Психологът Елеонора Гачева: Платена версия на Фейсбук не би отказала хората да го ползват
Ако Мета пусне платена версия на Facebook, потребителят не би се отказал – по-скоро ще бъде по-активен и целеустремен в търсенето на информация, в случай че такавва услуга стане опция на пазара на онлайн наличието. Това сподели Елеонора Гачева, психолог, в предаването " Денят на Фокус “ по Радио " Фокус “. Повод за гостуването й бе новината, че Мета приготвя евентуална платена версия на Facebook и Инстаграм за Европейски Съюз, където рекламите ще бъдат лимитирани.
" Склонен ли е българинът да си заплати за онлайн наличие с по-малко реклами – и да, и не. Всяко нещо, което е годно за мен, не е годно за всеки различен. Аз персонално съм склонна да платя за такава услуга и считам, че, без да се вършат систематизирания, българското общество би плащало за подобен вид услуга “, разясни психологът. По думите й, това е по този начин, тъй като хората не желаят вниманието им онлайн да бъде " отвличано “ от последната интензивност на някой различен консуматор, да вземем за пример. Те желаят да намерят съответна обща информация – за политика, мода, просвета и другото се трансформира към този момент в ненужно за тях наличие, счита Гачева.
" И в двата случая плащаш за използването на обществените мрежи – в случай че искаш да не получаваш реклами и Facebook даде опцията за такава платена версия без тях, плащаш. Ако обаче не си податлив да дадеш пари за такава " чиста от реклами версия “, ти още веднъж плащаш под някаква форма използването на обществена мрежа, тъй като пазаруваш през нея. И двете сметки заплаща потребителят “, очерта огромната картина по тематиката психологът.
Важно е сами да си слагаме граници по отношение на времето, което прекарваме в обществените мрежи. Алгоритмите на Facebook и Инстаграм разрешават таргетирането на персонализирана информация към всеки консуматор според ползите му. В този смисъл мрежите " ни познават “, категолична е Гачева.
В обществените мрежи не търсенето дефинира предлагането, а нашите желания са главен фактор в предлагането. Социалната мрежа ни носи одобряване - сърчицата и харесванията в действителност значат " Ставаш, значим си “, сподели още психологът.
" Живеем в заблудата, че имаме прекомерно доста информация, само че получаваме тази, която търсим – към момента не сме осведомени за нещата, за които не знаем. За тях ние не търсим информация, от тях не се интересуваме “, съобщи Гачева.
Проблемът с използването на обществените мрежи е когато тя е преобладаваща в всекидневието – когато лишава опцията ни да се занимаваме с други действия. Прекомерното " скролване “ на Facebook и Инстаграм води до изнервеност, податливост към сравняване с другия, некадърност да се ангажираш с креативна активност.
" Ако изходим от потребността да бъдеш одобрен, харесан, утвърден, тя е в основата на потребителското държание на купуващия човек. Ако в рекламите видиш диван и поискаш да го купиш, въпреки да нямаш потребност от него, истината е, че потребността си е да си починеш – не да си купиш материалната движимост. Тя е каприз, не нужда “, навлезе м дълбочина по въпроса с рекламите психологът.
" Склонен ли е българинът да си заплати за онлайн наличие с по-малко реклами – и да, и не. Всяко нещо, което е годно за мен, не е годно за всеки различен. Аз персонално съм склонна да платя за такава услуга и считам, че, без да се вършат систематизирания, българското общество би плащало за подобен вид услуга “, разясни психологът. По думите й, това е по този начин, тъй като хората не желаят вниманието им онлайн да бъде " отвличано “ от последната интензивност на някой различен консуматор, да вземем за пример. Те желаят да намерят съответна обща информация – за политика, мода, просвета и другото се трансформира към този момент в ненужно за тях наличие, счита Гачева.
" И в двата случая плащаш за използването на обществените мрежи – в случай че искаш да не получаваш реклами и Facebook даде опцията за такава платена версия без тях, плащаш. Ако обаче не си податлив да дадеш пари за такава " чиста от реклами версия “, ти още веднъж плащаш под някаква форма използването на обществена мрежа, тъй като пазаруваш през нея. И двете сметки заплаща потребителят “, очерта огромната картина по тематиката психологът.
Важно е сами да си слагаме граници по отношение на времето, което прекарваме в обществените мрежи. Алгоритмите на Facebook и Инстаграм разрешават таргетирането на персонализирана информация към всеки консуматор според ползите му. В този смисъл мрежите " ни познават “, категолична е Гачева.
В обществените мрежи не търсенето дефинира предлагането, а нашите желания са главен фактор в предлагането. Социалната мрежа ни носи одобряване - сърчицата и харесванията в действителност значат " Ставаш, значим си “, сподели още психологът.
" Живеем в заблудата, че имаме прекомерно доста информация, само че получаваме тази, която търсим – към момента не сме осведомени за нещата, за които не знаем. За тях ние не търсим информация, от тях не се интересуваме “, съобщи Гачева.
Проблемът с използването на обществените мрежи е когато тя е преобладаваща в всекидневието – когато лишава опцията ни да се занимаваме с други действия. Прекомерното " скролване “ на Facebook и Инстаграм води до изнервеност, податливост към сравняване с другия, некадърност да се ангажираш с креативна активност.
" Ако изходим от потребността да бъдеш одобрен, харесан, утвърден, тя е в основата на потребителското държание на купуващия човек. Ако в рекламите видиш диван и поискаш да го купиш, въпреки да нямаш потребност от него, истината е, че потребността си е да си починеш – не да си купиш материалната движимост. Тя е каприз, не нужда “, навлезе м дълбочина по въпроса с рекламите психологът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ