Ако ме обвините в пристрастие при написването на този текст,

Ако ме обвините в користолюбие при написването на този текст, ще имате цялостно право. Пристрастен съм доста и то не от една позиция. Пристрастен съм и към родния си Северозапад, и към дребния и междинен бизнес, и към младите фермери, и към това инатливо, само че благородно животно бивола… Пристрастен съм и към истината, тъй че не можете да очаквате нито изчерпателен разбор, нито равно показване на другите гледни точки. Би било лицемерно да ви го давам обещание.

Наскоро ми попадна публикация за млада българска фермерка, която има биволовъдна плантация в село в Северозападна България. Историята е до болежка позната на всеки, който е имал допир с сходни инициативи, а аз ги проследявам с жив интерес от десетилетия и освен тъй като сходни упорити хора ме въодушевяват и ме карат да им притискам палци. Просто съм уверен, че селското стопанство може да даде много положителни приходи както на стотици хиляди българи, по този начин и на страната като цяло, стига да има ясни и целенасочени държавни политики. Но, да се върнем към упоменатата нагоре господарка. Тя политики не прави и не желае да прави. Нейната работа е да става всяка заран още по мрачно, да рине обори, да води биволите на паша, да ги прибира дои, да им дава фураж, да се грижи за новородените… Дори и малко да познавате отглеждането на животни, знаете, че работното време е седем дни в седмицата, в случай че имаш шанс от мрачно до мрачно, че и нощни смени се карат постоянно.