкче, аз съм буково листенце... " Това е пасивна мимикрия. Активната - „ с вълците вий като вълк ". Обаче - почваш да се вслушваш във воя си, харесваш се. После - по закона на корелативните промени (промяната на един белег води до смяна на други белези) - пораства ти козината, опашка, зъби... И най-страшното, трансформира се нравът - ставаш по-коварен и по-жесток вълк от „ естествените " вълци. Ето цената - почнал си с желанието да оцелееш, а самият към този момент си се трансформирал в див звяр. И - всичко това - „ незабелязано "...

Хамелеонщината е друго - то е предварителна порочност, генетическа същина на приспособленеца.

***
Аз съм толкоз умишлен врач на обществото, колкото едно кокиче, от което се прави нивалин.

Все отново, имам вяра ли в човешкото Съпричастие? Да, аз имам вяра в Съпричастието, по този начин както имам вяра в Халеевата комета, само че човек би трябвало да преживее най-малко 80 години, с цел да я види с очите си.

Свинята била на второ място по разсъдък. Закланата свиня се прави оценка съгласно качеството на месото - от първото по разсъдък животно. Аз не съм вегетарианец, обаче...

...Защо човек би трябвало да написа? Няма нищо по-гнусно от човек, които написа (рисува, свири) умишлено. Стремеж на полубог (метис).

Когато човешкото схващане се изправи пред Великия парадокс на личното си съществувание, то е склонно към себеразрушение. Миг преди този момент инстинктът за себесъхранение, като скорпион, насочва жилото към личното си коремче.

Истината е компютърна категория. Правдата - човешка.

Ако е правилно, че революцията изяжда своите деца, заслужено е внуците да изядат баба си.

Девиз? Само простаците имат девизи. Нормалните хора имат мисли.

Може ли илюзията да се трансформира в действителност.
- Може. Самата действителност е общ брой от постоянно топлите трупове на милиарди.
илюзии.

***
Мен ме изключиха от живота (а аз бях активен тип), болката ме трансформира в съзерцател, и - парадоксално - тогава видях живота, по този начин го видях, че тия, дето ме изключиха, би трябвало да съжаляват, че един невинен-действащ се трансформира в съзерцател-обвинител. Вадейки две очи, основават четири очи.

Пътят до една концепция, до една мисъл даже, постоянно е кървясъл. Ето какво върша аз: щом реализира концепцията, незабавно я унищожавам (чрез комизъм обикновено). По този метод защищавам себе си от фикс идея за знамение, и предизвестявам читателя - че може да съм лъжепророк. Моят адрес до читателя: виж ми кървавия път, това е задоволително, това е почтено. В идейния резултат може да съм сбъркал, да бъда сериозен. Така си представям честното изкуство, честния човек изобщо.

Компромисът е тип култивирана човещина. Но не би трябвало да се не помни, че компромисът е и тип отстъпка на индивида по отношение на маймуната у него. Колко отстъпки са нужни, с цел да се трансфорат в отвод от самия себе си? Да не забравяме горчивия опит на маймуната - нали безкрайните взаимни отстъпки по отношение на самата себе си я доведоха о положението на човек.

Не създателят, а неговото произведение; не Бог, а Неговото ТВОРЕНИЕ. Като децата - веселя се на хубавата играчка, а не на техническия талант на нейния основател. Това също е вяра - примитивна, само че витална. Бъди Бог. Аз съм Бог, който отхвърля себе си в името на личните си творения.
Сега обмислям и усещам по този начин. Утре може да трансформира и възприятията и схващанията си. Не звучи красиво, само че не ме е боязън от несъгласията ми, тъй като са безкористни.

И дано Моят ореол не затъмни
инцидентно сътвореното от Мене.
(Невинността на моите Творения.)
Невинно сътвореното от Мене.)

* Избрани мисли от „ Записки 1970-1993 ", рисунки ~ Светлин Русев