Ако Македония иска да стане нормална държава
Ако Македония желае да стане естествена страна, не е задоволително просто Заев да седне на трона на Груевски. Нужна е работа по самите основи на страната и на обществото, написа Борис Георгиевски в прочувствен коментар за " Дойче веле ".
След изборите в неделя Никола Груевски загатна с наведена глава отдръпването си от политическата сцена в Македония. Не сподели " оставка ", само че то не се и постановяваше. Оставката бе надвиснала над него като сянка, а думите му бяха просто обезверен ентусиазъм да показва увереност и неотстъпчивост. Опитът му да оправдае тежкото проваляне с обвинявания за нередности е единствено замазване на очите на симпатизантите и партийните членове преди втория тур на 29 октомври, когато ориста му ще бъде дефинитивно решена.
Крушението на Груевски към този момент е реалност. Остава обаче огромният въпрос: какво вършим със системата, която той наложи след своето над 10-годишно ръководство? Система, в която преобладаваха корупцията, шуробаджанащината, клиентелизмът и национализмът. Система, която контролираше правосъдната власт, всяваше боязън и ограничаваше свободата на жителите и медиите. Система, чиито ужасни подмоли се видяха на 27 април тази година с въстанието в Народното събрание. Система, за чиято ненормалност научихме от записите, оповестени от тогавашната съпротива и днешна власт в Македония. Система, която скара страната с нейните съседи и с интернационалната общественост. Система, която измисли " Скопие 2014 " и по този начин трансформира македонската столица в котловина на труфя и в обект на насмешки по целия свят.
Македония е изправена пред историческа задача
В нощта след огромната си изборна победа последователите на Социалдемократическата партия бяха в еуфория както от провалянето, нанесено на противника, по този начин от ненадейно огромната си победа. И разбираемо оставиха на втори проект всички проблеми, пред които е изправена страната - както вкъщи, по този начин и на открито. Да, водачът на социалдемократите Зоран Заев предизвести, че " в този момент ще би трябвало да запретнем ръкави ", което несъмнено внесе известно отрезвяване в тези часове на екстаз.
И без значение дали Груевски в действителност ще влезе в пандиза, Заев би трябвало да бъде наясно, че той и неговата партия са изправени пред историческа задача - и нямат право на доста неточности. Отговорността е огромна, тъкмо както и упованията на жителите. Груевски към този момент няма да предопределя ориста на Македония, само че това, което ще се случва в Македония, вероятно ще предопредели ориста на Груевски. Или на тези, които в бъдеще решат да следват образеца му. Тъй или другояче, правдивост би трябвало да има. Но правдивост може да се реализира единствено посредством реформиране на правосъдната система, за чиято самостоятелност политиката би трябвало да сътвори условия.
Неслучайно във втория отчет на експертната група на Европейската комисия се загатва точно заплахата " превзетата страна " в Македония просто да бъде сменена с друга. И Брюксел, и останалите симпатизанти на Македония в интернационалната общественост през последните 25 години се наслушаха на приказки за " ново начало ", на безброй неизпълнени обещания за възобновление и нов живот. Да не приказваме пък за македонските жители.
Ако Македония желае да стане естествена страна, не е задоволително просто Заев да седне на трона на Груевски, а кметове от Социалдемократическата партия да сменят кметовете от ВМРО-ДПМНЕ. Предстои работа по самите основи на обществото: в образованието, където децата от дребни се учат на послушание, а не на сериозно и креативно мислене; в опазването на здравето, което разболява вместо да лекува; в държавната администрация, където кариера се прави с партийна брошура, а не с качества; и въобще в манталитета, който гледа на властта като на късмет за замогване, а не като работа в името на обществото.
Реформите, от които се нуждае Македония, не трябва да си останат някакви теоретични законодателни планове, които никой не организира. Те би трябвало да се трансфорат в образец за друго държание, което държавното управление показва пред елементарния жител. Култът към личността на водача и смирението пред него би трябвало да бъдат сменени от сдържаност и разговор.
За да не се повтори Груевски
Няма да мине доста време, преди да се появят първите вести за, примерно, разпределение на публични поръчки по партиен или частен интерес - както на централно, по този начин и на локално ниво. Да, това се случва по целия свят. Разликата обаче е, че там, накъдето Македония се е упътила, такива феномени са наказуеми. И в случай че безнаказаността на длъжностните лица остане годна като принцип, всички обещания ще се окажат просто празни думи. А опитът клиентелизмът да се пребоядиса в нови партийни цветове единствено ще форсира краха на страната и ще се върне като бумеранг към ръководещата партия. Същото важи и за потискането на медиите.
Изкушението да използваш част от остарялата система в своя изгода, за партийни или персонални облаги, скоро ще тласне новата ръководеща партия в коловоза на " груевизма ". Тъй че само цялостното разглобяване на системата " Груевски " може да донесе триумф на страната и на ръководещата партия. Нека не забравяме, че тази система не беше измислена от Груевски или ВМРО-ДПМНЕ. Те просто усъвършенстваха това, което наследиха от социалдемократите през 1990-те години. Следователно задачата не е по никакъв начин лесна. А тя е да се построи система, в която Груевски не може да се повтори. Това е допустимо единствено с самостоятелна правосъдна система, с професионална администрация, свободни медии и мощно гражданско общество.
Накратко: ще е нужна доста храброст и качествена работа, с цел да потръгнат измененията в Македония. А дали Заев и неговата партия в действителност имат решимостта да поемат по този път - това ще си проличи доста бързо. Засега има място единствено за сдържан оптимизъм. Но не и за еуфория.
След изборите в неделя Никола Груевски загатна с наведена глава отдръпването си от политическата сцена в Македония. Не сподели " оставка ", само че то не се и постановяваше. Оставката бе надвиснала над него като сянка, а думите му бяха просто обезверен ентусиазъм да показва увереност и неотстъпчивост. Опитът му да оправдае тежкото проваляне с обвинявания за нередности е единствено замазване на очите на симпатизантите и партийните членове преди втория тур на 29 октомври, когато ориста му ще бъде дефинитивно решена.
Крушението на Груевски към този момент е реалност. Остава обаче огромният въпрос: какво вършим със системата, която той наложи след своето над 10-годишно ръководство? Система, в която преобладаваха корупцията, шуробаджанащината, клиентелизмът и национализмът. Система, която контролираше правосъдната власт, всяваше боязън и ограничаваше свободата на жителите и медиите. Система, чиито ужасни подмоли се видяха на 27 април тази година с въстанието в Народното събрание. Система, за чиято ненормалност научихме от записите, оповестени от тогавашната съпротива и днешна власт в Македония. Система, която скара страната с нейните съседи и с интернационалната общественост. Система, която измисли " Скопие 2014 " и по този начин трансформира македонската столица в котловина на труфя и в обект на насмешки по целия свят.
Македония е изправена пред историческа задача
В нощта след огромната си изборна победа последователите на Социалдемократическата партия бяха в еуфория както от провалянето, нанесено на противника, по този начин от ненадейно огромната си победа. И разбираемо оставиха на втори проект всички проблеми, пред които е изправена страната - както вкъщи, по този начин и на открито. Да, водачът на социалдемократите Зоран Заев предизвести, че " в този момент ще би трябвало да запретнем ръкави ", което несъмнено внесе известно отрезвяване в тези часове на екстаз.
И без значение дали Груевски в действителност ще влезе в пандиза, Заев би трябвало да бъде наясно, че той и неговата партия са изправени пред историческа задача - и нямат право на доста неточности. Отговорността е огромна, тъкмо както и упованията на жителите. Груевски към този момент няма да предопределя ориста на Македония, само че това, което ще се случва в Македония, вероятно ще предопредели ориста на Груевски. Или на тези, които в бъдеще решат да следват образеца му. Тъй или другояче, правдивост би трябвало да има. Но правдивост може да се реализира единствено посредством реформиране на правосъдната система, за чиято самостоятелност политиката би трябвало да сътвори условия.
Неслучайно във втория отчет на експертната група на Европейската комисия се загатва точно заплахата " превзетата страна " в Македония просто да бъде сменена с друга. И Брюксел, и останалите симпатизанти на Македония в интернационалната общественост през последните 25 години се наслушаха на приказки за " ново начало ", на безброй неизпълнени обещания за възобновление и нов живот. Да не приказваме пък за македонските жители.
Ако Македония желае да стане естествена страна, не е задоволително просто Заев да седне на трона на Груевски, а кметове от Социалдемократическата партия да сменят кметовете от ВМРО-ДПМНЕ. Предстои работа по самите основи на обществото: в образованието, където децата от дребни се учат на послушание, а не на сериозно и креативно мислене; в опазването на здравето, което разболява вместо да лекува; в държавната администрация, където кариера се прави с партийна брошура, а не с качества; и въобще в манталитета, който гледа на властта като на късмет за замогване, а не като работа в името на обществото.
Реформите, от които се нуждае Македония, не трябва да си останат някакви теоретични законодателни планове, които никой не организира. Те би трябвало да се трансфорат в образец за друго държание, което държавното управление показва пред елементарния жител. Култът към личността на водача и смирението пред него би трябвало да бъдат сменени от сдържаност и разговор.
За да не се повтори Груевски
Няма да мине доста време, преди да се появят първите вести за, примерно, разпределение на публични поръчки по партиен или частен интерес - както на централно, по този начин и на локално ниво. Да, това се случва по целия свят. Разликата обаче е, че там, накъдето Македония се е упътила, такива феномени са наказуеми. И в случай че безнаказаността на длъжностните лица остане годна като принцип, всички обещания ще се окажат просто празни думи. А опитът клиентелизмът да се пребоядиса в нови партийни цветове единствено ще форсира краха на страната и ще се върне като бумеранг към ръководещата партия. Същото важи и за потискането на медиите.
Изкушението да използваш част от остарялата система в своя изгода, за партийни или персонални облаги, скоро ще тласне новата ръководеща партия в коловоза на " груевизма ". Тъй че само цялостното разглобяване на системата " Груевски " може да донесе триумф на страната и на ръководещата партия. Нека не забравяме, че тази система не беше измислена от Груевски или ВМРО-ДПМНЕ. Те просто усъвършенстваха това, което наследиха от социалдемократите през 1990-те години. Следователно задачата не е по никакъв начин лесна. А тя е да се построи система, в която Груевски не може да се повтори. Това е допустимо единствено с самостоятелна правосъдна система, с професионална администрация, свободни медии и мощно гражданско общество.
Накратко: ще е нужна доста храброст и качествена работа, с цел да потръгнат измененията в Македония. А дали Заев и неговата партия в действителност имат решимостта да поемат по този път - това ще си проличи доста бързо. Засега има място единствено за сдържан оптимизъм. Но не и за еуфория.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ