Ако животът беше по-спокоен, щеше да ни бъде по-мъчно да

„ Ако животът беше по-спокоен, щеше да ни бъде по-мъчно да се разделим с него. Най-висшето състрадание на бога е, че пречи на хората да бъдат щастливи на земята. “

В гените на писателя Анри Троая тече арменска, съветска, немска, черкезка и грузинска кръв. Роден е в Москва на 1 ноември 1911 година с рожденото име Лев Асланович Торосян, само че след експлоадирането на Болшевишката гражданска война от октомври 1917 година фамилията напуща Русия и след престой в Константинопол и Венеция се открива трайно в Париж три години по-късно. Лев следва право в Сорбоната и получава френско поданство през 1933. Назначен е на държавна работа в префектурата на Сена и остава на поста до 1942 година, когато се отдава напълно на литературна кариера.

През 1935 под псевдонима Анри Троая разгласява първия си разказ „ Фалшиви игри “, а две години по-късно, на 27-годишна възраст, получава премията Гонкур за петата си книга - „ Паякът “.

Автор е на над 100 биографии на исторически персони, доста от които са от съветската история и просвета: монарсите Екатерина Велика, Александър I, Александър III, писателите Пушкин, Достоевски, Гогол, Тургенев, Цветаева, също Григорий Распутин и други

През 1959 година е определен за учен във Френската академия. Умира в Париж на 2 март 2007 година, на 95 години, като споделят, че не е минал и ден от живота му, в който да не е писал.

(1911 ~ 2007)

Да се погледнеш в огледалото и да можеш да кажеш не „ Ще стана подобен или онакъв! “, а „ Аз съм подобен или онакъв! “ Ах, замайване от сбъднати фантазии! Приятно съвпадане сред фантазия и реалност!

Не ми омръзва да проучвам самичък себе си. Как е допустимо да се презираш и в същото време по този начин да държиш на живота си? Няма линия от лицето или тялото ми, няма нюанс в душата ми, който да утвърждавам. И все пак за нищо на света не бих се трансформирал. Завиждам на другите, но отхвърлям да бъда като тях. Смятам, че ги доминирам, макар че съм паднал толкоз ниско. Или таман заради това. Ако бях набожен, щях да припиша това си държание на небезизвестната благосклонност на Христос към низвергнатите. Отхвърлен от хората, щях да се усещам богопомазан. Но аз нямам доверие в никаква вяра. Струва ми се, че дори и да съществува господ, неговата изключителна природа не би ни разрешила да спекулираме с отвъдния свят. Той или е безмерен и неузнаваем и всеки опит от наша страна да се доближим до него е неуместен, или пък издавайки наличието си, престава да бъде Всемогъщият, с който ни проглушават ушите.

Църквите може би внасят мир в неспокойните души, само че никога не са канцеларии на небесната институция. Предпочитам да пострадвам, в сравнение с да се самозалъгвам.

Ако в манастирите беше позволено да не си набожен и молитвите не бяха наложителни, щях да стана духовник!

Отдавна съм отвикнал от тълпите. Това бутане и клатене, това празно бърборене с чаша в ръка... Нито една откровена усмивка.

Не мога да допускам, че един образован човек може да гледа съществено на себе си. На мен това в никакъв случай не ми се е случвало.

Иронията е постоянно будна у мен и не ми разрешава да се подлъгвам нито във връзка с другите, нито да се самозаблуждавам. Вече нямам доверие в нищо и в никого. Ще пукна преди да съм схванал защо съм се появил на този свят.

А може ли човек да бъде самичък? Това, което ние назоваваме самотност, е единствено едно малко, празно и безшумно пространство сред нас и другите. Дори тези, които си фантазират, че са сами, в реалност са свързани с хиляди невидими влакна с човешката верига.

Щастието губи смисъла си, в случай че няма с кого да го споделиш. Истинското благополучие е да срещнеш в очите на другия отразена своята наслада. Останал самичък пред своята празнична торта, аз се омръзвам. Имам потребност от ехтене, от огледало, с цел да се убедя, че пребивавам.

Кой знае дали в равносметката на човешкия живот няколко минути на безумно благополучие не са по-ценни от редица години на конвенционален триумф?

Ако животът беше по-спокоен, щеше да ни бъде по-мъчно да се разделим с него. Най-висшето състрадание на бога е, че пречи на хората да бъдат щастливи на земята.

Едно несвоевременно благополучие, пристигнало, когато не можеш към този момент да му се насладиш, е по-лошо от злощастие.

Щастието и нещастието са в сърцето и душата на всеки човек. Ако се чувстваш нещастна, извиси се над нещастието си и направи по този начин, че щастието ти да не зависи от външни неща.

Здравият разсъдък е удобен и внимателен. Ако се ръководите от него – няма да извършите нищо велико.

Единствено в примирението човек намира същински покой.

Някои се вкопчват в нещастието си, както други хора в шанса си.

С времето навикът измества възприятията. Вече не вършиме обич, вършиме си компания.

Понякога е по-жестоко да те щадят, в сравнение с намерено да ти нанесат удар.

Не мога да претърпявам фотосите. Те сковават предишното. Стерилизират паметта. Унищожават лицата и ги трансформират в прободени пеперуди.

Премного обичам думите, с цел да обичам и нотите. Музиката не ме вълнува по този начин, както поезията. В музиката има нещо, което директно и брутално визира нервите. Поезията има по-фин метод. Не виждам нищо чудно в това, че музикалните талази карат мозъка да трепти по един прелестен или противен метод. Но когато всекидневните думи, съчетани по един необикновен метод, ми основават дълбока приятност – това, драги мой, за мене е знамение! Да вземем толкоз изтърканите думи като ‚дъжд‘, ‚земя‘, ‚покрив‘, ‚шум‘. Те нямат вълнуваща стойност. Твоята портиерка ги използва непрестанно. Даваш тия думи на Верлен. Той написва:

„ О, гальовен звук на дъжда
По земята и по покривите!
и за цялостен живот има защо да мечтаеш! “

С течение на времето разбрах, че съвършени писатели няма. Ние сами си присъждаме оценката с последната точка в ръкописа. В този миг премията ни е това напълно занаятчийско задоволство, че оставяш зад себе си един добре направен предмет. И мисълта, че в тези страници непознатите хора могат да намерят леговище от грижите си и да разсъждават за живота си с някакъв късмет да го схванат по-добре.

Снимки: travelarmenia.org, Rick Rozoff - WordPress.com