Ласка Минчева умря с мъката по баща си и дъщеря си
Ако животът на именитата режисьорка Ласка Минчева можеше да бъде разказан накратко, те ще са телевизия, непреклонен дух и безкрайна тъга. Тя посвети целия си живот на малкия екран в сантименталните й години като дясна ръка на Хачо Бояджиев, само че прекара последните си години прикована на легло от инсулт и изцяло сляпа след прогресивно заболяване на очите. Господ се смили над нея и я прибра при себе си точно на Богоявление.
„ Диабетът я погуби. От 4-5 дни се усещаше доста зле. Захарта й падна рядко, кръвното й събра границите. Идваха и от Бърза помощ. Преди това фолклорният артист Николай Славеев върви особено до Турция да и донесе доста скъпи инжекции, само че и те не помогнаха. Отиде си няколко дни преди рождения си ден, когато щеше да навърши 83. Много ми е мъчително. Толкова се бяхме сближили, че бяхме като сестри. Душата си даваше за телевизия ", описа дамата, която от две години непрекъснато се грижеше за Ласка Минчева.
Племенникът на режисьорката Атанас Михайлов напълно бе поел финансирането на грижите за вуйна си.
Ласка имаше мощен темперамент и беше привикнала сама да ръководи живота си. Открай време е известна с това, че е спестовна на думите, само че по тази причина пък – доста дейна в работата си. С нея са свързани кариерите на най-хубави те ни поп реализатори и огромни културни събития и формати като „ Мелодия на годината ”, „ Златният Орфей ", „ Ален мак, новогодишните стратегии на Българска национална телевизия от златното време на малкия екран. В края 90-те, когато се пенсионира от малкия екран, също не стои без работа – нейно дело са грандиозните концерти на телевизия „ Планета ” в НДК, снима излъчвания за артистите на „ Пайнер “, въпреки и да гледа с наяве състрадание на чалга величията.
Тя бе дясната ръка на Хачо Бояджиев – двамата бяха необикновен креативен тандем. Започва работа с именития режисьор, когато тя самата е едвам на 24 години. По това време Ласка още следва оперно театрално майсторство и тонрежисура в Букурещ, а Хачо Бояджиев преди малко се е завърнал в родината от Канада. Харесва я по какъв начин работи и се оказва щастливата й звезда. Учи я на абсолютизъм в специалността – постоянно да дава най-хубавото от себе си и да изисква същото от останалите. И въпреки че двамата са два остри камъка, се оказва че дружно мелят положително брашно. Замесват най-хубавите ни занимателни стратегии от времето на соца.
По време на записите на тв сериала „ По хълмовете на времето ” слагат в студиото на продукцията телефони -„ петолъчки ”, наблюдават работата на Ласка, прослушват записите й.,
Друг път поради едно забавяне по време на запис на Тодор Живков за новогодишна стратегия едвам отървава уволнението – изгонват я, че закъсняла. А сама отглежда детето си и работи съвсем непрекъснато. Животът й минава в малкия екран, с изтощителни смени, в непрекъснат стрес. Срещу всичко това я пенсионират с 219 лв. пенсия. Оттогава са страданията от диабета и постепенната загуба на зрението й. всичко се отключва след 2008 година, когато кола я опустошава, до момента в който пресича на пешеходна пътека.
А в миналото очите й ни дадоха специфичен взор към Българска национална телевизия. Попада там през 1965 година Благодарение на нея десетилетия се радвахме на прелестни музикални излъчвания. Тя има съвсем всички интернационалните и национални награди – „ Златна Прага ” за камерна музика, „ Златният Орфей ” за изцяло творчество и отразяване, „ Радуга ” от Москва, от Монтрьо, Швейцария...
Преди 7 години легендата на българската телевизия и шоу продукции бе сполетяна от най-голямото злощастие – единствената й щерка Вихра Смилова бе тежко болна и гаснеше пред очите й. Тя също дълго време е работила в Българска национална телевизия, занимавала се е с пиар, само че останала безработна. 51-годишната жена бе повалена от ужасно онкологично заболяване, с инсулт и парализа. С неимоверни старания и благодарение на другари Ласка съумя да я настани в приют. Състоянието на Вихра обаче беше извънредно тежко и лекарите се бореха единствено да облекчат болките й.
„ Някои си мислят, че съм милионерка, само че това не е по този начин. Нищожната пенсия от 200 и недостатък лв. не стига за нищо и не съм в положение да откликна на потребностите на щерка си в този миг ”, показа тогава покрусената Ласка.
Болестта отнесе младата жена в небитието, оставяйки на сиротната майка имотни неразбории, които едвам не я изхвърлят на улицата в старостта й.
Вихра в никакъв случай не се е омъжвала, след гибелта на татко й – балетистът от операта Ненчо Смилов, преди 30 години, с който Ласка била разведена, двете дами остават безусловно сами. А когато два и огромната неволя, на съответна реакция, грижи и помощ от страната не може да се разчита.
След като не можа да измоли благосклонност от Бога за единствената си щерка, Ласка изцяло рухна. Точно на същата дата, единствено че година по-късно, самата тя попада в Окръжна болница – Бургас с инсулт и парализа на лявата половина на тялото. Тогава лекарите не даваха прогнози какъв брой месеци или години ще продължи възобновяване й. Цели 7 години Ласка се бори за живота си. Навестяваха я другари и не пропускаше да се чуе по телефона с сътрудници. Обичаше да й четат книги и беше луда за телевизия. Не пропускаше да слуша новините и да „ гледа ” стойностни филми с превод.
Преди да я повали инсултът, обичаше сама да пазари благодарение на йоркширско териерче, което я водеше. Придвижваше се с тояжка, а по подскоците му усещаше стъпалата и праговете на тротоарите. Въпреки всичко тя не си разреши да хленчи и да се самосъжалява. „ Каквото - такова ”, отсичаше Ласка.
Няма да не помни юбилейния концерт на Българското национално радио за неговата 80-годишнина през 2015 година, когато Ласка ни помоли със собствен сътрудник да я придружим в зала 1 на НДК. Тя питаше къде тъкмо са ситуирани артистите, какви са декорите, осветлението и като че ли в действителност виждаше протичащото се на сцената. По това време някъде около гостуванията в дома й тя показа своята огромна загадка. През всичките тези години Ласка е крила една безкрайна корозивна горест. Баща й Георги Минчев е разстрелян с поета Никола Вапцаров на гарнизонното стрелбище.
„ Нямам спомен от татко си. Била съм на 6 месеца, когато са го разстреляли. Бил е единствено на 32 години – млад, прекрасен. Когато съм се родила в мразовития януарски ден на 1942 година, той е бил незаконен и пристигнал да ме види. Полицаят Никола Гешев бил пуснал копои да го наблюдават по кое време ще пристигна. Живеели сме в „ Лозенец ” в приземния етаж на една къща. Със самото влизане още на вратата са го арестували, дори не е стигнал до кошчето ми, с цел да ме види.
Веднага след разстрела майка ми Мара Михайлова ме е изпратила в Бургас при баба ми. Естествено, тя не ми е разказвала нищо, щадяла ме е. При нея съм била до постъпването си в първи клас.
Започнала съм учебно заведение на 6 години. Това, което съм чувала, а то е доста малко, е от мама ”, описа ми самата Ласка Минчева.
Веднъж Ласка пътува в Чехия на турне с хор „ Бодра промяна “. В Прага ги разпределят да спят по домовете на хората. Случайно попада в семейство на момиченце, чийто татко е бил сътрудник на татко й в Минно-геоложкия институт, където Георги Минчев е приключил минно инженерство. От този човек Ласка научава, че татко й бил началник на незаконните българи в Чехословакия. Като приключил, е станал деловодител, само че траял да работи като деятел в антифашисткото придвижване и обикалял из цяла България по задания. Бил е индивидът, който
правел канала за оръжие. Арестували са всички от Централния комитет – той е бил един от последните закопчани и процесът е траял дълго. Гешев е бил безмилостен към тях. Когато съдията споделя последната си дума и схващат че ще бъдат разстреляни, майка и написала писмо и хукнала да го носи на царя за опрощение. Когато се върнала, те към този момент били разстреляни.
Ласка до последно пазеше това писмо
На библиотеката в хола и по стените бяха окачени фотоси от това време: родителите й – млади и влюбени, татко и с шапката вид „ борсалино ", каквито са се носели, фотографията от полицейското му досие...
Майката на Ласка, която била шивачка, е шиела тоалетите на дамата на Трайчо Костов. Името му също фигура в процеса. Той оцелява и по-късно е зам.-председател в няколко следващи държавни управления. Известен е като един от основателите на Народния съд и участник в репресиите след 1944 година
Самият той става жертва на режима и при една от чистките в Българска комунистическа партия след демонстративен 4 политически развой през 1949 година е наказан на гибел и обесен на 16 против 17 декември същата година. Посмъртно е оправдан.
Ласка ходила да търси протоколи по делото от архивите, само че доста от документите липсвали там. Половината от следствените документи са били подправени, писани от служителите на реда, тъй като
никой не е споделил и дума по делото, което е било поръчково. Единствено Вапцаров не е издържал на тъгите и проговорил частично. Нещата не стоят по този начин, както са в делата от 1942 година Шестимата са били грубо инквизирани с нагорещени железа. До такава степен са били измъчвани, че не са знаели какво приказват.
Когато влачели Георги Минчев към гарнизонното стрелбище за изтезанието, краката му са били прекършени, ноктите изпочупени и е оставял кървава следа. На разстрела е бил приклекнал. Двама са го държали за ръцете.
Ласка Минчева избягваше да споделя тази история. Дори и сътрудниците й в малкия екран не бяха чували за нея. Умишлено не казвала, тъй като не желала да я съжаляват за това, че е сирак и да усеща някакво състрадание към нея и работата й.
Инфо: Уикенд
Тагове: Ласка Минчева Хачо Бояджиев Николай Славеев Атанас Михайлов Тодор Живков Вихра Смилова БНТ Ненчо Смилов Георги Минчев