Twitter е на ръба на колапса
Ако употребявате Twitter – услугата, която не толкоз от дълго време беше най-хубавият метод да прочетете изключителни вести и да намирате аудитория за съществени диалози – евентуално към този момент я намирате за доста по-малко потребна през последната година. Така Сива Вайдхянатан, колумнист на The Guardian и професор по медийни проучвания в Университета на Вирджиния, стартира своя разбор на последните промени, свързани с микроблогинг платформата.
През миналия уикенд тя беше съвсем неизползваема. В събота всичко крахна. Хиляди консуматори оповестиха, че са имали огромни проблеми с потреблението на платформата, в това число липса на достъп до непознати туитове и неспособност за издание на лични – общо взето всичко, за което човек желае да употребява Twitter.
В събота Мъск разгласи, че обществената мрежа лимитира методите, по които всички консуматори могат да имат достъп до туитове, „ с цел да се оправят с рискови равнища на заличаване на данни и манипулиране на системата “. С други думи, Мъск упреква комерсиалните услуги, които желаят да изтрият туитове и да ги включат в модели за машинно образование. Няма причина да имаме вяра, че това в действителност се случва, само че дългогодишната неприязън на Мъск към изкуствения разсъдък евентуално го е предиздвикала да упрекна тези услуги за техническите проблеми на платформата.
Тогава Мъск разгласи, че сметки, които не заплащат за услугата Twitter Blue (почти всички), ще бъдат лимитирани до общо 600 изявления дневно, до момента в който сметки, които си заплащат, ще бъдат лимитирани до 6000. Новосъздадените сметки в Twitter ще бъдат лимитирани до виждане на 300 изявления дневно. По-късно в събота, след обилни публични насмешки и яд, Мъск два пъти увеличи лимитите, пробвайки се да успокои потребителите. Към неделя вечер рестриктивните мерки доближиха 10 000 изявления дневно за клиенти на Blue, 1000 дневно за безвъзмездни сметки и 500 за новосъздадени безвъзмездни сметки.
Такива безредни решения сигурно хвърлят спомагателни подозрения върху компетентността на Мъск. Няма метод да е направил планирани разбори, с цел да излезе с такива политики и цифри. Той просто го туитва – неприятна тактика.
През миналата година, откогато някогашният талант пое цялостния надзор над Twitter, той изрази неприязън към най-лоялните и дейни класове консуматори, в това число публицисти, политически и обществени деятели, и самите бизнеси, от които Twitter зависи за приходите от реклама. Отблъсквайки рекламодателите от към този момент разтърсената и зле ръководена компания, Мъск се насочи към обезверен, само че в последна сметка ненужен ход: да принуди (а не да насърчи) потребителите да се абонират за Twitter Blue, особено равнище на участие, което коства $8 на месец или 38.29 реала в Бразилия – третият по величина пазар за Twitter след Съединени американски щати и Япония. Тези 38.29 реала са към половината от това, което множеството хора в Бразилия заплащат всеки месец за самия достъп до интернет и са отвън рационалния разход за голямото болшинство от хората там.
Представете си, че сте човек, който взема решение, че 8 $ на месец са обективна цена за услуга, която просто се утежнява. Представете си, че желаете да платите пари на насилственото и потисническо държавно управление на Саудитска Арабия, един от главните вложители, привлечени от Мъск в договорката. Това е, което Мъск изисква от потребителите на Twitter, множеството от които просто желаят да бъдат в крайник с това, което вършат обичаните им звезди и да получават вести за изключителни вести в техния регион.
Въпреки че дава обещание на потребителите на Twitter Blue малко по-малко досадно преживяване и капацитет за постигане до по-голяма публика, в сравнение с „ плебейските “ консуматори биха могли, Мъск в последна сметка утежни услугата за всички. Дали заради отвращение, надменност, незнание или обезсърчение, Мъск е уволнил повече от половината от личния състав, нужен, с цел да поддържа Twitter да работи и да пораства. Цели екипи, като този за доверие и сигурност, които се пробваха да лимитират заканите и речта на омразата, бяха заличени.
Сега никой даже не се пробва да направи преживяването на Twitter прелестно или незаплашително. Много от техническите експерти във компанията са напуснали или също са били уволнени, оставяйки една дребна група да работи изключително, с цел да поддържа Twitter, който даже работи на по-малко сървъри. За да е цялостна картината, Мъск реши, че е над такива битови грижи като заплащането на сметки. Той спря да заплаща за офис площи, само че в същото време с това изисква от чиновниците да спрат да работят от у дома. По-важното за потребителите е, че Мъск спря да заплаща за сървърите, от които Twitter се нуждае, с цел да обезпечи поредно обслужване на своите 230 милиона ежедневни, само че разочаровани, дейни консуматори.
Ако Мъск беше интелигентен или брилянтен мъдрец, както някои хора към момента имат вяра макар всички налични доказателства за противното, можеше да предположим, че той има някакъв общоприет проект или че взема стратегически решения по отношение на обсега, мащаба, дизайна и функционалността на услугата. Но той не е. Просто не е. Той запрати Twitter в земята, както Доналд Тръмп ръководеше държавното управление на Съединени американски щати – обхващан от пристъпи на отвращение и параноя. От деня, в който предложи да поеме ръководството, Мъск не показва интерес или опит в това по какъв начин сходна услуга може да усъвършенства живота на своите консуматори или най-малко да завоюва пари, с цел да остане на повърхността. Той го ръководи с дълг – дълг, насъбран от някои от най-опасните хора в света.
С новия дълг, който Мъск пое, с цел да приключи покупката на акциите на Twitter и да направи компанията частна, годишните дългови заплащания на компанията се усилиха до към 1 милиард $. Операциите на компанията през 2021 година генерираха към 630 милиона $ паричен поток. И това бяха в положителните времена за онлайн рекламиране и в по-доброто време да бъдеш консуматор или рекламодател в Twitter.
Платформата в никакъв случай не е била страхотна. Компанията в никакъв случай не е разполагала с личния състав, технологиите, политиките или ресурсите, които биха били нужни, с цел да се отърве от издевателството, омразата и апелите за принуждение в нея. Твърдя, че самото естество на услуги като Фейсбук и Twitter прави тази цел невъзможна. Социалните медии, като цяло и по дизайн, са неприятни за хората. Но Twitter разшири отзивчивите цели на някои ненацистки консуматори, като деятели за обществена правдивост. Предлагаше значима информация по време на незабавни случаи и моменти на изключителни вести (заедно с предвидимата дезинформация, която тече в тези моменти). Twitter най-малко беше потребен и се опитваше да аргументи по-малко щета, преди Мъск да го поеме. Сега това е единственото леговище на белите расисти, като Тъкър Карлсън, изпъден даже от някои от минимум уважаваните ъгли на обществената сфера. Но Мъск го обича. Така че той е новата звезда на Twitter, която не усъвършенства качеството на живот на никого и не просветлява никого.
Колко дълго може да оцелее този Twitter? Трябва да е въпрос на месеци до цялостния колапс. Разбира се, споделям го към този момент година и нямам необикновен взор върху финансовите му въпроси. Сега обаче нещата наподобява се движат в серпантина на гибелта, която е повече от финансова. Техническа е. Twitter просто се самоубива.
През миналия уикенд тя беше съвсем неизползваема. В събота всичко крахна. Хиляди консуматори оповестиха, че са имали огромни проблеми с потреблението на платформата, в това число липса на достъп до непознати туитове и неспособност за издание на лични – общо взето всичко, за което човек желае да употребява Twitter.
В събота Мъск разгласи, че обществената мрежа лимитира методите, по които всички консуматори могат да имат достъп до туитове, „ с цел да се оправят с рискови равнища на заличаване на данни и манипулиране на системата “. С други думи, Мъск упреква комерсиалните услуги, които желаят да изтрият туитове и да ги включат в модели за машинно образование. Няма причина да имаме вяра, че това в действителност се случва, само че дългогодишната неприязън на Мъск към изкуствения разсъдък евентуално го е предиздвикала да упрекна тези услуги за техническите проблеми на платформата.
Тогава Мъск разгласи, че сметки, които не заплащат за услугата Twitter Blue (почти всички), ще бъдат лимитирани до общо 600 изявления дневно, до момента в който сметки, които си заплащат, ще бъдат лимитирани до 6000. Новосъздадените сметки в Twitter ще бъдат лимитирани до виждане на 300 изявления дневно. По-късно в събота, след обилни публични насмешки и яд, Мъск два пъти увеличи лимитите, пробвайки се да успокои потребителите. Към неделя вечер рестриктивните мерки доближиха 10 000 изявления дневно за клиенти на Blue, 1000 дневно за безвъзмездни сметки и 500 за новосъздадени безвъзмездни сметки.
Такива безредни решения сигурно хвърлят спомагателни подозрения върху компетентността на Мъск. Няма метод да е направил планирани разбори, с цел да излезе с такива политики и цифри. Той просто го туитва – неприятна тактика.
През миналата година, откогато някогашният талант пое цялостния надзор над Twitter, той изрази неприязън към най-лоялните и дейни класове консуматори, в това число публицисти, политически и обществени деятели, и самите бизнеси, от които Twitter зависи за приходите от реклама. Отблъсквайки рекламодателите от към този момент разтърсената и зле ръководена компания, Мъск се насочи към обезверен, само че в последна сметка ненужен ход: да принуди (а не да насърчи) потребителите да се абонират за Twitter Blue, особено равнище на участие, което коства $8 на месец или 38.29 реала в Бразилия – третият по величина пазар за Twitter след Съединени американски щати и Япония. Тези 38.29 реала са към половината от това, което множеството хора в Бразилия заплащат всеки месец за самия достъп до интернет и са отвън рационалния разход за голямото болшинство от хората там.
Представете си, че сте човек, който взема решение, че 8 $ на месец са обективна цена за услуга, която просто се утежнява. Представете си, че желаете да платите пари на насилственото и потисническо държавно управление на Саудитска Арабия, един от главните вложители, привлечени от Мъск в договорката. Това е, което Мъск изисква от потребителите на Twitter, множеството от които просто желаят да бъдат в крайник с това, което вършат обичаните им звезди и да получават вести за изключителни вести в техния регион.
Въпреки че дава обещание на потребителите на Twitter Blue малко по-малко досадно преживяване и капацитет за постигане до по-голяма публика, в сравнение с „ плебейските “ консуматори биха могли, Мъск в последна сметка утежни услугата за всички. Дали заради отвращение, надменност, незнание или обезсърчение, Мъск е уволнил повече от половината от личния състав, нужен, с цел да поддържа Twitter да работи и да пораства. Цели екипи, като този за доверие и сигурност, които се пробваха да лимитират заканите и речта на омразата, бяха заличени.
Сега никой даже не се пробва да направи преживяването на Twitter прелестно или незаплашително. Много от техническите експерти във компанията са напуснали или също са били уволнени, оставяйки една дребна група да работи изключително, с цел да поддържа Twitter, който даже работи на по-малко сървъри. За да е цялостна картината, Мъск реши, че е над такива битови грижи като заплащането на сметки. Той спря да заплаща за офис площи, само че в същото време с това изисква от чиновниците да спрат да работят от у дома. По-важното за потребителите е, че Мъск спря да заплаща за сървърите, от които Twitter се нуждае, с цел да обезпечи поредно обслужване на своите 230 милиона ежедневни, само че разочаровани, дейни консуматори.
Ако Мъск беше интелигентен или брилянтен мъдрец, както някои хора към момента имат вяра макар всички налични доказателства за противното, можеше да предположим, че той има някакъв общоприет проект или че взема стратегически решения по отношение на обсега, мащаба, дизайна и функционалността на услугата. Но той не е. Просто не е. Той запрати Twitter в земята, както Доналд Тръмп ръководеше държавното управление на Съединени американски щати – обхващан от пристъпи на отвращение и параноя. От деня, в който предложи да поеме ръководството, Мъск не показва интерес или опит в това по какъв начин сходна услуга може да усъвършенства живота на своите консуматори или най-малко да завоюва пари, с цел да остане на повърхността. Той го ръководи с дълг – дълг, насъбран от някои от най-опасните хора в света.
С новия дълг, който Мъск пое, с цел да приключи покупката на акциите на Twitter и да направи компанията частна, годишните дългови заплащания на компанията се усилиха до към 1 милиард $. Операциите на компанията през 2021 година генерираха към 630 милиона $ паричен поток. И това бяха в положителните времена за онлайн рекламиране и в по-доброто време да бъдеш консуматор или рекламодател в Twitter.
Платформата в никакъв случай не е била страхотна. Компанията в никакъв случай не е разполагала с личния състав, технологиите, политиките или ресурсите, които биха били нужни, с цел да се отърве от издевателството, омразата и апелите за принуждение в нея. Твърдя, че самото естество на услуги като Фейсбук и Twitter прави тази цел невъзможна. Социалните медии, като цяло и по дизайн, са неприятни за хората. Но Twitter разшири отзивчивите цели на някои ненацистки консуматори, като деятели за обществена правдивост. Предлагаше значима информация по време на незабавни случаи и моменти на изключителни вести (заедно с предвидимата дезинформация, която тече в тези моменти). Twitter най-малко беше потребен и се опитваше да аргументи по-малко щета, преди Мъск да го поеме. Сега това е единственото леговище на белите расисти, като Тъкър Карлсън, изпъден даже от някои от минимум уважаваните ъгли на обществената сфера. Но Мъск го обича. Така че той е новата звезда на Twitter, която не усъвършенства качеството на живот на никого и не просветлява никого.
Колко дълго може да оцелее този Twitter? Трябва да е въпрос на месеци до цялостния колапс. Разбира се, споделям го към този момент година и нямам необикновен взор върху финансовите му въпроси. Сега обаче нещата наподобява се движат в серпантина на гибелта, която е повече от финансова. Техническа е. Twitter просто се самоубива.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ